Предложеният пакет от мерки ще доведе до така необходимата промяна в конюнктурата на пазара на природен газ в България. Резултатът ще бъдат значителни стъпки към формиране на ликвидна среда и либерализиран пазар на природен газ не само за България, но също така и за региона. Те са в унисон с усилията на Европейската комисия и на българското правителство за създаване на единен пазар на природен газ.
Председателят на ЕК Юнкер заяви: „Искаме енергията да се насочи към България и към цяла Европа. Приветствам това положително развитие, което ще доведе до отваряне на газовия пазар с ползи за потребителите на газ в България и в Югоизточна Европа. Моята комисия остава ангажирана в подкрепата си към България в изпълнението на плановете й за регионален газов хъб - ние сме на едно мнение по този въпрос с българското правителство.“
„Горд съм да кажа, че чрез въвеждането на програма за предлагане на определени количества газ за свободна търговия и непрекъсната работа по проекта газов хъб „Балкан”, България демонстрира своята ангажираност да играе водеща роля за отворен газов пазар в Югоизточна Европа. Успешното сътрудничество с Европейската комисия и целенасочените усилия на българското правителство направиха възможно въвеждането на значителни промени в пазара на природен газ в България, което, несъмнено, ще доведе до съществени ползи за всички”, заяви министър-председателят Борисов.
След като бъде потвърдена от окончателния Закон за енергетиката и със създаването на газовата борса, програмата за предлагане на определени количества газ за свободна търговия се очаква да има положителни ефекти в посока конкурентоспособност за целия газов пазар в региона. По-голямата конкуренция ще доведе до по-голям избор и по-ниски цени и ще увеличи сигурността на доставките за бита и за предприятията. Ето защо Европейската комисия подкрепи пазарните реформи и мерки за увеличаване на ликвидността, включително чрез газовия хъб „Балкан” в България.
Газовата борса ще помогне България и регионът да се възползват в пълна степен от последните процеси в развитието на сектора във връзка с увеличаването на износа на втечнен природен газ. Това ще засили конкуренцията и ще даде повече възможности за развитието на икономиката в България и в региона.
Проектът за газов хъб „Балкан” се основава на идеята, че значителни количества газ от различни източници ще постъпват във физическа точка във Варненския регион, от където ще се осъществява по-нататъшният пренос и търговия чрез газов хъб в България. Европейската комисия подкрепя финансово проекта за газов хъб „Балкан” и е инвестирала безвъзмездна помощ (грант) в размер на 920 хиляди евро по линия на „Механизма за свързване на Европа” ("Connecting Europe Facility"/CEF) за предпроектно проучване, който грант покрива 50% от разходите за него. Целта на предпроектното проучване е да се направи подробна оценка на търговската и техническа жизнеустойчивост на проекта, да се определи точният бизнес модел, да се оценят рисковете за проекта, да се финализира регулаторната рамка и да се структурира финансирането на проекта.
Проектът за газовия хъб „Балкан” включва допълнителна инфраструктура с цел да се достави нов газ за Централна/Западна, Югоизточна и Източна Европа, за да се увеличи сигурността на доставките чрез осигуряване на достъп до допълнителни източници на газ. В тази връзка от изключителна важност е бързото изграждане на междусистемната газова връзка между България и Гърция (IGB) и газопроводите със Сърбия и с Румъния.
Комисията „Юнкер” се ангажира с всички цели на Енергийния съюз, включително енергийната сигурност и в създаването на добре диверсифициран и конкурентен газов пазар.
Нашата стратегия за диверсификация се разгръща около приоритети като газовия хъб „Балкан”, реализацията на Южния газов коридор, изграждането на хъб за втечнен газ на Средиземноморието и чрез разширяването на достъпа до втечнен природен газ и на газохранилища, за което Европейската комисия прие стратегия през февруари 2016 година.
Нашето предпочитание е силно регионално сътрудничество и то дава конкретни резултати: в изпълнение са ключови обекти на газовата инфраструктура в Балтийския регион. Финансово подкрепихме изграждането на газовите междусистемни връзки между Полша и Литва и Балтийския газов интерконектор между Финландия и Естония. Одобрихме държавна помощ за терминала за втечнен природен газ в Клайпеда, Литва и активно подпомагаме създаването на нов северен коридор, свързващ Норвегия и Полша през територията на Дания.
