Акад. Ангел Гълъбов е водещ български учен в областта на вирусологията, доктор на медицинските науки. Бил е преподавател и ръководител на лаборатория в катедрата по вирусология на Института за специализация и усъвършенстване на лекари и Института по заразни и паразитни болести, а от 1995 до 2011 г. е директор на Института по микробиология при БАН (ИМ -БАН). От 2004 г. е член-кореспондент, а
от 2008 г. академик по вирусология на БАН. Научната дейност на акад. Гълъбов е обобщена в над 300 научни статии, повечето от които са публикувани в чужбина. Публикациите му са цитирани над 1500 пъти в специализираната литература. Главен редактор е на списанието „Acta Microbiologica Bulgarica“, което отразява развитието на българската микробиологична наука през последните 50 години. Научните изследвания на акад. Гълъбов са насочени към биологичния скрининг на различни органични вещества, част от които имат противовирусно действие. В резултат на труда му могат да се посочат редица препарати, внедрени в нашите химикофармацевтични предприятия със значителен икономически ефект и широко приложение в лечебната практика. Акад. Гълъбов се отличава с мащабна научно-организационна дейност. Той е основоположник на първата в Европа симпозиумна верига по антивирусни вещества. Негова е и заслугата за обединяването на 9 дружества по микробиология от балканските страни в Балканското микробиологично дружество, на което става пръв председател. Като директор на ИМ-БАН има съществен принос за динамичното му развитие. Институтът се присъединява към международната мрежа на Пастьоровите институти, избран е за член на изпълнителното бюро на тези институти и координатор на институтите от зона Европа. През годините акад. Гълъбов осъществява активна преподавателска дейност в редица висши училища и ръководи десетки докторанти. От 1983 г. е експерт по вирусни инфекции към Световната здравна организация. Член е на Международната организация за изследване на клетката, Международната организация за антивирусни изследвания и др. Участвал е като лектор в многобройни международни конгреси. През 2003 г. е вписан в Златната книга на изобретателите в България за 39 изобретения в областта на антивирусните средства и модификатори на биологичния отговор.
Акад. Чавдар Руменин е избран през 2004 г за член-кореспондент на БАН., а през 2012 г. за академик в областта на инженерните науки. Бил е научен секретар на Института по системно инженерство, а от 1999 г. до 2018 г. е директор на настоящия Институт по роботика. С активното съдействие на акад. Руменин институтът се превръща в съвременна и високотехнологична организация, чиято мисия и приоритети са хипертехнологиите на 21 век, а именно роботиката и изкуственият интелект. Академикът е организирал и изградил с помощта на проекти 4 модерни лаборатории в института за целите на сензориката, роботиката и магнитните измервания. Чавдар Руменин е автор на три монографични труда и има над 390 публикации в престижни списания и издания, включително в списание „Science“. Той е един от най-цитираните български учени, бил е ръководител и консултант на повече от 20 докторанти и има над 160 изобретения, значителна част от които са трансферирани като технологии в националната индустрия с огромно икономическо въздействие. Акад. Чавдар Руменин участва в международния екип от изследователи и инженери в ЦЕРН и е разработил апаратурата, доказваща съществуването на Х-бозона. Името му е вписано в „Златната книга на българските откриватели и изобретатели“, носител е на званията „Изобретател на годината“ и „Почетен изобретател на България“. Носител е на наградата „Питагор“ за утвърден учен през 2012 г. и много други чуждестранни и национални отличия. Има активно участие в дейността на Центъра за обучение на БАН с лекции по иновационни технологии за подготовката на докторанти и постдокторанти. Национален координатор е за България на Европейската мрежа по мултифункционални микросистеми Nexus. Акад. Руменин е дългогодишен член на Висшата атестационна комисия и на международния управителен съвет на Европейската асоциация по сензори и микросистеми Eurosensors, на Комисията за сътрудничество с ЦЕРН и на Съвета на Фондация „Еврика“.
