Скопие. Парламентът на Македония одобри искането на съда за задържане на депутата Никола Груевски и с 62 гласа „за“ прие решението за отнемане на имунитета на бившия министър-председател на югозападната ни съседка, предава скопският телевизионен канал „Сител“.
Депутатите от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ не присъстваха на заседанието, но обявиха, че с оглед факта, че Унгария предостави убежище на Груевски, няма значение какво ще бъде решението на парламента в Скопие.
Груевски бе главна тема и на заседанието на унгарския парламент. Лидерът на кабинета в Будапеща Виктор Орбан обясни пред депутатите, че е много зает и няма време да проведе среща с бившия македонски премиер. Той отново изказа благодарността си към него за подкрепата, която е оказал за справянето с бежанската криза. Орбан за пореден път подчерта, че се съмнява в капацитета на македонската съдебна система и нейната независимост при вземането на решение.
***

Киев. Русия е увеличила рязко военното си присъствие по границата с Украйна. Това заяви държавният глава на страната Петро Порошенко в телевизионно интервю, в което предупреди за опасността от „пълномащабна война“, предава AFP.
„Броят на (руските) танкове в базите, разположени по нашата граница, е увеличен трикратно“, алармира Порошенко в интервю, допълвайки, че „броят на единиците, разположени по нашата границите, нарасна драстично“.
***

Вашингтон. Държавният глава на САЩ Доналд Тръмп ще проведе редица срещи в кулоарите на форума на Г-20 в аржентинската столица Буенос Айрес, който ще се проведе по-късно тази седмица. Сред лидерите, с които Тръмп ще разговаря очи в очи, са китайският президент Си Дзинпин и държавният глава на Русия Владимир Путин – въпреки инцидента в Азовско море, предава AFP.
„По време на Г-20 президентът (Доналд Тръмп) и делегацията ще проведа срещи с множество лидери, включително с президента на Аржентина, президента на Русия, министър-председателя на Япония и канцлера на Германия, ще има и работна вечеря с президента на Китай", обяви прессекретарят Сара Сандърс в рамките на брифинг в Белия дом.
***

Белград. Министър-председателят на Сърбия Ана Бърнабич внесе жалба от името на правителството в Белград в Секретариата на страните, подписали Централноевропейско споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА), във връзка с решението на Косово да въведе 100-процентови мита за вноса на сръбски и босненски товари, предава руската информационна агенция TACC.
„В ЦЕФТА е изпратена официална молба за консултации в рамките на общия комитет. ЦЕФТА е длъжна да разреши проблема, който Прищина създаде чрез нарушаването на споразумението, в рамките на 90-дневен срок след постъпването на молбата“, поясни Бърнабич пред журналисти в Белград, като допълни, че ако в указания срок не бъде взето конкретно решение, Сърбия ще подаде жалба в Арбитражния съд.
Сръбският премиер подчерта, че освен в ЦЕФТА, копие от жалбата е изпратено и Временната административна мисия на ООН в Косово – ЮНМИК.
На 21 ноември Косово наложи 100-процентни мита върху вноса стоки от Сърбия и Босна и Херцеговина. В отговор сръбският президент Александър Вучич проведе спешни срещи с посланиците на Русия, Китай, САЩ, Великобритания, Франция, Германия и Италия, и свика извънредно заседание на Съвета за националната сигурност. Министърът на търговията и икономическите отношения на Босна и Херцеговина Мирко Шарович определи действията на Косово като враждебен акт и нарушение на споразумението на страните от Централна и Югоизточна Европа за свободната търговия.
***

Брюксел. НАТО разпространи изявление по повод задържането в Керченския проток на три украински военни кораба, в което отново призова за „сдържаност“ и потвърждава, че ще продължи да оказва на Украйна „политическа и практическа подкрепа“, предава РИА Новости.
Инцидентът в Азовско море бе обсъден на заседание на Северноатлантическия съвет в Брюксел на ниво посланици. „С оглед на използването от страна на Русия на военна сила срещу Украйна в близост до Керченския проток, съюзниците от НАТО призовават Русия да осигури безпрепятствен достъп към украинските пристанища и да гарантира свободата на корабоплаването“, се казва в изявлението на Алианса.
Според НАТО „няма никакви основание за използването от Русия на военна сила срещу корабите на украинския военноморски флот. Призоваваме Русия незабавно да освободи украинските моряци и плавателни съдове“, става ясно още от разпространения текст.
Алиансът призова към „спокойствие и сдържаност“, и потвърди, че ще следи ситуацията, както и че ще „продължи да оказва политическа и практическа подкрепа на страната в рамките на съществуващото сътрудничество“.
***

