ТАСС: На 6 февруари НАТО подписа протокола за влизане на Македония в Алианса. Каква е реакцията на Русия на перспективата още една балканска страна да се присъедини към НАТО?
Посланик Сергей Баздникин: Позицията на Русия по отношение на разширението на НАТО, включително и на Балканите, е добре известна.
Независимо от всички заявления, че процесът не е против нашата страна, реалните действия говорят за обратното: военната инфраструктура на Алианса, който официално разглежда Русия като своя основен противник, се придвижва все по-близо към нашите граници . Заедно с войнствената и все по-агресивна риторика на натовските „ястреби“ – а именно те днес „формират климата“ в Алианса – не обещава нищо добро.
Македонското ръководство не веднъж, включително публично, ни уверяваше, че стремежът на Скопие към НАТО няма антируски подтекст. И ние нямаме основания да се съмняваме в искреността на нашите македонски партньори. Проблемът е в това, че, влизайки в Алианса, те ще бъдат принудени да взимат решения, съобразявайки се не със своите национални интереси, а с принципите на „атлантическата солидарност“, която по същество не им оставя свобода на действията.
Според вас, кога може да се очаква влизането на Македония в Европейския съюз?
Разбира се, би било по-уместно този въпрос да бъде зададен на властите на самата Република Македония, или съответстващите структури на ЕС. Но на мен ми се струва, че дори и те не знаят отговора на този въпрос. В Скопие се надяват решението за започване на присъединителните преговори да бъде взето през юни т.г. Даже ако това се случи, то продължителността на преговорите ще зависи от редица фактори, при което усилията на македонската страна са само един от тях.
Създава се впечатление, че перспективата за влизане в ЕС се използва от много години – и си мисля, че ще бъде използвана още дълго – като своего рода „морков“, позволяващ на Запада да води Македония, а и други страни от региона, в нужното им направление, а по същество, да им налага своята политика, която, между другото, далеч не винаги отговаря на собствените им национални интереси.
Както в Македония, така и в Гърция има политически сили, които не подкрепят Преспанския договор. Могат ли запазващите се разногласия по този въпрос да дестабилизират ситуацията в Македония и региона, като цяло?
Не толкова политическите сили, колкото народът. Погледнете – близо две трети от населението бойкотираха референдума за Преспанския договор на 30 септември и, да кажем така, „с краката си“ гласуваха против наложеното отвън споразумение. Това свидетелства, че разколът в македонското общество се е засилил. Разбира се, това не може да няма дългосрочни негативни последствия в толкова взривоопасен регион като Балканите.
Ние, разбира се, по никакъв начин не сме заинтересовани от дестабилизация на ситуацията – независимо дали в Македония или балканския регион – колкото и да се опитват да ни обвинят в това. Но трябва да си даваме сметка, че Преспанския договор е сключен чрез сериозни нарушения на нормите на вътрешното и международното право, с други думи, излиза от пределите на правовото поле. Той едва ли ще може да бъде инструмент за постигането на справедливо, устойчиво и дългосрочно решение на проблема с името на държавата Македония. Напротив, както не веднъж е подчертавал президентът на Македония Георги Иванов, вместо решаването на един стар проблем, договорът може да създаде много нови.
Западът не спира да обвинява Русия в намеса във вътрешните работи на балканските страни. Влияят ли тези заявления на отношенията между Москва и Скопие? Доколко са подложени македонските политици на западното влияние?
„Отделни западни страни, начело със САЩ, действително нагнетяват русофобия по целия свят и се стараят да вкарат в своята пропагандистка орбита колкото е възможно повече страни, включително, опирайки се на същата прословута „атлантическа солидарност“, за която вече говорих по-рано. Подобни политики видяхме и тук. Едно от практическите проявления на тази неистова кампания стана изгонването на руски дипломат от Скопие през март м.г. – и отново от солидарност по т.нар. дело „Скрипал“.
При това няма никакви „доказателства“ за руска намеса във вътрешните работи на Република Македония, а и не може да има – не можете да намерите котка в тъмна стая, ако нея я няма там. В последно време това признават и в Скопие.
