Андов казва, че големите отворени проблеми, които се нуждаят от решаване, са трудното постигане на консенсус и неизвестността около правомощията на президента. В същото време, бившият политик Имер Селмани (бивш зам.-председател на Демократическата партия на албанците (ДПА) и министър на здравеопазването в правителството на Никола Груевски – бел. „Фокус“) оценява, че е време президент на Македония да бъде албанец.
„Нека не започваме от това, че той трябва да бъде македонец, приет от албанците. Албанците избраха почти всички президенти по ред. За жалост и Иванов бе избран от албанците преди 5 и преди 10 години, не в голям брой, но достатъчен, за да стане държавен глава. Да не забравяме за Борис Трайковски, Цървенковски и Киро Глигоров, които също бяха избрани от албанците. Време е да се помисли за консенсусен кандидат – албанец, който ще бъде избран от македонска страна и всички други етнически общности, които живеят в Македония“, заяви Селмани.
В коментар за неофициалната листа на потенциалните кандидати за нов президент, с която се спекулира през последните дни и в която фигурира самият той, Селмани заяви, че консенсусният кандидат трябва да бъде личност, която е приемлива за гражданите и не е партийна фигура. Лидерът на ДСИ (Демократическия съюз за интеграция) заяви, че бившият министър на външните работи Денко Малевски би бил един от приемливите кандидати за него.
Но Малевски приветства думите на Ахмети, но заяви, че никоя политическа партия до сега не се е свързала официално с него. От фракциите са коментирали за „Алсат – М“, че имената на кандидатите ще бъдат обявени пред обществеността, най-вероятно, през януари. Според Конституцията, президентските избори трябва да се проведат в рамките на последните 60 дни от мандата на актуалния държавен глава Георги Иванов.
Медията припомня, че Иванов бе избран за втори петгодишен мандат през април 2014 година, когато победи Стево Пендаровски от СДСМ (Социалдемократическия съюз на Македония). ДСИ (Демократичен съюз за интеграция) тогава бойкотира изборите, тъй като не бе приета неговата идея за консенсусен президент, докато ДПА участва с кандидат Иляз Халими.
***
Белград. Директорът на сръбската правителствена Канцелария за Косово и Метохия Марко Джурич заяви в светлината на посещението на европейския комисар по разширяването в Косово, че Прищина е все по-изолирана след въвеждането на митата от 100% върху стоките от Сърбия и Босна и Херцеговина, предава скопското електронно издание „МКД“.
„Ако продължават така, ще могат да имат политически отношения само с Абу Бакър ал Багдади (лидерът на „Ислямска Държава“), така че трябва да сме търпеливи и издържливи“, заяви Джурич и добави, че истинското лице на албанските власти на Косово се вижда от изявлението на вицепремиера Енвер Ходжай, който иска да „направи даже коалиция против мира“.
„Сърбите в Косово се обявиха по достоен и мирен начин срещу решението на Прищина. Аз лично съм горд от храбростта и решителността, които те показаха през изминалите няколко дни и мирните протести ще продължат“, заяви Джурич.
Той подчерта, че за вторник е предвидена голяма демонстрация на всички косовски сърби, които ще се съберат в Косовоска Митровица, Грачаница, Щърбац и други места и по „мирен, граждански и християнски“ начин ще покажат несъгласието си с мерките.
Джурич заключи, че Сърбия днес има достатъчно сила да защити своите граждани.
***
Скопие. Почти двадесет години Македония непрекъснато е разтърсвана от скандали с подслушване, което само показва, че "Голямото ухо" от 2000 г. насам никога не престанало да слуша представители на политически партии, институции, граждани и политически лица, коментира македонският онлайн портал „еМагазин“.
Първата афера "Голямо ухо" започна, когато лидерът на опозиционната СДСМ Бранко Цървенковски, на 17 януари 2000 г. на пресконференция в централата на партията огласи стенограмата от разговорите на политици, журналисти и дипломати, които са били подслушвани.
На 22 януари Главната прокуратура изпрати искане до Основния съд в Скопие 1, с което поиска да се предприеме разследване и да бъдат изслушани 70 свидетели.
През 2003 г. за аферата бяха обвинени министърът на вътрешните работи Доста Димовска и началника на управлението за оперативна техника в МВР, Александър Цветков.
