Ако двете съседни страни се споразумеят за промяна на границите, международната общност ще трябва да приеме решението им, подчерта говорителят на парламентарната група на Християндемократическия съюз (ХДС) Флориан Хан, като същевременно отбелязва, че демаркацията следва да бъде обсъдена с повишена доза внимание. „Лично аз съм на мнение, че когато две суверенни държави се съгласят да променят общата си граница и да поемат отговорност за нея, международната общност трябва да се съобрази“, коментира Хан. Същевременно той подчерта, че официален Берлин ще настоява в споразумението между Белград и Прищина да бъде заложено „взаимно признаване на суверенитета“.
Флориан Файербенд, експерт от Фондация „Конрад Аденауер“, е на мнение, че решението на Прищина да въведе 100-процентови мита за вноса на стоки от Сърбия и Босна и Херцеговина е в контраст с Берлинския процес, Централноевропейското споразумение за свободна търговия и духа на нормализирането на отношенията с Белград. Съгласно думите му, той е в състояние да разбере гнева на косовското правителство по отношение на сръбската външна политика, т.е. да предотврати членството на Интерпол и да работи за оттегляне на признаването на независимостта на страната, но налагането на подобни такси за вноса са прекомерни.
Голяма част от постигнатото в областта на сътрудничеството по линията Белград-Прищина сега, казва германският експерт, „страда". „От търговското ембарго - което също се отнася до търговията със стоки с Босна и Херцеговина - в крайна сметка беше засегнато от населението на Косово и икономиката", подчерта Файебранд.
„И политическите фондации могат да играят роля в този процес и те вече го правят - като търсят неофициален политически диалог... Защото в крайна сметка трябва да има решение, прието от двете нации. И населението на Косово, и Сърбия трябва да бъдат подготвени за това. Това включва признаване на някои болезнени факти”, коментира Файербенд, референт за Югоизточна Европа и Западните Балкани на германската фондация.
Той предупреди, че нова промяна на границите на Балканите е „игра с огъня“, особено ако тя се основава на етническа принадлежност. „Бляновете за големи етнически империи - Велика Албания, Велика Сърбия или Велика Хърватия през XXI би трябвало да са част от миналото. През 90-те години на миналия век именно на Западните Балкани разбраха до какви нещастия може да доведат тези мечти“, припомни германският експерт.
Американският посланик в Прищина Филип Коснет е уверен, че с течение на времето големите врагове могат да се превърнат в приятели. „Това може да бъде постигнато, когато те откровено говорят за миналото, като се съсредоточат върху напредъка, постигнат от сътрудничеството в бъдеще", подчерта дипломатът на Вашингтон в профила си в социалната мрежа „Туитър“, коментирайки отношенията между Белград и Прищина.
Превод и редакция: Тереза Герова
