Белград. Твърденията, че присъединяването на Прешевската долина с Косово би било най-доброто решение, са само желания на отделни индивиди, но реалността е много по-различна. Така сръбският президент Александър Вучич коментира в сряда изявлението на Шаиф Камбери, който от Вашингтон каза, че сливането на тази част от Сърбия с Косово „е, разбира се, най-доброто решение“. Кметът на Буяновац направи това изявление в емисията на „Гласът на Америка“ на албански език, като заяви, че те са "все още странични хора, които не могат да се намесват в позицията на косоварите и не могат да повлияят на Косово“, пише белградският ежедневник „Политика“ в материал, представен без редакторска намеса.
В духа на това изявление на Камбери ще се състоят и предстоящите „Дни на командира Леши“. Манифестация, посветена на Ридван Чазими, по-известен като командир Леши, един от лидерите на така наречената Армия за освобождение на Прешево, Медведжа и Буяновац, който беше убит на 24 май 2001 г., която се провежда всяка година в Буяновац в деня на смъртта му. Напомняме, че Чазими командва група от няколкостотин терористи, които са извършили най-много нападения по време на конфликтите в Южна Сърбия през 2000 и 2001 година. В Буяновац обаче твърдят, че междуетническото напрежение е било предотвратено със забраната за излъчването на филма „Балканска граница“, вдъхновен от военни събития в Косово и Метохия през 1999 г., в Културния център там.
Бившият дипломат Зоран Миливоевич посочва, че възобновяването на въпроса за южната част на Сърбия е изключително опасно. „Югът на Сърбия не е предметът на диалога, а такъв е статутът на Косово и Метохия. Зачестилите споменавания на Прешевската долина са опит за интернационализиране на този въпрос, като по този начин се оказва допълнителен натиск върху Сърбия да се съгласи да продължи диалога в неблагоприятни за нея условия. Това определено би отхвърлило всяка теза за делимитация, нещо, което би подкопало териториалната цялост на Косово като независима държава. В тази ситуация, за Сърбия, би било практически успех да се признае реалността в Северно Косово, за да се избегне допълнителен риск за позицията на Централна Сърбия. С натиск чрез Прешевската долина, Сърбия е изправена пред допълнителни предизвикателства“, обяснява Миливоевич.
След 5 октомври 2000 г. бунтът на албанците в три общини тества новото правителство и сътрудничеството му със Запада при решаването на проблемите на Южна Сърбия, напомня сръбският дипломат. Както казва той, възможно е това отново да се случи. Миливоевич смята, че Сърбия е изправена пред предизвикателства в Санджак чрез всичко, което Сюлейман Углянин прави. „Западът иска Сърбия на всяка цена да се съгласи да продължи диалога при тези условия, да направи отстъпки, като амнистира Прищина и да продължи диалога. Същността е да се признаят окончателно новите граници на Балканите, което означава Сърбия без Косово и Метохия, с независимата държава Косово“, обясни бившият дипломат пред „Политика“.
Като своеобразно предупреждение на Запада към Белград може да бъде интерпретирано и изявлението на посолствата от „Квинтата“. . Коментирайки наскоро приключилите избори за кметове в Северно Косово, посолствата на Франция, Германия, Италия, Обединеното кралство и Съединените щати в Прищина заключиха, че изборите са преминали мирно, но добавиха, че „все още има нерешени въпроси от изборния процес през 2017“. Както казаха, „констатациите на мониторинговата мисия на Европейския съюз (ЕОМ) от 2017 г., която изрази сериозна загриженост относно сплашването в много области, където живеят сърби, особено спрямо политически партии, които бяха против кандидатите на „Сръбска листа“.
В Белград реагираха негативно на това изявление от Запада. „Искам да ги поздравя за находчивостта. В живота си не съм чел нищо по-глупаво“, каза Вучич, напомняйки, че всички страни от Квинтата изпращат своите наблюдатели, за да намерят, както каза той, някаква нередност и грешка, за която да обвинят сърбите. Но, както каза президентът на Сърбия, те не успяха да намерят нищо, затова трябваше да кажат в изявление, че през 2017 г. е имало натиск. „Представете си, че ме питате нещо и аз ви кажа: но нека ви напомня 2017 г., тогава беше обратното на това. Какъв е смисълът?“ - попита Вучич.
Президентът на Косово Хашим Тачи отново повтори тези дни, че Косово „няма да прави компромис с територията“. Той отхвърли циркулиращите в Белград коментари, че на срещата на върха в Берлин е погребана идеята за размяна на територии, като посочи, че „нито са обсъждани нови идеи, нито е отхвърляна някоя идея, която е обсъждана досега“. Както каза Тачи изискването за корекция на границите е „зачитане на стремежите на албанското население в Прешевската долина“.
Какво трябва да направи Белград в тази ситуация? Миливоевич казва, че няма много място за маневриране и че с всяка заплаха Сърбия рискува отношенията си със Запада и европейската интеграционна политика. „И това е същността на този натиск. Страхувам се, че въпросът се ускорява, че на Запад има интерес да се реши тази история, да не се позволи някои глобални обстоятелства или обстоятелства, благоприятни за Сърбия, да задушат позицията или Белград да стане по-силен при разрешаването на косовския възел“, заключва Миливоевич.

Превод и редакция: Иван Христов