Аферата приключи, когато президентът Борис Трайковски отстрани Доста Димовска и Александър Цветков. Поради неудовлетвореност от резултата, някои от журналистите, които бяха подслушвани, подадоха иск срещу Македония пред съда в Страсбург през 2006 г. През 2013 г. 17 журналисти спечелиха делото в Страсбург.
Тогава последваха вече известните "бомби" отново на опозиционната СДСМ, които бяха разкрити от лидера на партията и сега министър-председател Зоран Заев. Както е известно, това е основната причина за промяната на властта и преследването на висши служители от правителството на ВМРО-ДПМНЕ.
До този момент обаче няма съдебно решение за това, кой е извършил подслушването.
Случаят „Таргет-Твърдина“, отнасящ се до "бомбите", се ръководи от Специалната прокуратура.
Става въпрос за подслушване на 20 000 души, включително премиер, министри, дипломати, журналисти, бизнесмени.
Последната афера е от миналата седмица, когато бе разкрито, че са били подслушвани стационарни телефони в Прокуратурата и Основния съд Скопие 1, а разследването може да покаже, че телефони са били подслушвани и в други институции ...
Все още предстои разследване кой извърши подслушването.
***
Вашингтон. САЩ трябва да видят „нещо конкретно“ от Китай по търговските въпроси в рамките на следващите 90 дни, за да се стигне до реално споразумение, заяви министърът на финансите на САЩ Стивън Мнучин в понеделник, предава AFP.
Президентите на страните Доналд Тръмп и Си Дзинпин разговаряха в събота вечерта в Буенос Айрес три часа и са имали „много конкретни дискусии“ за стъпките за разрешаване на търговския конфликт, обясни Мнучин пред американският телевизионен канал CNBC.
По неговите думи, това е първият случай, в който има „ясен път“ за намаляване на дефицита на САЩ в търговията с Китай до нула.
***
Брюксел. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че в сряда, в Брюксел, министрите на външните работи от страните-членки на Алианса, по време на обсъждането на Западните Балкани, ще разгледат присъединителния процес на Македония, както и годишният план за действие за Босна и Херцеговина, предава македонската агенция „Макфакс“.
„Веднага щом договорът за името бъде приложен, сме готови да подпишем присъединителния протокол за Скопие. Надявам се, че Скопие ще използва тази възможност да се присъедини към НАТО. Ние сме готови да ги поздравим като 30-а членка“, заяви Столтенберг.
Той добави, че след подписването на присъединителния протокол, македонското правителство ще започне да присъства на министерските срещи на Алианса. За Брюксел е заминал външният министър на Македония Никола Димитров, в чийто дневен ред са няколко двустранни срещи.
***
Киев. В Украйна започна сбор на резервистите, съобщи пресслужбата на Генералния щаб на Въоръжените сили на страната във „Фейсбук“, предава РИА Новости.
„Сборовете... с военнослужещите от оперативния резерв от първия разред на боевите части ще продължат до 20 дни“, отбелязват от ведомството.
Освен това е планирано да се проведат десетдневни сборове на полигони в Херсонска и Запорожка области.
„Подчертаваме, че всички изброени мероприятия се планира да бъдат завършени така, че да се предостави възможност на всички военнослужещи да се върнат в домовете си в навечерието на католическото Рождество и да го посрещнат в семейния кръг“, добавиха от Генералния щаб.
РИА посочва, че сборовете на резервистите започнаха заради военното положение, въведено в десет украински области, включително в Луганска и Донецка.
Режимът ще е в сила 30 дни и предвижда възможности за временно ограничаване на конституционните права и свободи на гражданите и конкретно правата за участие в избори, свободата на мисълта и словото, отбелязва още руската агенция.
Военното положение бе въведено на фона на инцидента с украинските кораби в Керченски пролив. Те бяха задържани от руските гранични части.
***
Будапеща. Централноевропейският университет (ЦЕУ) в Будапеща на милиардера-интернационалист Джордж Сорос обяви в понеделник, че е бил „изхвърлен“ от Унгария и принуден да премести най-престижните си програми във Виена след дълга и тежка съдебна битка с правителството на премиера Виктор Орбан, предава AFP.
