"По този повод, попитах г-н Узунов какво може да се направи, за да се добера до тези спомени. Той, разбира се, ми даде указания, помогна ми, съдейства ми. Ходих в София, резултат нямаше, но причините бяха чисто политически. Тогава за първи път се срещнах с г-н Узунов. Остави в мен впечатление на земен човек, много контактен, вдъхващ доверие. Нямаше в него онова грандоманско самочувствие на софийския журналист. Държеше се много естествено, много човешки", допълва журналистът. "След това няколко пъти се чухме по телефона по повод на тези записки. Винаги отговаряше по телефона си и това ме кара да мисля, че не се е отнасял пренебрежително към провинциалните си колеги. Разбира се, като казвам "колега" го казвам с респект към неговата памет, към това, което направи за Агенция "Фокус", към обучението, което правеше на младите и хора като мен, които тръгваха в журналистическата професия", посочва Маринова.
"Жалко, че си отиде, журналистиката изгуби много. Най-много загуби мениджмънта в областта на медиите. Защото успя да направи агенция, в която работи голям екип от млади хора. Успя да изгради доверие към агенцията и новините, които тя прави. С тази агенция той остави след себе си един неръкотворен паметник. Иска ми се да вярвам, че след неговата кончина някой ще продължи делото и агенцията ще върви нагоре, както досега", казва още Правдолюба Маринова.
