Белград. Резултатите от политиката на замразения конфликт в Косово от 2000 до 2012 г. са опустошителни. Насилието и етническото прочистване на сърбите до 2003 г. Клане на сърби в Гораждевац през май 2003 г. Погром срещу сърбите на 17 март 2004 г. (убийства, ранявания, изгаряне на домове и светилища, етническо прочистване). Преговорите за Косово във Виена се провалят през март 2007 г. Декларацията за независимост на Косово през януари 2008 г. Независимостта на Косово е призната от повече от 100 страни. През октомври 2008 г. беше приета резолюция на Общото събрание на ООН (по инициатива на Сърбия), която поиска от Международния съд (МС) да даде своето консултативно становище по следния въпрос: Едностранно обявяване на независимост от временните институции на самоуправление в Косово в съответствие с международното право ли е? През юли 2010 г. Международният съд изрази становището си, че обявяването на независимостта на Косово не противоречи на международното право и Резолюция 1244 на СС на ООН. Впоследствие преговорите за Косово и Метохия през септември 2010 г. бяха прехвърлени от съответните Организации на обединените нации към Европейския съюз, пише белградският ежедневник „Политика“ в материал, представен без редакторска намеса.
През последната година Прищина реши да забави и замрази преговорите и да интензифицира агресивната си политика на замразен конфликт, която подразбира спиране на преговорния процес. Последиците от него през последната година са следните: Зверско нападение на албанските спецчасти над сърбите в Митровица на 26 март 2019 година. Ранени са 33 лица, от които 5 тежко, арестуван и по-леко ранен е Марко Джурич, началник на правителствената канцелария за Косово и Метохия. Освен това правителството в Прищина въведе 100-процентови мита върху вноса от Сърбия през ноември 2018 година, което нанесе щети на стойност 100 милиона евро на Белград. В средата на декември 2018 година парламента в Прищина прие закон за основаване на пълноценна Армия на Косово. В края на декември 2018 година Косово и Албания подписаха споразумение за премахване на границите помежду си, целящо тяхното обединение. В началото на февруари 2019 година без причина е освободен Ненад Рикало, министър на земеделието в правителството на Рамуш Харадинай. В началото на март 2019 година парламентът в Прищина прие антисръбска платформа. Тази платформа, която предотвратява продължаването на диалога, предвижда, наред с другото, признаването на независимостта, премахването на Резолюция 1244 и създаването на съд за престъпления, за които се твърди, че са извършени от сърби.
Албанците осъзнаха, че замразеният им конфликт е по-подходящ от преговорите. Виждаме краткосрочните последствия през последната година. Дългосрочните неблагоприятни ефекти са икономически и демографски. Най-големите икономически щети ще започнат след седем до десет години и ще продължат да нарастват. Ако статуковото в Косов се запази, в периода от 2020 до 2028 година очакваме общ нулев или отрицателен растеж в сравнение с 2017 година. Средната заплата през 2028 година едва ли ще надхвърля 400 евро, докато средната пенсия ще е на нива от 220 евро, което, най-вероятно, ще направи Сърбия най-бедната страна в Европа. При този сценарий демографските перспективи на Сърбия ще бъдат изключително песимистични и непредсказуеми.
Общото население на Сърбия ще бъде намалено с 44% до 2060 г. с огромно намаление на населението в трудоспособна възраст и силно застаряване. Днес процентът на хората над 65 години е около 19%. Ако има замразени конфликти в КиМ, процентът на хората над 65 години в Сърбия през 2060 г. ще достигне до 30%. едната възраст на населението в Сърбия днес е 43 години. Средната възраст на населението на Сърбия през 2060 г., със замразения конфликт в КиМ, ще достигне 50 години. Новите краткосрочни последици ще изпитат най-силно върху себе си косовските сърби (нови форми на погроми, завземане на „Трепа“ и Газивода от страна на албанците, нападения срещу Северно Косово и сръбските анклави...).
Замразяване на конфликта означава жертване на 120 хиляди сърби в Косово и Метохия и утопиите за „Косовски завет“, „Света земя“ и „Небесна Сърбия“. Политиката на замразен конфликт е проалбанска политика. В тази светлина трябва да се преклоним пред надчовешките усилия на президента Вучич да постигне компромис относно Косово и Метохия и да избегне бъдещите пагубни последици от статуквото.

Превод и редакция: Иван Христов