„ЦЕУ беше изхвърлен“, заяви Майкъл Игнатиеф, ректор на основаното от Сорос учебно заведение чрез съобщение. „Това е безпрецедентно. Американска институция е изхвърлена от страна, която е съюзник в НАТО“.
От ЦЕУ обявиха, че започват да преподават програмите си във Виена от септември 2019 година, но ще запазят своя кампус в Унгария и тези студенти, които са записани там, ще могат да завършат обучението си.
„Франс прес“ посочва, че заведението, в което се обучават хора от повече от 100 страни, отдавна се смята от Виктор Орбан за враждебен бастион на неолиберализма.
То е основано от Сорос през 1991 година и курирано от амеркианския щат Ню Йорк и това дава основание на ЦЕУ да твърди, че изпълнява изискванията на Закона, приет през април 2017 година, в която се поставят тежки изисквания за чуждестранните университети.
Френската агенция отбелязва, че приемането на закона, който либералните критици смятат за удар по академичната свобода, е сред основните основания за задействането на безпрецедентна наказателна европейска процедура по член 7 срещу Будапеща през септември т.г.
ЦЕУ твърди, че изпълнява изискванията на закона, след като е отворил съоръжение в щата Ню Йорк и американските регулатори са потвърдили, че организира образователни дейности.
Но говорител на унгарското правителство обяви, че това в САЩ е „Потьомкинов университет“ (има се предвид – създаден с цел да заблуди – бел. „Фокус“), който не изпълнява изискванията на новите правила и посочи, че Будапеща не е подписала споразумение с американските власти, което да позволи на ЦЕУ да продължи да оперира.
***
Скопие. С 64 гласа „за“, македонският парламент на заседание в понеделник утвърди предложението за XXXV поправка на Конституцията на страната, която гласи: „Републиката зачита суверенитетът, териториалният интегритет и политическата независимост на съседните държави“, пише македонският „Фокус“.
Само 14 народни представители гласуваха против предложението, а двама се въздържаха.
Парламентът премина към обсъждането на четвъртата и последна поправка, предложена от групата на отцепниците от ВМРО-ДПМНЕ, заради които стана възможно отварянето на Основния закон на Македония.
***
Скопие. Маскираните лица, които нахлуха в македонския парламент на 27 април м.г., са били в готовност по време на протестите и са знаели, че, когато СДСМ (Социалдемократическия съюз на Македония) се опита да формира правителство или да избере председател на парламента ще трябва да влязат в Събранието, пише онлайн изданието на вестник „Независен“.
Това се разбира от показанията на един от обвинените за инцидентите от 27 април Стефан Младеновски, който изкара една година в затвора, а сега е под домашен арест.
Според неговите думи, насоките за това кога трябва да се влезе в сградата на Събранието са давани от Александър Василевски – Нинжда, а зад него стоял тогавашният директор на УБК (Службата за сигурност и контраразузнаване) Владимир Атаносовски.
Както посочва изданието, Младеновски е първият обвинен, който казва директно кой стои зад нападението срещу парламента.
***
Прищина. Йоханес Хан, европейският комисар по разширяването, ще бъде в Косово на 3 декември, където ще се срещне с политическото ръководство на страната. Визитата идва, след като правителството в Прищина реши да наложи вносни мита от 100% върху всички стоки от Сърбия и Босна и Херцеговина. Ръководството на държавата обаче заявиха пред прищинския ежедневник Gazeta Express, че не мислят, че посещението на комисаря е опит да бъде убедено да свали търговската блокада. От Прищина казват, че ще информират Хан за причините, довели до решението.
Както отбелязва изданието, правителството на Косово наложи 100-процентовите мита върху стоките от Сърбия и БиХ преди две седмици заради агресивния подход на Белград и политиката му спрямо Косово. Решението на правителството на премиера Рамуш Харадинай предизвика острареакция от Сърбия, косовските сърби и международни представители. За обсъждане на въпроса в понеделник в Косово ще пристигне Хан, който ще говори с лидерите на страната. Очаква се той да се срещне с Харадинай, президента Хашим Тачи и председателят на парламента Кадри Весели. Но независимо от визитата, посочва Gazeta Express, местното правителство е категорично, че търговската блокада срещу Сърбия няма да бъде вдигната.
