Виена/Брюксел. Италия стана поредната европейска страна, която се отказа от Глобалния пакт на ООН за миграцията. От Нидерландия, Белгия и Германия до Словакия – документът, който трябва да бъде подписан на специална среща в Маракеш след по-малко от две седмици, предизвиква сериозни противоречия в страните от Общността, коментира Politico в европейската си редакция.
Борбата за пакта доказва, че три години след пика на бежанската криза от 2015 г. и броени месеци преди изборите за Европейски парламент, миграцията остава лесно запалим проблем на континента. Партиите, разположени в дясно на политическия спектър, превръщат миграцията в основен проблем на кампанията. Те се възползваха от пакта, докато някои основни партии се опитаха да откраднат избирателите им, като се обърнаха срещу споразумението. Междувременно либералите и центристите се озоваха в отбранителната позиция с твърдението, че споразумението не представлява опасност и миграцията може да бъде овладяна най-добре чрез международното сътрудничество.
Последната вълна от оттегляния от пакта на страни от ЕС бе предизвикана от консервативния австрийски канцлер Себастиан Курц, който се отказа от документа в края на октомври. Според Луис Арбър, представител на ООН, решенията на европейските страни да се дистанцират от пакта илюстрира ясното „разминаване" между външната политика на някои страни „и вътрешния натиск или опасения, които не са включени в процеса".Тя подчерта, че документът не е обвързващ и след официалното му приемане следващия месец „няма нито една държава-членка, която ще бъде задължена да прави нещо, което не иска".
Глобалният договор определя „кооперативна рамка" за справяне с миграцията. Подписващите страни са съгласни, например, да ограничат натиска върху страни с много мигранти. Документът гласи, че никоя страна не може да се справя сама с миграцията, като същевременно подкрепя „суверенитета на държавите и техните задължения по международното право".
Това уверение не е достатъчно, за да задоволи множество хора в Европа. Унгария, чийто министър-председател Виктор Орбан е подписал политиката си за борба с миграцията, излезе от договора, докато споразумението още се договаряше. Но неотдавнашната вълна от европейски оттегляния бе предизвикана от консервативния австрийски канцлер Себастиан Курц, който се отказа от пакта в края на октомври, уверени са в редакцията.
Хайнц-Кристиан Щрахе, лидерът на крайнодясната „Партия на свободата на Австрия“, коалиционен партньор на Курц, заяви, че Виена трябва да сама да определя посоката на мигрантската си политика. Той изрази увереност, че страната му „играе водеща роля в Европа". Поне по отношение на пакта - България, Чешката република, Полша, Естония, Хърватия и Швейцария, тръгнаха по стъпките на Виена, подчертават от редакцията.

Превод и редакция: Тереза Герова