Това е единственото нещо, за което са съгласни президентите на Сърбия и Косово след ожесточения публичен дебат в каря на седмицата, който доказа колко трудно ще е да се подпише мирно споразумение дори и две десетилетия след войната от 1998-1999 между тях. И Хашим Тачи, и Александър Вучич, са на едно мнение, че този разгорещен дебат е бил полезен, тъй като с него се погребаха всички фалшиви надежди, че ще се постигне бързо споразумение. И все пак, те са подложени на силен натиск от Запада да бързат.
Вучич и Тачи са си разменили обвинения за войната и са спорили кой е виновен за сегашното прекъсване на диалога, под егидата на ЕС.
В сърцевината на спора е статутът на Косово.
За ЕС едно споразумение би намалило значително възможността да се раздвижи отново замръзналият конфликт между Сърбия и Косово. И ЕС, и САЩ имат интерес да държат изкъсо Западните Балкани по-близо до Запада и така да намаляват влиянието на Русия, Турция и други противникови сили в региона.
В сърцето на дебата и статута на Косово. Територията, чието население е предимно етничесик албанция, преди 11 години обяви независимостта си от Сърбие и е призната от над 100 държави. Но Сърбия все още гледа на нея като на своя провинция и е поддържана в тоав отношение от страни като Русия, Китай и пет членки на ЕС.
Според западните лидери краят на спора между Гърция и Македония ще стимулира Косов и Сърбия да ги последват.
В Мюнхен Йоханес Хан предупреди и Вучич, и Тачи, че трябва да постигнат споразумение преди края на мандата на сегашната Еврокомисия.
Александър Вучич: Вярвам в завещанието
Той даде ясно да се разбере, че няма да седне на масата за преговори с Косово, докато Прищина не отмени 100-процентовите мита за сръбските стоки. Ако се премахнат тарифите, той „веднага ще се върне в Брюксел“, за да възстанови диалога.
Информиран за мнението на Харадинай, че те ще се отменят само след като се постигне споразумение, Вучичи отговори: „ Мислех, че е безотговорен, но не и чак толкова.”
Той призова външните сили да упражнят „положителен натиск“ във всички страни. Така даде ясно да се разбере, че те искат да видят сделката и предлагат различни стимули само и само да я имат. Но Вучич каза: „“Ако трябва да ви кажа истината, това засяга много повече нас, сърбите и албанците.“ Според него двете страни трябва да се чувстват совобдно, за да могат да обсъждат къде да прекарат общата си граница – макар че разговорите за евенутална размяна на земя предизвика доста непирятности в региона и разцепление на международните сили.
Вучич охлади ентусиазма на ЕС по отношение на идеята, че решението за Северна Македония може да се превърне в импулс за уреждане на проблема между Сърибя и Косово. „Изглежда, че ЕВропа има нужда от някои добри новини, но двете ситуации не могат да се сравняват … 100 пъти е по-трудно в този случай.“ И все пак той подчертава, че трябва да се постигне съгласие. „Иначе ни очаква катастрофа“.
Вучич твърди, че е мотивиран от една по-голяма цел отколкото всекидневната политика може да предложи в постигането на договореност с Косово. „Вярвам в завещанието, което някой ни е оставил, това е окето искам да видя”.
Хашим Тачи: Човек по средата
Бившият политически лидер на Армията за освобождение на Косово (АОК) миналата година повдигна идеята за „корекция на границата“, така част от територията на Косово може да се размени, за да се осигури сделка. Това не се получи и неговият противник Харадинай, бивш командир в АОК, си спечели голяма популярност като наложи мита за Сърбия. Пред група репортери в Мюнхен той създаде впечатление, че приема по-мек курс от Харадинай по повод митата. Според него те могат да се договарят паралелно с преговорите за мирното споразумение. „Политиката трябва да е керативна“, насотява Тачи.
Запитан дали в момента Косово не говори на два гласа, той премина от албански на ангилйски: „Ние имаме един глас – всеки иска диалог, преговори и споразумение“.
За отношенията си с Харадинай той казва: „ Дори и вътре в семейството, хората са различни … Ние се бихме заедно и спечелихме войната, работихме заедно за независимостта и сега работим азедно за окончателното споразумение.”
“Трябва да стигнем до споразумение за границата и взаимно да признаем от къде минава тя.“
Рамуш Харадинай: Хардлайнерът
Битката между Харадинай и Тачи още повече усложнява нещата около постигането на сделката. Двамата мъже сериозно лобират за подкрепа от европейските и американските политици, съветват ги международни ПР агенции.
В интервю в събота Харадинай заяви, че комисарят на ЕС за външна политика Федерика Могерини не се отказва от промяна на границата, но Тачи няма избори ще трябва да се откаже от тази идея. Според него Сърбия трябва да признае Косово като свое морално задължение, заради убийствата и други военни престъпления на сръбските сили.
“Признаването трябва да дойде като извинение за трагедиите, причинени на нашата страна, на аншия народ“.
Според Харадинай би било „противозаконно и противоконституционно“ , сега когато парламентът има своя позиция, Тачи да продължи да насотява за промяна на границата.
“Той мяна много голямо пространство за маневри,” твърид той за президента. “Сам ще си намери пътя да се съгласи на това решение.”
Харадинай твърди, че позицията на Могерини за промяната на границата е „огромна грешка“.
“Тя наранява не само нашия регион, но и цяла Европа,” казва той, като смята, че идеята ще бъде отнета от Владимир Путин, за да преначертае границите на територията на бившия Съветски съюз.
Въпреки своята реторика като хардлайнер, Харадинай смята, че „при политическа воля, още тази година може да се постигне споразумение“.
Мило Джуканович: Разтревоженият съсед
Джуканович евъв властта много по-дълго от който и да е друг ветеран от региона, като Тачи или Вучич. Неговата партия е на власт непрекъснато от 1990-та.
Той предлага международната общност да си припомни най-сетне, че промяната на границите е тема табу. Някои държави каот Германия все още я поддържат, но САЩ и ЕС дадоха зелена светлина на Белград и Прищина да проучват промените.
“Цялата тази история с промяна на границите сега вече е на масата и аз бих рекъл дори, че е заела централно място като легитимност, дадена от международната общност,” е мнеинето на Джуканович..
Той се връща назад във овйните от 90-те години, когато националистите защитавали идеята за преначертаване на гарниците по протяжение на етническите линии. (Джуканович и Вучич са били съюзници в началото на кариерата си на сръбсикя националистически лидер Слободан Милошевич.)
“Всеки, който предлага промяна на границите в нашия регион, трябва да е много, ама много внимателен”.
Според него Северна Македония показа какво можед ас е постигне, когато сделката, която лидеритге от двете страни, е от взаимна полза. Но според него дори да се стигне до уреждане на проблема между Косово и Сърбия, след него все пак ще се появи и друг още по-твърд орех.
“След този проблем пред нас ще се изправи най-важния въпрос за региона, това еБосна. Мирният договор, който прекрати войната от 1992-1995 в Босна-Херцеговина на практика остави държавата с доста дисфункционална политическа система. Много солжно би било да се открие формула за Босна“.
Превод и редакция: Ивелина Ватова
