Събеседниците на изданието посочват, че този сценарий, най-вероятно, се дължи на настоящата криза около косовския въпрос и постоянния натиск върху президента на Сърбия Александър Вучич (който е и лидер на СПП) да подпише някакво правно обвързващо споразумение с Прищина, докато, според тяхната оценка, във вътрешнополитически план, с насрочването на предсрочни избори през януари СПП би хванала опозицията „на леглото“.
Политологът Бобан Стоянович обяснява, че на Вучич никак не му се иска да подпише споразумение с косовската страна под международен натиск, а след това, в края на годината, да отиде на редовни избори. По неговото мнение, много по-рационално нещо за СПП е техният лидер е първо да отидат до урните, за да си осигурят още четири години на власт, а след това да отидат на официално закриване на косовския въпрос.
„Друга причина за евентуалните предсрочни избори е „Съюзът за Сърбия“, в който, за първи път от дълго време, СПП вижда сериозен противник. Съюзът със сигурност не би искал да отиде на избори през следващите шест месеца, защото през това време би могъл да направи сериозна организация и инфраструктура. Предвид това, заключението е, че Вучич иска да отиде на избори възможно най-скоро“, казва Стоянович.
Според неговото мнение, единствената пречка за насрочването на предсрочни парламентарни избори, може да представляват местните избори, които трябва да се състоят през 2020 година. Поради това, Стоянович посочва, че управляващото мнозинство най-вероятно ще търси модел, чрез който да свика местните избори през пролетта на 2019 година. Той не вярва ръководителите на местните администрации да трябва да подадат оставка, за да създадат условия за общи избори и предвижда, че СПП би могла да постигне същия ефект чрез промени в Закона за местно самоуправление и Закона за местните избори.
„Още една причина, поради която е вероятно изборите да се проведат, е, че по този начин Александър Вучич би получил още шест месеца, през които ще бъдат замразени преговорите в Брюксел. Ето защо, трябва да се следи ситуацията в Прищина, защото аз не бих се изненадал, ако „Сръбска листа“ излезе от тамошното правителство, за да предизвика избори в Косово“, отбелязва още Стоянович и заключва, че със сигурност отиването на предсрочни избори си струва за Вучич.
Боян Клачар, политически анализатор, е съгласен с предишния събеседник на Danas, че обявяването на предсрочни парламентарни избори в началото на следвващата година е много вероятно, тъй като според политическата динамика задаващата се 2019 година ще бъде много бурна, най-вече заради косовския въпрос.
„Също така, ако се изчакат редовните избори, това би означавало, че СПП ще предостави достатъчно време на опозицията, преди всичко на „Съюза за Сърбия“, да се консолидира. В противен случай, ако изборите са в началото на годината, опозицията ще има твърде малко време да се профилира“, обяснява Клачар.
Въпреки това, по неговото мнение, окончателното решение дали сръбските граждани през пролетта отново ще отидат до урните, зависи най-вече от Александър Вучич.
***
Скопие. Предложението за всеобща амнистия за всички обвинени за събитията в македонския парламент на 27 април 2017 година, внесено от опозицията, не получи нужните гласове, за да бъде включено в дневния ред на 66-ото пленарно заседание. След това развитие на събитията за евентуална амнистия ще решава координационния орган, т.е. Комисията за помирение, която, както съобщи правителството, трябва да предложи решение в парламента в дните, които следват. Въпреки че вносителите на законопроекта за амнистия от ВМРО-ДПМНЕ искат освобождаването на всички заподозрени, обвинени и осъдени, с влизането в сила на закона "за национално помирение и възстановяване на нормалното положение в държавата", нововъзникналата ситуация, според запознати със ситуацията, трудно че ще допринесе за помирението на напълно разделените политически опоненти, както и на разделеното общество. Тук идва и въпросът, как е възможно чрез комисия, съставена от няколко депутати и без участието на опозицията, да се стигне до едно такова социално, национално и всякакво друго помирение. Още повече, че в политическата общественост, но и в предложения на политиците, много често се смесват понятията помирение и амнистия и се преплита политиката с правото. Кой трябва да бъде помирен, какво означава амнистията, на кого и за какво ще се направи, и т.н., пише онлайн изданието на вестник „Нова Македония“. Материалът е представен без редакторска намеса.
Тази картина в парламентарните комисии в същото време предизвиква реакции и в част от обществеността и запознатите със събитията, които смятат, че за някои съществени теми за държавата и гражданите е необходим много по-качествен и широк дебат и анализ, а не бърза процедура и решение на адхок орган, съставен от няколко депутати или политици. За да се стигне до истинско обществено помирение, професор Йове Кекеновски смята, че в политическите сфери трябва да се носи отговорност, което по-късно би се преляло и във функционирането на обществото. Докато обществото остава с впечатлението, че можеш да правиш незаконни неща и след това да не бъдеш санкциониран, се създава обратен ефект – т.е., нови разделения в обществото.