В интервю пред вестника, началника на канцеларията на косовския премиер и лидер на екипа на Косово за техническия диалог с Белград в Брюксел Авни Арифи отбеляза, че не вижда в посещението тенденция Прищина да бъде убедена да отмени решението си. Според Арифи, те ще информират комисаря за обстоятелствата, довели до налагането на митата. „Не виждам такава тенденция. Виждам във визитата възможност за дискусия, в рамките на която открито ще изложим обстоятелствата, които ни доведоха до тази ситуация“, е заявил Арифи пред Gazeta Express.
***
Скопие. Македонският парламент прие с мнозинство проектопредложенията за промяна на Конституцията на Македония, с които държавата се преименува на „Република Северна Македония“, а в преамбюла вместо решенията на АСНОМ (Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония) се вписва манифестът и се добавя Охридския рамков договор*. Всички тези промени произтичат от Договора за името с Гърция, подписан през юни т.г., в понеделник продължава дебатът и гласуването на останалите две конституционни поправки, предава скопското електронно издание „МКД“.
В неделя парламентът, с 65 гласа „за“, 18 „против“ и 8 „въздържал се“ (на отцепниците от ВМРО-ДПМНЕ – бел. „Фокус“) утвърдиха 34-ата поправка на Конституцията на Република Македония. Преди това те приеха и предложението XXXIV поправка, отбелязва изданието.
„МКД“ коментира, че депутатите от властта и опозицията са защитили вече познатите си позиции. Председателят на „Алианса на албанците“ Зиядин Села пък заяви, че в преамбюла на Основния закон всички граждани на Македония трябва да бъдат равнопоставени без да се прави различие за етническата им принадлежност. Пътят към ЕС и НАТО, по неговите думи, е път към повече права на гражданите на страната, равнопоставеност между народите и вътрешна междуетнчиеска кохезия.
„Ние настояваме да се дефинира като мултиетническа държава в Преамбюла. И вярвам, че всеки политически субект в парламент по един или друг начин казва именно това“, заяви Села.
Министърът на външните работи Никола Димитров му отговори, че е легитимно да се говори по този въпрос, особено по време на обществения дебат, който предстои.
„Не е хубаво чувството, че някой е тук временно. Македония е обща държава за всички нас и мисля, че е редно да се разговаря за всичко това“, заяви Димитров по време на пленарното заседание.
В събота парламента, с 67 гласа „за“, 4 „въздържал се“ и 23 „против“, прие предложението за XXXIII поправка на Конституцията на Макеодния.
С него се предвижда думите „Република Македония“ да се заменят с думите „Република Северна Македония“, а думата „Македония“ да се замени с думите „Северна Македония“, освен в член 36, който има исторически аспект и се отнася до „специалните социални права на борците от антифашистката война и от всички националноосвободителни войни на Македония“.
След гласуването на всички конституционни поправки и завършването на тази фаза, правителството, като инициатор на промените, трябва да организира обществен дебат, след който идва и третата, последна, фаза от приемането на измененията в Конституцята на Македония, произтичащи от договора за името между Атина и Скопие.
XXXV поправка
Републиката зачита суверенитета, териториалния интегритет и политическата независимост на съседните държави.
XXXIV поправка
Републиката защитава, гарантира и развива историческото и културното наследство на македонския народ.
Републиката защитава правата и интересите на своите граждани, живеещи или пребиваващи в чужбина и насърчава връзките им с родината.
Републиката се грижи за членовете на македонския народ, живеещи в чужбина.
Републиката няма да се намесва в суверенните права на други държави и в техните вътрешни работи.
Това изменение заменя член 49 от Конституцията на Република Македония.
Агенция „Фокус“ припомня:
• Целият текст на прокламацията в отделен материал на Агенция „Фокус“
• Договорът, с който се слага край на въоръжения конфликт между славянското население и албанската „Армия за национално освобождение“, в него се предвижда промяна в официалните езици в страната на общинско равнище – занапред всеки език, говорен от над 20% от населението в дадена община, става официален наред с македонския език в съответната община. Понастоящем само албанското малцинство с приблизително 25% от населението изпълнява този критерий
