„Знаем, че всички страни-членки подкрепят членството в НАТО, надяваме се, че през декември ще имаме възможността да го празнуваме“, заяви дипломатът.
Същото послание изпрати и първият човек в Алианса един ден преди министерската среща, която ще се състои в сряда и четвъртък в Брюксел.
„Всички съюзници подписаха присъединителния протокол през февруари и след това започнаха ратификациите, които вървят много бързо, също както беше и при присъединяването на Черна гора, ще трябва около една година. Не зависи от мен колко бързо ще бъде ратифицирано, но би било много добре ако могат да завършат до декември, когато ще се състои среща на върха в Лондон. Ако не бъде тогава, очаквам да се случи много скоро след това“, заяви Столтенберг.
***
Белград. Бившият посланик на САЩ в Македония Филип Рийкър може да бъде назначен като главен преговарящ от страна на САЩ за диалога между Сърбия и Косово, съобщава електронното издание на белградския ежедневник Danas.
Очаква се, че ролята на главния преговарящ от името на САЩ в продължаването на преговорите за Косово ще бъде поета от опитен дипломат, какъвто е помощник държавния секретар за Европа и Евразия.
Изборът му като главен преговарящ трябва да бъде одобрен от Държавния департамент, американския държавен секретар Майк Помпео и Съвета за национална сигурност, където Джон Болтън има ключовата дума, казват неофициални американски дипломати, коментирайки ролята на Америка в следващия етап от диалога между Белград и Прищина.
Според източници на изданието администрацията на САЩ "понастоящем е заета с криза, която е в сърцето на световната общественост, и това е тази между Америка и Иран".Президентът Доналд Трамп официално стартира кампания за изборите през следващата година, така че Косово ще трябва да почака до приключването им.
***
Брюксел. Страните-членки на НАТО ще изхарчат за отбрана над 1,04 трилиона долара през тази година, пише електронното издание на турския ежедневник Sabah.
През последните 7 години – от 2012 до 2018 – 29-те държави от Алианса са изхарчили общо около 6,6 трилиона долара, показва доклад на НАТО, публикуван във вторник.
Миналата година бюджетът на страните за военни нужди са стигнали до 970,3 милиарда долара, се подчертава в доклада.
През 2019 г. САЩ направиха най-големите разходи за една държава - 730 млрд. долара, следвани от Великобритания (60,4 млрд. долара), Германия (54,1 млрд. долара), Франция (50,7 млрд. долара) и Канада (21,9 млрд. долара), се казва в доклада.
Разходите за отбрана на Турция, които през миналата година бяха 14,1 млрд. долара, ще достигнат 13,9 млрд. долара през текущата година, прогнозира докладът.
НАТО предвижда, че страните-членки ще изразходват 2,51% от своя БВП през 2019 г. за отбрана.
Страните членки на организацията имат общо 3.26 милиона военнослужещи, включително 41% от тях в САЩ, 13% в Турция и 6.4% във Франция.
Разходите за отбрана включват разходи за персонал, оборудване, научноизследователска и развойна дейност и инфраструктура, уточняват от Алианса.
***
Прищина. Парламентът на Косово ще проведе извънредно заседание в понеделник, на което ще бъдат обсъдени исканията на представителите от Прешевската долина и ще бъде приета резолюция за подпомагане на албанското население в южносръбската област, предава обществената „Радио и телевизия Косово“ (RTK).
Решението е взето от парламентарната комисия по образование в хода на срещата с членове на комисията за публична администрация, която наскоро се завърна от своята визита в Прешевската долина.
Косовските албански депутати са получили много искания от тамошните лидери, включително обединение на Прешевската долина с Косово и повдигане на този въпрос в диалога между Прищина и Белград. Освен това албанците от Сърбия са поискали помощ за проекти в помощ на населението на Долината.
***
Брюксел. САЩ засега нямат защита от руските крилати ракети, които нарушават Договора за ликвидация на ракетите със среден и малък обсег (ДРСМО), заяви във вторник посланикът на САЩ в НАТО Кей Бейли Хътчисън в Брюксел, предава руската агенция EA Daily.
Заявлението прозвуча в навечерието на срещата на министрите на отбраната от страните-членки на НАТО на 26-27 юни.
„В момента нямаме системи за защита от тези ракети, но ще искаме отговор за нарушенията на Русия на ДРСМО, конкретно в сферата на новите разработки“, заяви тя.
По думите на Хътчисън, САЩ разучават възможен отговор на прекратяването на действието на ДРСМО в сферата на конвенционалните оръжия.
„Русия все още има пет седмици, за да се върне към спазване на договор, но, ако тя не направи това, разглеждаме няколко варианта как да реагираме и обсъждаме този въпрос с нашите европейски партньори по НАТО“, съобщи дипломатът. „Разбира се, става въпрос за няколко варианта с използване на обикновено оръжие“.
САЩ обявиха, че излизат от ДРСМО на 2 февруари тази година. След това започна да тече шестмесечен преходен период, в рамките на който договорът може да бъде спасен. Президентът на Русия Владимир Путин на 4 март подписа указ за спиране на участието на Русия в договора от 1 март заради позицията на САЩ по този въпрос.
***
Манама. Съветникът на Белия Дом Джаред Къшнър заяви във вторник, че планът за мир в Близкия Изток „е възможността на века“ за палестинците, но тяхното съгласие е предварително условие за мир, предава AFP.
„Да се съгласят на икономическия път напред е необходимо предварително условие за разрешаването на по-рано неразрешими политически въпроси“, заяви Къшнър на откриването на конференция в Манама, която е бойкотирана от палестинските власти.