Белград. Министрите на външните работи на Сърбия и Босна и Херцеговина Ивица Дачич и Игор Църнадак обявиха, че на следващата среща с колегите им от Западните Балкани ще поискат от тях да изяснят дали страните ще спазват принципите на регионално сътрудничество, предава македонската електронна медия A1 On.
На пресконференция след срещата си с Църнадак първият дипломат на Белград подчерта, че изявленията на албанския премиер Еди Рама от Печ „убиха идеята за регионално сътрудничество". Двамата министри осъдиха решението на властите в Прищина за налагането на 100-процентови мита за вноса в страната на стоки от Сърбия и Босна и Херцеговина, което определиха като „враждебна позиция" на Косово.
Дачич добави, че сърцевината на всички срещи на равнище за Западните Балкани е регионалното сътрудничество, което включва и общото икономическо пространство. „Има ли значение всичко това? Сърбия не е готова да участва във фарса и да обсъжда всичко останало, докато тези мерки са в сила“, предупреди външният министър на западната ни съседка.
Дачич подчерта, че Сърбия и Босна и Херцеговина ще действат заедно, тъй като е нарушена една от основните свободи на ЕС - общата икономическо пространство. В тази връзка двамата споделиха, че очакват от международната общност ясна и конкретна реакция.
Според Църнадак мерките на Прищина са неприемливи, но увери, че нито Сараево, нито Белград ще въведат контрамерки, тъй като подобен ход допълнително ще усложни ситуацията.
Дачич и Църнадак приветстваха изявлението на държавния секретар на САЩ Майк Помпео, който призова Прищина да отмени мярката, и добавиха, че „то няма ефект засега". Сръбският външен министър не пропусна да отбележи, че Европа е доказала лицемерието си, като е подкрепила Косово за членството в Интерпол, но същевременно е отказала да предостави на страната визова либерализация.
***

Виена. Министърът на външните работи на Австрия Карин Кнайсл допусна налагането на нови санкции срещу Русия, като поясни, че подобно решение ще бъде взето в зависимост от следващите стъпки на Москва и Киев, предава Reuters.
Първият дипломат на Виена заяви, че е обезпокоена от ескалацията на конфликта между Русия и Украйна, и от възможността той да стане още по-опасен. В отговор на въпрос за възможни санкции срещу Русия, тя отговори: „Всичко зависи от изложените факти и по-нататъшното поведение на двете страни, но това ще бъде проверено“, заяви Кнайсл на пресконференция в Берлин, където бе на посещение.
***

Лондон. Посланикът на САЩ в Обединеното кралство Уди Джонсън опита да поправи щетите, причинени от описанието на президента Доналд Тръмп на компромиса на Тереза Май в Брюксел като „много добра сделка за ЕС“, коментира британският вестник The Times.
От Даунинг стрийт са бесни, след като Тръмп заяви, че предложеният договор за развод между Лондон и Брюксел може да възпрепятства търговията между Великобритания и САЩ. Така той даде допълнителни муниции в ръцете на онези, които искат да убият сделката на Тереза Мей, докато тя се опитва да тушира огромната враждебност сред гражданите в навечерието на „смисления вот“ в парламента на 11 декември, уверени са в редакцията.
Министър-председателят на Великобритания даде да се разбере, че няма да търси среща с Доналд Тръмп докато е в Аржентина за срещата на Г-20 по-късно тази седмица. Крайно необичайно е за Даунинг стрийт да прави изявления за подобни планове предварително, отбелязва вестникът.
***

Берлин. Австрия се дистанцира от идеята за създаването на единна европейска армия, пише националният ежедневник Die Presse в статия за посещението на първия дипломат на Виена Карин Кнайсл във федералната германска столица за Берлинската конференция за сигурността
Германия се стреми към изграждането на армия на Европейския съюз. Черно-синята коалиция на Австрийската народна партия (АНП) и „Партия на свободата на Австрия“ обаче отхвърлят идеята.
От редакцията привеждат любопитен факт за събитието в Берлин. Участниците в конференцията – предимно униформени – е трябвало да почакат около 15 минути за появата на Кнайсл, за да представи речта си. Причината – настояването на германския министър на отбраната Урсула фон дер Лайен за разговор с ръководителя на австрийската дипломация. Темата – новата криза в отношенията между Русия и Украйна.
Малко по-рано говори Урсула фон дер Лайен, която призова за по-широк обмен на данни и по-тясно сътрудничество между държавите-членки на ЕС. Особено в областта на сигурността. Наскоро канцлерът на ФРГ Ангела Меркел бе на посещение в Брюксел, където изнесе емоционална реч с призиви за създаване на „истинска европейска армия“. В лицето на Виена Берлин обаче явно този път няма да има съюзник, коментират от редакцията.