"За съжаление, редица страни не могат да подкрепят започването на преговори с Албания и Северна Македония", каза той. "Поради важността на въпроса и поради ограничено време Съветът реши, че ще се върне към ясно и съществено решение на този въпрос възможно най-скоро и не по-късно от октомври 2019 г."
Същевременно Съветът подчерта, че приветства напредъка в изпълнението на условията, постигнати от тези две страни.
Както е казано на кореспондента на ТАСС от източник в Съвета на ЕС, повечето страни членки на общността подкрепят започването на преговори с Албания и Македония, но някои се противопоставят. Сред тях са Франция и Холандия, които смятат, че тези страни все още не са готови да започнат преговори.
В момента страните от Балканите и Турция са кандидати за влизане в Европейския съюз, други страни дори не се разглеждат теоретично. В същото време преговорите за присъединяване с Турция започнаха през 2005 г., сега този процес е замразен - формално заради блокирането му от Гърция и Кипър, а всъщност поради принципното несъгласие на водещите държави от ЕС, главно Франция и Германия тази страна да бъде разглеждана като бъдещ член на Европейския съюз.
Основните поддръжници на разширяването на ЕС днес са страните от Съюза, които се присъединиха към него през 2004 г., което предизвика остра институционална криза на Европейския съюз и засилване на евроскептичните настроения в „старите” страни от ЕС, коментира ТАСС
***
Тирана. Албанският президент Илир Мета е обезпокоен от възможността за връщане на визите за шенгенските страни за Албания, съобщиха от неговия офис, цитиран от македонската редакция на Радио “Свободна Европа“
Загрижеността на Мета идва след внасянето на холандското заявление за връщане на визи пред Европейската комисия и вчерашното предупреждение на комисаря по миграцията, вътрешните работи и гражданството Димитрис Аврамопулос за предприемането на мерки срещу Албания, заедно с Венецуела и Колумбия. Това е предупреждение за всички, се казва в изявление на кабинета на Мета.
Той призовава всички отговорни държавни институции да следят с абсолютен приоритет въпроса, който има голяма чувствителност към всички албански граждани.
Относно загрижеността на Мета, премиерът Еди Рама написа в „Туитър“, че не трябва да се тревожи за визовия въпрос и го обвинява, че е част от фронта срещу Албания.
***
Вашингтон. Изпълняващият длъжността министър на отбраната на САЩ Патрик Шанахан отказа да се кандидатира за поста министър на отбраната. Новият изпълняващ длъжността министър на отбраната ще бъде министърът на армията Марк Еспър, заяви американският президент Доналд Тръмп в социалната мрежа „Туитър“, цитиран от TACC
„Изпълняващият длъжността министър на отбраната Патрик Шанахан, който свърши чудесна работа, реши да не продължава процеса на одобрение за позицията на глава на Пентагона, за да посвети повече време на семейството си”, пише той. „Ще назнача нов действащ министър на отбраната - министърът на армията Еспър.
Американският президент благодари на Шанахан за неговата служба и изрази увереност, че Еспър "ще свърши отлична работа" в новия пост.
Шанахан е изпълняващ длъжността министър на отбраната на САЩ от януари тази година след оставката на Джеймс Матис. От 20 ноември 2017 г. Еспер заема поста министър на армията на САЩ. Преди това той е работил в един от най-големите изпълнители на поръчки на Пентагона, "Рейтиън"
***
Ню Йорк. Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш призова Русия и Турция във вторник да "стабилизират ситуацията" в сирийската провинция Идлиб, разтърсена от интензивни борби между проправителствени и джихадистки сили, предава AFP.
"Аз съм дълбоко загрижен за ескалацията на сраженията в Идлиб и ситуацията е особено опасна, като се има предвид намесата на увеличен брой участници. Но отново цивилните плащат ужасяваща цена", заяви Гутериш пред репортери.
Неговите коментари бяха направени преди откритото заседание на Съвета за сигурност на ООН, на което трябва да се обсъди ситуацията по искане на Белгия, Германия и Кувейт, непостоянни членове на Съвета, които наблюдават хуманитарните операции на ООН в Сирия.
Гутериш призова Русия и Турция, като подписали меморандум от септември 2018 г. за деескалация на конфликта в Идлиб, "да стабилизират ситуацията без забавяне".
"Няма военно решение на сирийската криза. Решението трябва да бъде политическо," каза той, като подчерта необходимостта от зачитане на правата на човека и международното хуманитарно право "дори в борбата срещу тероризма".
САЩ поискаха политическите аспекти на конфликта също да бъдат разгледани на предстоящата среща на Съвета за сигурност, каза дипломат на AFP
***
Брюксел. Европейският съюз ще обмисли предприемането на "подходящи" мерки срещу Турция във връзка с дейностите й по сондиране за газ в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Кипър, според съобщение за пресата от Съвета по общи въпроси във вторник, цитирано от електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini.
Новината идва на фона на оказвания от Кипър и Гърция натиск върху страните от ЕС да предприемат действия срещу Турция във връзка с обявеното от нея намерение за сондиране за газ в изключителната икономическа зона на Кипър.
„Съветът изразява сериозна загриженост относно настоящите незаконни сондажни дейности на Турция в Източното Средиземноморие и изразява съжаление, че Турция все още не е отговорила на многократните призиви на Европейския съюз за прекратяване на подобни дейности”, се казва в изявление на Съвета след среща на министрите в Люксембург.
Съветът заяви, че тези действия ще имат „сериозно непосредствено отрицателно въздействие“ в целия спектър от отношенията между ЕС и Турция и призоваха Турция да прояви сдържаност и да зачита суверенните права на държавите-членки на ЕС.
В него се казва също, че ЕС ще следи отблизо развитието на ситуацията и "е готова да реагира адекватно и в пълна солидарност" с Кипър.
„Съветът приканва Комисията и Европейската служба за външна дейност незабавно да представят варианти за подходящи мерки“, се добавя в изявлението.
Турският сондажен кораб „Фатих“ е закотвен на запад от Кипър от началото на май и наскоро започна пробиване. Във вторник бе обявено, че втори кораб, „Явуз“, ще бъде изпратен в района в четвъртък.
***
Вашингтон. Херо Мустафа от Калифорния е назначена за извънреден и пълномощен посланик в Република България, съобщи прес-службата на Белия дом.
Херо Мустафа е кариерен дипломат, в момента е заместник-началник на мисията на посолството на САЩ в Лисабон, Португалия. Преди това тя е била съветник в посолството на САЩ в Ню Делхи, Индия. Във Вашингтон е била съветник в офиса на вицепрезидента в Белия дом, заместник-директор на Службата за Афганистан в Държавния департамент и ръководител на кабинета на специалния помощник на държавния секретар по политическите въпроси. Тя също така е работила като директор в Съвета за национална сигурност. Мустафа е завършила бакалавърска степен от Университета в Джорджтаун и е завършила магистърска степен от Принстънския университет. Тя е носител на наградата Матилда У. Синклер за отлични постижения в чуждите езици. Според информацията Мустафа говори девет езика, включително арабски, руски, хинди и фарси.
