Какво наистина се случва в Сърбия и на Балканите? Ще се върне ли Русия там? За това разказва дин Елена Гускова, ръководител на Центъра по изучаване на съвременната балканска криза в Института по славянски изследвания към РАН:
„Изучаваме района много внимателно, постоянно присъстваме там, добре познаваме ситуацията. Още от момента, в който получи своята независимост, малка Македония е в трудно положение, защото и при нея има албански въпрос, който не е намерил разрешение. Винаги ни питат: „А кога Русия и на нас ще обърне внимание? Чакаме …“ но Русия не им обръщаше внимание.
Елцин допусна множество грешки по отношение на Македония. Същото се случи и със сърбите в Босна и Херцеговина. А Сърбия и Черна гора до 2006 година продължаваха да са все още единна Югославия. Всички тези наши грешки доведоха до там, че натовците успяха да вземат и Черна гора.
Така се случи, че бях в Подгорица, когато приемаха Черна гора в НАТО. За хората това беше ден на траур. Плачеха направо на улицата и говореха: „Сега само Русия може да ни помогне“. А аз ги питам:“ Ако вие сами не си помогнете как е възможно тогава Русия да се намесва в международната политика на вашата държава?“
И все пак, и на Балканите все още има борци, останали са и се борят, продължават да се борят за истинска независимост и за правото да се избере дали да се влезе в НАТО или да се излезе от там. Те открито изразяват любовта си към Русия. Сред тях е например митрополит Амфилохий Черногорски и Приморски. Ако не е той, отдавна там да се е настанила паралелна Църква, която се опитват да създадат. Това е някакво чудо, нашата Църква и държава наистина трябва сериозно да го подкрепят. Трудно му е, той почти сам се бори и наистина го прави със словото, твърдо и смело. Цяла Черна гора, та и Сърбия го обичат.“
Въпрос: Путин си позволи открито да каже, че САЩ дестабилизират региона.Той обикновено не говори така, а и продължава да ги нарича партньори … Не се ли създава у вас впечатление, че ние като че ли се включихме в някакви задкулисни преговори, вероятно дори и със САЩ, за разделяне на сферите на влияние? Или е точно обратно, изостря се битката за тях?
Отговор: Не, това е невъзможно днес. През 90-те години, когато Борис Елцин ръководеше Русия, не обръщахме никакво внимание на Балканите. САЩ открито казваха: Балканите са зона от националните интереси на САЩ. Аз също обърнах внимание на Владимир Владимирович за тази фраза. Преди за това говореше Захарова.
Мисля си, че ние чак сега започваме открито да говорим, особено с тази визита изтъкнахме, че се противопоставяме на САЩ, на диктата им в региона. Това не успяхме да постигнем на Балканите, където американците се държат особено агресивно. Например, американският посланик си позволи да дава разпореждания на президента на Република Сръбска Милорад Додик, как да се държи в един или друг случай.
Милорад Додик напълно отказа между представителите на САЩ и властите в Република Сръбска да се изграждат подобни отношения. Но има и такива, които се вслушват и покорно изпълняват. И именно на фона на подобна агресивност ясно бе казано, че САЩ дестабилизират района, а Русия тук ще е фактор на обективността и ще отстоява международното право.
Като се започне от 1990 година, всички международни организации постъпват твърде необективно. Всички решения, които приемат, са антисръбски. Но ето сега, във всеки случай тази визита показва, че регионът ще попадне в близкото полезрение на Русия.
Въпрос: Вярвате ли, че президентът на Сърбия Александър Вучич се е променил и вече няма да продава Сърбия заради приемането в ЕС?
Отговор: Не, не съм напълно уверена. Той допринесе твърде много за признаването на независимостта на Косово. После обаче се замисли дали не рискува да остане в историята като предател на националните интереси. Може би именно заради това търси решение, което да бъде подкрепено и от Русия, и от сръбския народ.
Въпрос: Реално ли се развиват нашите връзки със Сърбия?
Отговор: Да, връзките ни укрепват. Неотдаван подписахме договор, според който всяка година сръбски студенти ще идват да се учат в Русия. Вече пристигат много докторанти да се обучават. Имаме добри парламентарни връзки, научни контакти, спортни, културни … Затова и си мисля, че тук има някакво раздвижване, не е голямо, но го има.
И все пак нашето ръководство все още, не ясно защо, като че ли не обръща достатъчно внимание на опозиционните политически партии, просто не забелязва техните лидери. Разбира се това не е много добро. Ние смятаме, че разговорите трябва да се водят единствено с ръководството на страната, не обръщаме внимание на всички политически партии, още по-малко на опозиционните.
А там има с кого да работим, има много сериозни сили. Трябва на всяка цена да следим ситуацията и да я анализираме. Във всеки случай на всяка цена е нужно да ги познаваме и да общуваме с тях, а при възможност, когато е нужно с когото е нужно да се поддържаме. Надявам се, че сега руското ръководство ще се заеме сериозно да работи на Балканите.
Превод и редакция: Ивелина Ватова
