Северна Македония вече промени името си. Сега се опитва да промени съзнанието си. Балканската страна, заедно със съседна Албания, се стреми да получи дата този месец, за да започне преговори за членство в ЕС. За втора поредна година Европейската комисия препоръча започването на такива с двете страни. Но правителствата на страните-членки на ЕС ще вземат решение, което ще разкрие много за това как те предвиждат бъдещето на Съюза и неговите отношения със Западните Балкани.
Преди година Франция пое водещата роля в блокирането на началото на преговорите с двете страни. Властите в Париж продължават да изразяват скептицизъм, като подчертават, че Северна Македония и Албания трябва да се справят с демокрацията и върховенството на закона и че ЕС трябва да се реформира преди разширяването.
Твърдата линия на Франция е особено притеснителна за Северна Македония, страна с около два милиона души, която дори е стигна дотам да промени името сикато част от споразумение за уреждане на дългогодишен спор с Гърция, която блокира пътя й към членство в ЕС и НАТО.
Франция все още не е решила дали да подкрепи началото на преговорите за членство в ЕС за Северна Македония или Албания, според официален представител на Елисейския дворец. За да противодейства на френския скептицизъм, Скопие се опитва да заложи на ентусиазма на Макрон за европейския проект. В интервю за Politico външният министър на Северна Македония Никола Димитров предложи блокирането на преговорите за членство да не сe обвързват с желанието на френския президент да ръководи и укрепва Европейския съюз.
„Работата ми е да поясня, че ще бъде трудно да се разглежда като страна, която има амбиция да води Европа и да оформи Европа, и в същото време да бъде държава, която пропуска възможности за успех в Европа", подчерта Димитров.
Според първия дипломат на Скопие, че перспективата за членство в ЕС ще помогне на Северна Македония да се приближи към стандартите на ЕС в области като отчетност за политиците, свобода на медиите и конкурентоспособност на икономиката. Като такова разширяването е начин да се демонстрира силата на „европейския магнетизъм", заяви Димитров.
Той отбеляза, че не само Европейската комисия е обявила, че страната му се движи в правилната посока, и припомни за оценките на мозъчните тръстове, неправителствените организации и Държавния департамент на САЩ, които отчитат напредък по редица показатели, от независимостта на съдебната власт до свободата на медиите.
„Успяхме да поставим страните-членки в светлината на прожекторите и да създадем атмосфера, в която е почти неудобно да се каже „не“ на македонското досие тази година", категоричен бе Димитров. „Защото това застрашава сериозността на ЕС по отношение на регион, който е географски в рамките на ЕС, обкръжен от държави-членки на ЕС. Затова доверието на ЕС е заложено на карта сега".
Дали тези аргументи ще окажат значително въздействие върху Макрон - и страни като Нидерландия и Дания, които също изразиха скептицизъм по отношение на разширяването - остава неясно. Министрите на ЕС трябва да преразгледат двете молби за членство на среща в Люксембург на 18 юни, въпреки че те могат да отложат решението за по-късно през годината. Необходимо е единодушно решение за отправяне на покана за преговори за членство.
Представител на Елисейския дворец каза разкри тази седмица, че Франция все още не е решила дали да подкрепи започването на преговори за членство за Северна Македония и Албания. „Винаги сме били наясно, че идеята за ускоряване на разширяването е рискована, защото има лицемерие - ние даваме на тези страни усещането, че те ще бъдат в Европа утре, когато в действителност това отнема много време", обясни източникът, пожелал анонимност. „И даваме впечатлението на нашето обществено мнение, че единствената политика е разширяването, а не задълбочаването на [ЕС] на първо място".
Длъжностното лице заяви, че Париж ще вземе решение „по френско-германски път" - забележка, която подсказва, че Париж и Берлин могат да се опитат да намерят обща позиция като част от по-широки дискусии по редица въпроси. Това няма да бъде лесна задача, тъй като Германия е много по-положителна по отношение на разширяването, отколкото Франция.
Министърът на европейските въпроси на Германия Михаел Рот обяви миналата седмица, че Северна Македония и Албания са извършили реформите, изисквани от Брюксел, а сега ЕС трябва да изпълни своята страна по сделката. Той също така заяви, че преговорите за членство са добър начин за запазване на влиянието на ЕС в задния си двор, където съперничещи сили като Русия, Китай, Турция и арабските държави от Персийския залив се борят за влияние.
Противниците на разширяването цитират проблеми с организираната престъпност, корупцията и политическия кронизъм, които засягат Западните Балкани, както и на войните от 90-те години на миналия век.
„Докато бяхме заключени в чакалнята, Европа се промени", констатира външният министър на Северна Македония. Димитров подчерта, че неговата страна не иска да се присъедини към ЕС веднага, а само за да започне процеса на преговори за членство. Две други страни от Западните Балкани, Сърбия и Черна гора, вече водят такива.
Но Димитров призна, че през последните години членовете на ЕС се охлаждаха от идеята за разширяване. Приемането на по-бедни страни като България и Румъния се оказа непопулярно в голяма част от Западна Европа. „Пътят е по-труден и по-тесен", призна Димитров, чиято страна беше препоръчана за първи път за преговори за членство от ЕК през 2009 г. „Докато бяхме заключени в чакалнята, Европа се промени".
Превод и редакция: Тереза Герова
