През януари германските власти арестуваха афганистанец с паспорт от ФРГ за шпионаж в полза на Иран. Инцидентът съвсем не е първия по рода си и само подчертава потенциалната заплаха, която представлява близкоизточната република за Европа.
Миналото лято четирима души бяха арестувани във връзка с ирански заговор за нападение с експлозиви на голямо събитие, организирано близо до Париж от иранската опозиция. Германските власти арестуваха и организатора на този заговор - високопоставен ирански дипломат на име Асадола Асади, който по-късно бе екстрадиран в Белгия, където бе съден зедно с лицата, на които е предоставил взривните вещества.
През март в Албания бяха арестувани още двама ирански оперативни работници, за които се твърди, че са замислили нападение срещу дома на около 3 000 членове на PMOI / MEK - организация, която Техеран обвини за антиправителствените протести, които разтърсиха ислямската република през миналата година.
Тези сюжети, заедно с неотдавнашните убийства и опити за убийства, събудиха европейските власти за ескалиращата заплаха от тероризма, подкрепян от Иран. Политическият отговор обаче се идва бавно.
Скоро след приключване на разследване, което не остави никакво съмнение за отговорността на Техеран за заговора срещу Националния съвет за съпротива (NCRI), френското правителство наложи санкции на иранското министерство на разузнаването и някои от известните му агенти. Но едва миналия месец тези санкции бяха приети от останалата част от страните от Европейския съюз. А критиците на иранския режим не вярват, че европейците отиват достатъчно далеч в усилията си да сложат на място Иран.
Франция и Албания се присъединиха към Нидерландия в изгонването на общо петима ирански дипломати през 2018 г., но това също е само предварителна стъпка в правилната посока.
Вследствие на заговора в Париж, говорител на белгийската съдебна система заяви, че почти всички ирански дипломати са наети от иранските тайни служби. Сега знаем със сигурност, че има конспирации за шпионаж на европейските структури и за подготвяне на почвата за по-нататъшни терористични атаки, което налага на ЕС и на по-широката международна общност абсолютно задължение да се справят с проблема.
Нещо повече, всяко решение трябва да бъде насочено срещу множество фронтове в Иран, тъй като режимът със сигурност приема подобен подход към своите противници…
Иранските терористични заговори и шпионаж на Запад биха могли да бъдат повторение на някои аспекти от историята на ислямската република, като т.нар. верижни убийства от 80-те и 90-те години на миналия век, когато разузнавателни агенти на Техеран убиха няколко активисти от опозицията в Европа. Същият този период доведе до някои от най-тежките престъпления в страната, докато режимът в Техеран се бореше да изкорени несъгласието. Само през лятото на 1988 г. режимът арестува повече от 5 000 (някои твърдят, че жертвите са над 30 000) политически опоненти.
Антиправителствени протести от миналата година трябваше да предизвикват загриженост за нови отчаяни мерки на режима както в страната, така и в чужбина. Но същите тези протести също са показателни за значителни възможности за въздействие върху промените, възможностите, които биха се усилили от по-решителната реакция на ЕС на иранските заплахи.
САЩ трябва активно да насърчават ЕС да направи тази промяна. Държавният секретар Майк Помпео ще има тази възможност на 13 и 14 февруари, когато във Варшава ще бъде организирана международна среща на върха по въпросите на Близкия изток.
Срещата във Варшава може да проправи дълъг път към разработването на координирана стратегия за сдържане на Иран. Но такава стратегия няма да бъде пълна, ако в нея не бъде предвидена координация с иранската опозиция.
Ако Европейският съюз осъзнава мъдростта от промяната в политиката на успокоение, която само изостри опасността от ирански тероризъм на европейска земя, той трябва да предприеме стъпки, за да подчертае нелегитимността на съществуващия режим в Техеран.
***
Вашингтон. Имиграцията се превърна в едно от най-сериозните притеснения на гражданите на САЩ, но това съвсем не означава , че нацията застава до президента Доналд Тръмп в борбата му срещу демократите за граничната стена, пише изданието Washington Examiner, цитирайки резултатите от скорошно проучване. .