Очакваме, че македонските политици ще могат да издържат на натиска и на практика ще докажат, че уверенията им за интереса им да поддържат приятелския характер на отношенията с Русия не са само думи.
Руската позиция е, че темата за преименуването на Македония може да бъде разгледана в Съвета за сигурност на ООН. Има ли намерение Москва да повдигне този въпрос в СС?
Ние изхождаме от факта, че Резолюция 845 (1993) на Съвета за сигурност на ООН директно инструктира генералния секретар на ООН да докладва на Съвета за напредъка в решаването на въпроса за името на Македония. Разбира се, това задължение трябва да бъде изпълнено - решенията на Съвета за сигурност на ООН, както е известно, са задължителни за всички. Кога ще се случи това, зависи от много фактори, включително технически и организационни.
Посланикът на Македония в Руската федерация по-рано съобщи, че руската дипломатическа мисия в Скопие планира да попълни и дори да разшири състава си след експулсирането на дипломат заради случая „Скрипал“. Можете ли да потвърдите тази информация?
Увеличаването на сътрудниците на руското посолство в Скопие не е влизало в нашите планове и продължава да не влиза. Нашият колектив се справя изцяло с възложените ни задачи по осъществяването на външнополитическия курс в съществуващия, между другото, съвсем не голям състав.
Що се касае до персоналната замяна на изгонения дипломат, това е нормална практика. Тази замяна вече е направена.
Планират ли се двустранни посещения на длъжностни лица от Русия и Македония в близко бъдеще?
Посещенията, особено на високо ниво, изискват внимателна подготовка, изработване на практически теми за преговори, проекти на документи, които могат да бъдат подписани по време на посещението.
Надяваме се, че с възстановяването на нормалната вътрешна политическа ситуация в Република Македония, ще можем да започнем съществена дискусия с нашите партньори по дневния ред на руско-македонското взаимодействие. Според резултатите от тази работа ще бъде определен възможен график за двустранни контакти.
Има ли планове за разширяване на икономическото сътрудничество между Москва и Скопие? Могат ли плановете за евроинтеграция на страната да повлияят на съвместните проекти с Русия?
С македонските партньори сме единни в констатацията, че разширяването на икономическото сътрудничество изцяло отговаря на интересите на народите на нашите страни. Стараем се да градим двустранните отношения така, че търговията, инвестиционното взаимодействие и деловите връзки да останат свободни от политическата конюнктура.
Потенциалът на руско-македонското икономическо сътрудничество е голям и далеч не е изчерпан. Виждаме много сфери, в които нашите управляващи субекти могат да си взаимодействат ефективно на основата на взаимната изгода и принципите на партньорството – тук са и енергетиката, и транспортната инфраструктура, селското стопанство, туризма и много други.
Стремежът на Република Македония да се интегрира в ЕС не ни предизвиква алергия. Надяваме се, че този процес, както ни уверяват македонските партньори, няма да окаже негативно въздействие на качеството и интензивността на сътрудничеството с Русия.
Разбра се, че по време на гласуването на необходимите за промяната на името на страната промени в Конституцията в македонския парламент, в сградата е бил американският посланик в Скопие Редица руски медии, а и в социалните мрежи, задаваха въпроса къде е бил в този момент посланикът на Русия? Бихте ли могли в Деня на дипломатическия работник да дръпнете завесата на тази тайна и да разкажете, къде се е намирал в този момент главата на руското дипломатическо представителство?
Тук няма никаква тайна. Намирах се в своя работен кабинет и заедно с моите сътрудници следихме внимателно развиващите се събития по македонската телевизия, която периодично имаше директни включвания, както и социалните мрежи. А това, което се случи тогава в парламента на Република Македония, действително, е безпрецедентно. Методите, с помощта на които „скалъпиха“ нужното квалифицирано мнозинство (директно изнудване, заплахи и подкуп на депутати) още веднъж показва колко пренебрежително и цинично се отнася на практика Вашингтон към същите „демократически ценности“, за които не се стеснява да тръби по целия свят.
Превод и редакция: Иван Христов
