И въпреки че тази тяхна слабост ги прави уязвими пред влиянието на силния им източен съсед, вината за последствията в крайна сметка си е тяхна.
Без съмнение, военната агресия на Русия е сериозна заплаха за Украйна. Нагледен пример за това е дръзкото завземане на три украински кораба и техните екипажи от руснаците в Азовско море в края на миналата година. Но тази разновидност на открита агресия е изключение, а не правило.
Последните събития в Грузия са добър пример. Двустранната американска военна помощ, както и много забавената продажба на противотанковите ракети Javelin на Грузия, приглушиха страха на страната от възможната военна агресия на Русия и намали спешността на исканията й за присъединяване към НАТО.
същност отношенията между Русия и Грузия се подобриха значително от момента, когато в резултат на петдневната война през 2008 г. те прекъснаха дипломатическите си отношения. (Тогава Москва загуби прякото си влияние в Грузия и призна независимостта на Абхазия и Южна Осетия.)
Днес основният проблем на Грузия изобщо не е в заплахата от Москва. Тя се крие в мръсните политически игри, които заплашват най-големия й инфраструктурен проект през последните няколко години - Черноморското дълбоководно пристанище в Анаклия.
Предполага се, че това пристанище, което предстои да бъде открито през 2020 г., ще осигури на Грузия статут на ценен транзитен маршрут между Изтока и Запада, което ще му позволи да приеме големи кораби-контейнери и да увеличи обема на автомобилния и железопътния трафик. Този проект привлече международни спонсори: първата фаза на строителство, на стойност около 600 милиона евро, е частично финансирана от четири международни кредитори, а Европейската комисия обеща да помогне за финансирането на втората фаза, включително изграждането на пътни и железопътни линии. Големият американски пристанищен оператор SSA Marine ще поеме изграждането на терминала.
Но перспективите за това пристанище изглеждат все по-несигурни.
Този проект е тясно свързан с бившия премиер Георги Квирикашвили, който подаде оставка миналата година след конфликта с Бидзина Иванишвили, също бивш грузински министър-председател и влиятелен поддръжник на управляващата партия „Грузинска мечта“.
Наскоро срещу банка TBC, която отговаря за изпълнението на пристанищния проект, започна разследване по обвинение в пране на пари, което много експерти за политически мотивирано - може би Иванишвили, който все още остава сив кардинал при новото правителство, реши да отмъсти на опонента си. Вероятно собствените интереси на бившия премиер или неговите приятели и партньори в пристанището в Поти също станаха важен фактор в това отношение. Миналата седмица правителството обяви планове за разширяване на пристанището в Поти.
Формално, правителството на Грузия изрази подкрепата си за изграждането на пристанището в Анаклия и този проект има добри шансове да преодолее тази криза. Това е твърде важно. Въпреки това неопределеността, която задкулисната борба за власт провокира, вече доведе до нестабилност и даде възможност на външни сили да се намесят.
А няма недостиг на чуждестранни недоброжелатели. За Русия пристанището в Анаклия ще се превърне в конкурент на собствените й черноморски пристанища. В допълнение, това пристанище ще бъде разположено твърде близо до нейния протекторат Абхазия - именно този фактор накара един руски коментатор да нарече пристанището скрит американски военен проект.
Вероятно Турция също не харесва този проект твърде много, защото Анкалия ще бъде пряк конкурент на собствените й пристанища на Черноморското крайбрежие. И въпреки че китайците официално подкрепят този проект, според слуховете, те изразяват недоволство от структурата му на управление, след като опитите им да го завземат и контролират срещнаха съпротива.
За съжаление, тази борба не е нищо ново за Грузия: неформалните правителствени и задкулисни мръсни игри отдавна са неразделна част от управлението на тази страна.
Анализаторът Ивлиан Хайндрава веднъж каза за бившия грузински президент Михаил Саакашвили, който е много обичан в определени кръгове на Запад, че има „дневно правителство“, което провежда разговори с представители на Запада и „нощно правителство“, което взема реални решения.
През 2018 г. Грузия отстъпи в рейтинга на страните по индекса за демокрация, който се изчислява от организацията Economist Intelligence Unit и в момента фактически стана еднопартийна държава, в което „Грузинската мечта“ на Иванишвили управлява всичко. Въпреки това, в сравнение с други постсъветски държави в Източна Европа, нещата вървят доста добре за нея.
В Грузия все още има разделение на властите. Неправителствените организации и парламентаристи току-що спечелиха първия кръг от друг спор за методите на държавно управление: те принудиха 10 кандидати за места във Върховния съд - 10 души със съмнителна репутация - да оттеглят кандидатурите си поради силна негативна обществена реакция.
В Молдова и в Украйна ситуацията с корупцията и непотизма е още по-лоша. По-специално, Молдова сега е много подобна на „завладяна държава“, където бизнесът и политиката се сливат в едно и където властите трябва да служат на интересите на влиятелните хора, а не на интересите на страната. През пролетта трябва да се проведат избори в тези две страни, в които хората ще трябва да избират между кандидати с много съмнително минало.
Нужно е да се дава отпор на руската агресия, особено в Украйна. Но това е само част от историята на тези три страни. Докато там съществуват дълбоко вкоренени вътрешни проблеми, недоброжелателите, които посягат на техния суверенитет, винаги ще имат възможност да проникнат там през задната врата.
Превод и редакция: Иван Христов
