Според християнските вярвания след възкресението си Исус Христос в продължение на 40 дни се явявал на своите ученици, за да беседства с тях и да проповядва учението си. На 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Ерусалим той се въздигнал в небесата. С това завършва и актът на човешкото спасение.
Народна митология
Според поверията на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък. Затова в съботата след Спасовден се отбелязва Черешова задушница. Народните В народните представи празникът се преплита с образа на предхристиянското божество Спас, който спасил земята и хората от огнените светкавици и гръмотевици на бог Перун с житен клас в ръка. Затова и в песента се пее: Свети Спасе, зелен класе! Свети Спас коня кове, Коня кове за полето, Да си иде у полето Да си види берекето Арен ли е, добър ли е...
Вярва се, че от Велики четвъртък до този ден душите са били на свобода, бродели са по земята ни, кацали са по цветята и дърветата. Вече им е време да се прибират, вратата към отвъдното, леко открехната, е на път да се затвори и границата отново да е ясна и непреодолима. С орехови клони се мамят душите, за да се приберат отново. На някои места до този ден не се ядат череши, чак като си отидат гостите, това вече е възможно. В съботата след празника се отбелязва голямата пролетна Черешова задушница.
Вярва се също, че 40 дни след Великден, или на последния Велики четвъртък, всеки страдащ от тежка болест има шанса да оздравее. В срядата преди Спасовден за нашите земи се стягат русалки, прекрачват невидимата граница на отвъдния свят и идват на земята ни, за да посеят роса над нивите, посятото да поникне и да даде плод. Народът ни вярва, че в тези дни нивите сияят и празнуват бракосъчетанието си и магията на оплождането. Те са отворени за дивното русалско плодородие и гълтат семето, посято от тях. Но преди да заросят над нивите, русалките се готвят за празник. И като суетни красавици, каквито те всъщност са, се гиздят с прекрасни невидими дрехи, слагат цвете в дългите си коси. Цветето е росен, расте по ливадите, но и на други места може да се намери. Високо е около метър, листата му са като на върба, цветът му е червен и се вижда отдалече. В нощта срещу Спасовден русалките идват и обират цветовете на росена, разцъфтели тъкмо в този ден за тях. В тази нощ те са весели и щастливи, празнуват, затова и сърцата им са милостиви. И ако видят болен и нещастен човек да спи под росена, могат да се смилят над него и да променят съдбата му, да излекуват болестта. Те лекуват от „русалска", „самодивска" болест, но и от много други, за които никой не знае лек. Казват, че на сутринта невидима ръка е откъснала росена, стъблото при цвета е пречупено и празно.
Ритуали
В нощта преди Спасовден болните ходят за росен. Отиват и лягат до цветето - никой не трябва да ги види, за да се хване лек. С тях отива побратим, който не бива да е кръвен роднина: за мъжа - жена, за жената - мъж. Добре е, когато минат, русалките да видят до главата на човека нов пешкир, красиво нашарена пита хляб, бъклица вино, шише с ракия, мед, печена кокошка и някой друг дар - везана кърпа, чорапи... И ако всичко това е изпълнено и ако до главата на болния седи буден побратим, ще подухва вятър, русалките ще минат невидими, ще откъснат росена да се закичи И ще оставят знак за милостта си - цвят или листенце в паничка вода под цвета или върху белия чаршаф на болния. Остава му само да се прибере вкъщи, да пие 40 дни от водата от паничката и да е благодарен, че русалките са приели даровете му. Още същия ден даровете изчезват от полето. Прибират ги често пастирите, хапват, пийват и благославят за здравето на онзи, който ги е оставил.
Девойките също берат росен и се кичат с него, за да ги пази от лоши срещи със самодиви и змейове. Китки с росен те дават и на любимите си -особено ако са орачи и овчари и ходят по поля и пасбища, по места на самодиви и бродници.
Моми и момци обикалят с песни селището и се молят за дъжд. Една от песните е: Свети Спас си коня кове, Сребро плочи, златни клинци И се стяга да обиди, Да обиди зелен синор... Шествията приключват с обща трапеза. Коли се курбан за здраве и успехи. Забележително е Спасовското хоро - без свирки, с песенен хорово-ден съпровод.
Посещават се и църкви и манастири с името на св. Спас, оставя се дар на иконите.
Бере се шума за бубите и който отглежда копринена буба, първо им Дава за храна набраното през този ден.вярвания гласят също, че, ако на Спасовден вали дъжд, годината ще е богата, а реколтата – обилна.
На Спасовден имен ден празнуват Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска. Денят се почита и като празник на хлебарите и сладкарите.
