Действително в периода май 2017 г. - март 2018 г. практиката на административните съдилища беше разнопосочна: някои административни съдилища считаха, че правилният ответник по такива искове е юридическото лице Главна дирекция „Изпълнение на наказанието“, а други - съответният началник на затвора. Към момента практиката по прилагането на ЗИНЗС се е унифицирала и за надлежен ответник се приема юридическото лице ГДИН. Все пак искът на жалбоподателя не е бил разгледан и съответно той не е бил обезщетен, въпреки дългогодишното му пребиваване в условия на пренаселеност.
Практиката на Европейския съд по правата на човека по подобни дела срещу България е константна и непротиворечива (вж. Нешков и др. срещу България и групата решения в процес на изпълнение „Кехайов и други срещу България“). Поради това ЕСПЧ предложи на страните по делото да сключат приятелско споразумение, ако българското правителство приеме да заплати на жалбоподателя справедливо обезщетение в размер на общо 9700 евро за неимуществени вреди, разходи и разноски.