„За да бъда ясен, икономическият растеж и просперитетът на палестинския народ не са възможни без дългосрочно и справедливо политическо решение на конфликта – такова, което гарантира сигурността на Израел и зачита достойнството на палестинския народ“.
***
Прищина. Професорът от Оксфорд Антъни Хийт представи анкета за трите основни въпроса между Косово и Сърбия, предава обществената „Радио и телевизия Косово“ (RTK).
По неговите думи, сред албанското и сръбското население на Косово има несигурност какво трябва да бъде окончателното споразумение между Прищина и Белград.
Той представи трите сценария в анкетата:
Запазване на статуквото, по-големи правомощия за Асоциацията на сръбските общини, корекция на границите между Косово и Сърбия.
Според него запазване на статуквото не се подкрепя и от двете общности, като те са недоволни от сегашното положение.
Хийт е открил и различия по отношение на перспективите между двата народа.
„Албанската общност е по-загрижена за европейската интеграция и признанието от Сърбия, докато сръбските респонденти отделят по-голямо внимание на нуждата за разрешаване на вътрешните проблеми, пред които са изправени.
„86% от албанската общност не са съгласни с предаване на изпълнителни правомощия на Асоциацията на сръбските общини. Сред сръбската общност има разделение по този въпрос. 1/3 са съгласни с този сценарий и също толкова с против. Така че те не са на едно мнение“.
„Що се отнася до корекцията на границите между двете страни, ние открихме, че мнозинството от албанската общност е срещу това“, заяви професорът.
„Има някои различия по този въпрос. 93% от албанците твърдят, че Косово е независимо и трябва да бъде признато като такова без промяна на границите и посочват, че няма нужда от такива концесии“, обясни той.
Хийт отбеляза още, че албанската общност е попитана дали е съгласна с политиката на ЕС и САЩ. „Получихме изненадващи резултати. Отбелязваме, че сред албанците има по-голяма подкрепа за политиката на САЩ, отколкото за ЕС“.
***
Киев. Украйна взе решение да отзове за консултации своя посланик при Съвета на Европа след решението на Парламентарната асамблея (ПАСЕ) да върне правото на глас на Русия. Това заяви във Фейсбук министърът на външните работи на страната Павел Климкин, предава ТАСС.
„Съветът на Европа загуби нашето доверие и ще бъде много сложно то да бъде възстановено. От лидера в защитата на правата на човека тази организация се превърна в прост мениджър... Затова отзоваваме нашия посланик при СЕ за консултации. Стратегията е ясна, тактиката също“, заяви министърът.
По неговите думи, решението на ПАСЕ е „особено обидно“ за Киев предвид това, че в момента Франция председателства СЕ, а тя е участник в Нормандския формат. „Да се разгърне червеният килим пред руските депутати, без Руската федерация да е изпълнила поставените условия, това, извинете ме за моя френски, е пълен моветон“, добави Климкин. Той каза също, че решението на ПАСЕ „ще засегне цяла Европа“.
Във вторник вечерта ПАСЕ прие резолюция, която позволява на Русия да участва в заседанието на асамблеята през юни. Документът беше подкрепен от 118 парламентаристи, 62 гласа против, 10 въздържали се. След това участниците в лятната сесия на ПАСЕ оспориха правомощията на руската делегация в организацията. Сега, според правилата на организацията, ще бъде изготвен доклад за ограничаване на правомощията, като гласуването ще се проведе на 26 юни.
Според президента на ПАСЕ Лилиан Мори Паскиер делегацията, чиито пълномощия са оспорени, участва в работата на организацията, но не може да гласува по своя въпрос.
***
Скопие. „Преспанският договор изискваше голяма смелост и визия, вярвам, че това го разбират и в Германия. Ето защо Северна Македония няма план „Б“. Нашият план „Б“ е започване на преговори в края на годината“, заяви македонският президент Стево Пендаровски в интервю за онлайн изданието на германския „Шпигел“, предава македонската редакция на Радио „Свободна Европа“.
Държавният глава е оптимист, че Скопие ще получи дата за преговори след отложеното гласуване в Бундестага.
„Вярваме, че няма по-дълбоки забележки срещу започването на присъединителните преговори, а това е само техническо отлагане. Германия е нашият най-важен партньор, тя беше един от актьорите за Преспанския договор и в Берлин познават много добре политическата ситуация в нашата страна“, заяви той.
***
Брюксел. Европейският съюз ще ратифицира договора за премахване на всички вносни мита в търговията с Виетнам в неделя, съобщиха от Европейската комисия, предава AFP.
Споразумението е договорено през декември 2015 година, но страните-членки на Съюза го одобриха едва в сряда на министерската среща.
Комисарят по търговията Сесилия Малмстрьом ще пътува до Ханой през почивните дни за подписване на споразумението от страна на Виетнам, а ратификацията му от Европейския парламент се очаква по-късно през годината.
„Много съм доволен да видя, че държавите-членки дадоха зелена светлина на нашите търговски и инвестиционни споразумения с Виетнам“, каза Малмстрьом.
„Освен ясните икономически ползи, тази сделка има за цел също да засили зачитането на правата на човека, както и да защити околната среда и правата на работниците“.
Виетнам приветства споразумението като "важно" и „всеобхватно“.
"Инвеститорите от ЕС сега ще имат възможността да се възползват от нарастваща икономика като Виетнам," каза пред репортери в Ханой във вторник министърът на промишлеността и търговията Трън Туан Ан.
Търговията между ЕС и Виетнам представлява 50 милиарда евро (57 милиарда долара) в стоки и четири милиарда в услуги, а Европа се стреми да осигури достъп до 95 милиона потребители.
