По делото е осъден и 38-годишен австриец, вербувал за набиране на членове на терористична групировка. Според прокурорите той е имал „водеща идеологическа роля“ и е успял да убеди няколко души да заминат за Сирия, за да се присъединят към редиците на близкоизточната радикална групировка „Ислямска държава“. Сред тях има и двойка, която е взела със себе си двете си деца. След завръщането им в Австрия, срещу двамата също е организиран процес.
Уточнява се, че българинът също е заминал в Сирия, но през 2015 г. се е завърнал в Европа. След обиск в дома му е намерена USB памет, съдържаща инструкции как да се използват взривни вещества и химическо оръжие, включително как да се взривяват устройства с мобилен телефон.
От 2011 г. насам около 300 души са напуснали или са били заловени при опит да напуснат Австрия, за да се бият в Сирия или Ирак от 2011 г., показват данните на вътрешното министерство във Виена. Около 50 души от тях са загинали в Близкия Изток, а около 100 други са се върнали.
***
Москва. Срещата между държавния глава на Руската федерация Владимир Путин и президентът на САЩ Доналд Тръмп в кулоарите на форума на Г-20 в аржентинската столица Буенос Айрес ще се състои на 1 декември, неделя, а за преговорите между двамата световни лидери са предвидени два часа, съобщи за РИА Новости източник в една от делегациите.
Президентите ще обсъдят проблемите в двустранните отношения, включително излизането от задънената улица, в която се намират контактите между Москва и Вашингтон. Тръмп и Путин ще търсят път за нормализация, подчерта по-рано съветникът на руския президент – Юрий Ушаков. Преговорите тет-а-тет ще продължат около 20 минути, след което в дискусиите ще се присъеднят ключови членове на двете делегации.
Съветника на американския президент по въпросите за националната сигурност Джон Болтън на свой ред поясни, че преговорите между двамата лидери ще бъдат насочени към въпросите за сигурността, контрола над въоръженията и регионалните проблеми.
Предходната пълноформатна среща между Путин и Тръмп се проведе през юли във финландската столица Хелзинки, припомня агенцията.
***
Берлин. Канцлерът на ФРГ Ангела Меркел повтори за пореден път, че „няма военно решение" за конфликта в Украйна, след като президентът Петро Порошенко поиска подкрепа от НАТО в сблъсъка на страната му с Русия, предава AFP.
Обвинявайки Русия за напрежението, Меркел заяви: „Ние също така искаме украинската страна да бъде разумна, защото знаем, че можем да решим нещата само мисъл и чрез диалог, защото няма военно решение на тези спорове".
По-късно през деня Меркел ще се срещне в Берлин с украинския премиер Володимир Гройсман. Неговото посещение е планирано отдавна, но сега придобива различен характер. Фокусът на вниманието вече няма да бъде украинско-германските икономически връзки, а по-нататъшното влошаване на конфликта между Украйна и Русия и възможността да се избегне ескалацията.
***
Астана. Единадесетата по ред Международна среща за Сирия, която се проведе в периода 28-29 ноември в столицата на Казахстан – Астана, завърши без определяне на краен срок за създаване на конституционната комисия, предава TACC.
В заключителното изявление на страните-гаранти (Русия, Иран и Турция) след срещата се подчертава загрижеността от нарушенията на примирието в сирийската провинция Идлиб. „Разгледана е подробно ситуацията в идлибската зона на деескалация и е дадено потвърждение на готовността за цялостно спазване на меморандума за стабилизация в Идлиб от 17 септември 2018 г. В тази връзка е изразена загриженост от продължаващите нарушения на режима на прекратяване на бойните действия. Страните-гаранти заявиха, че ще засилят усилията си за съблюдаването му, включително чрез подобряване на работата на съвместния ирано-руско-турски координационен център“, обяви казахстанския външен министър Кайрат Абдрахманов. Уточнява се, че в рамките на срещата не е фиксиран срок за създаването на конституционния комитет, който трябва да бъде натоварен със задачата за изработването на новия основен закон на Сирия.
Следващата среща за Сирия, 12-та по ред, ще бъде проведена през февруари догодина.
***
Атина. Преспанското споразумение мобилизира и учениците от средните училища в Гърция, които обявиха протести „за“ и „против“ договора за новото име на северния им съсед, отбелязва електронното издание на македонския „Фокус“.
С аргумента, че „демокрацията е продала Македония", ученици от средните училища в Северна Гърция организират протест в Солун, който ще започне в часовете преди обед. Организаторите му отправиха призиви за обсади на училища.
Техните връстници от Атина отговориха с призив за „антинационалистичен и антифашистки“ митинг в гръцката столица. Той ще се проведе паралелно с този в северния гръцки пристанищен град.
От редакцията подчертават, че ако се съди по предварителните призиви и коментари, вероятно протестът в Атина ще събере повече хора.
***
Париж. ЮНЕСКО добави реге музиката към Списъка на световното културно и природно наследство, предава AFP, като допълва, че специфичният стил стана популярен на световно ниво, благодарение на изпълнители като Боб Марли.
ЮНЕСКО добави жанра, произхождащ от Ямайка, към колекцията си от „нематериално културно наследство", заслужаваща защита и популяризиране.
***
Берлин. Опозицията в Берлин засили натиска върху Министерството на отбраната след медийно разследване за предполагаема тайна мрежа на крайнодесни в редиците на Бундесвера, съобщава водещото германско издание Der Spiegel.
След докладите в средствата за масова информация бе свикано заседание на парламентарната комисия по отбрана, но и след него останаха редица отворени въпроси. От партията „Зелени“ настояха на следващата сесия на органа да бъдат изяснени събитията – при това в присъствието на представители на германската армия.
На свой ред от „Левица“ коментираха, че опасността от разпространяването на крайнодесни идеологии в Бундесвера е „систематично тривиализирана“ от Берлин, при това в момент, в който са налице „конкретни индикации за предполагаема дясна радикална мрежа, която е натрупала оръжия и е подготвена за сериозни актове на насилие“. И двете партии призоваха Министерството на отбраната, водено от Урсула фон дер Лейен (ХДС), да коментират по-подробно медийното проучване.
Германското военно разузнаване обаче твърди, че няма няма информация за екстремистки мрежи в Бундесвера. Директорът му Христофор Грам наскоро увери: „Политически мотивираното насилие не играе роля в Бундесвера".
***