Почти осем от 10 респонденти определят имиграцията като основен въпрос за тях в междинните избори за Конгреса на САЩ, а 21% са категорични, че тя е „най-важния проблем на страната".
Въпреки това обаче американците се противопоставят усилено на плановете на Доналд Тръмп за издигане на стена по границата с Мексико – или поне 60 на сто от тях. Оказва се, че 81% от участвалите в анкетата подкрепят идеята за осигуряване на правен път за предоставяне на гражданството на имигрантите; 61% се противопоставят на депортирането на всички мигранти от страната, а 75% твърдят, че проблемът с незаконното влизане в страната може да бъде решен чрез наемането на повече служители в граничните служби.
Макар че това вероятно се дължи на фокуса на президента по въпроса от изборите през 2016 г. и неотдавнашното закриване на правителството върху него, обществеността решително се противопоставя на усилията на Тръмп да изгради стената и да сложи край на незаконното влизане на имигранти в САЩ.
Отговорите по ключовите въпроси в проучването дават основание за заключението, че американците подкрепят Демократическата партия, щп се отнася до позиции за имиграцията.
***
Вашингтон/Багдад. Държавният глава на САЩ Доналд Тръмп иска да остави американски сили на територията на Ирак, за да „наблюдават“ действията на Иран и да оказват натиск върху режима в Техеран. Но иракчаните не искат да бъдат част от манията на Тръмп по близкоизточната ислямска република, коментират в редакцията на американското изолационистко списание The American Conservative.
Военното присъствие в Ирак няма смисъл за САЩ. Поддържането на войски в близкоизточната страна няма да даде на Вашингтон никаква информация за това какво прави иранското правителство в рамките на своите границ. Нещо повече – запазването на американски контингент в Ирак с открита антииранска мисия излага военнослужещоте на САЩ на потенциални атаки от страна на различни милиции, симпатизиращи и работещи в сътрудничество с Техеран. Не бива да се забравя също, че голяма част от иракчаните биха искали американските части да напуснат пределите на страната им – още повече сега, когато бе обявена победа над „Ислямска държава“.
Предположението на Тръмп, че Иран може да „създава ядрени оръжия“, е по-скоро същата пропаганда, която той и неговите служители разпространяват от месеци, отколкото новина. Иран не е в състояние да разработи и изгради ядрени оръжия, тъй като се придържа към ядрената сделка, от която американският президент се отказа. Благодарение на ядрената сделка, Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) е в състояние да провежда множество натрапчиви инспекции като част от най-строгия режим на проверка. Именно представителите на агенцията ще бъдат първите, които ще узнаят дали Иран нарушава ограниченията, установени в споразумението със световните сили от 2015 г.
Малко вероятно е иракското правителство да се съгласи с присъствието на САЩ, което се оправдава с враждебност към съседния му Иран. Президентът на Ирак Бахрам Салих вече заяви, че военното присъствие на САЩ в страната е уместно само с оглед целите на борбата с тероризма.
Правителството на Ирак иска да поддържа добри отношения с Иран. Мнозина от съседите на близкоизточната ислямска република не са така негативно настроени към Техеран, както Вашингтон. А Багдад определено не иска да бъде водеща държава в потенциална антииранска коалиция. Предложението на Тръмп би изложило войските на САЩ на излишен, по-голям риск в Ирак, а САЩ биха спечелили единствено по-голямо недоволство от страна на иракчаните.
***
Вашингтон. Според редакцията на американското списание Foreign Policy излизането на САЩ от Договора за ракети със среден и малък обсег (ДРСМО), който е основополагащ за европейската сигурност в периода след края на Студената война, може да доведе до ерозия на други споразумения за контрола над въоръженията.
Изданието привежда мнение на анализатори, според които решението на Доналд Тръмп за излизане от ДРСМО може да засили способностите на Вашингтон да даде отговор на нарастващите заплахи както от страна на Русия, така и от страна на Китай. Според някои експерти излизането на САЩ от договора може да помогне на страната за по-ефективното сдържане на военната мощ на Китай в Азия в областта на неядрените въоръжения. Припомня се, че Пекин никога не е бил страна по ДРСМО, което му е дало възможност да увеличи арсенала си от неядрени оръжия.