„Първо, това не са комисии за помирение, а за размиване и самоосвобождаване. Какво помирение могат да направят тези комисии, когато депутатите, или политиците, гледат да спасят собствената си кожа. Те работят за такъв закон, който би ги освободил от преследване, което, от своя страна, е условие за прокарване на конституционните промени през парламента. В една държава, особено правова, каквато искаме да бъдем, не е позволено депутатите да се включват в комисии и те сами да се освобождават. След това, вместо да направят помирение, те ще направят още по-големи подялби и разделения в обществото. Гражданите, без разлика дали са македонци, албанци, сърби, роми или други, не ги интересува нищо от това, а ги интересува дали тези, които са извършили престъпления, ще бъдат наказани. С този ход определено те ще загубят доверието на електората и ще останат да ги подкрепят само най-закоравелите избиратели, които в крайна сметка не променят съществено резултатите от изборите“, заключва Кекеновски.
От друга стана, за политическата мотивация и необходимост за властта от приемането на закон за амнистия, заради нуждата да поддържа квалифицираното мнозинство в парламента, политическият анализатор Сашо Клековски смята, че управляващата СДСМ (Социалдемократически съюз на Македония) с това влиза в двойно противоречи.
„Неприемливостта (на амнистията) е още по-голяма сред поддръжниците на СДСМ и възлиза на над 80%. СДСМ дойде на власт, наред с други неща, с обещание за справедливост ("Няма справедливост, няма мир"). Поради това политическия риск трябваше да поеме лично премиерът Зоран Заев, който публично потвърди, че ще има амнистия. Противно на общественото и партийното мнение, Зоран Заев има задължението за прилагане на споразумението с Гърция, за което са необходими гласовете на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, които стана ясно, могат да се осигурят само по“балкански начин“ (според еврокомисаря Хан), а това означава с плана: „амнистия за име“. Колкото и да се дават противоположни изявления на осем законодатели, е ясно, че основната мотивация за техните решения са обещанията за амнистия. Противоречивостта на амнистията е двойна: от една страна противоречи на ангажиментите на СДСМ за край на безнаказаността, а от друга страна засилва възприемането на опозицията, че повечето случаи са умишлено създадени, за да се оказва натиск върху опозицията и нейните депутати и че става дума за политически преследван“, смята анализаторът Сашо Клековски.
Междувременно, за сряда е насрочено първото заседание на координационния междупартиен орган за помирение. Според досегашните изявления, ще се разглеждат правните възможности как да се направи селективна амнистия, за каквато обяви премиерът Зоран Заев. В координационният орган за помирение не участва ВМРО-ДПМНЕ, а от Движението БЕСА и „Алианса на албанците“ заявиха, че няма да делегират свои представители.
Депутатът и говорител на СДСМ, Костадин Костадинов, обясни позицията на управляващата партия във връзка с това, което е приемливо за тях по отношение на помирение и амнистия на участниците в това събитие. Той подчерта, че трябва да се прави разлика между тези, които са поръчали и тези които извършиха насилие, и тези, които са били в еуфория в парламента по време на събитията от 27 април.
Той очаква в най-скоро време от депутатите от независимата депутатка група на ВМРО-ДПМНЕ да възникнат, като каза: „насоките и формите за това как би се случило помирението“.
***
Вашингтон. Съветникът на американския президент по национална сигурност Джон Болтън се срещна в сряда с президента на Косово Хашим Тачи и призова Прищина и Белград да постигнат споразумение, пише онлайн изданието на прищинския ежедневник Gazeta Express.
„Сега е моментът Косово и Сърбия да постигнат споразумение“, написа Болтън в „Туитър“ след срещата си с Тачи в Белия Дом. „САЩ са готови да помогнат и на двете страни да постигнат историческата цел“, добави той. Тачи също излезе с изявление до пресата, в което заяви, че Болтън е уверил държавния глава, че Белият Дом и лично президентът на САЩ Доналд Тръмп подкрепят твърдо постигането на цялостен договор между Прищина и Белград.
Изданието отбелязва, че по време на визитата си в САЩ, се очаква Тачи да се срещне с американски конгресмени в Сената и други институции. Преди това той говори с държавния сектретар Майк Помпео, който насърчи Косово да „използва уникалния прозорец на възможност да постигне историческо споразумение за нормализация на отношенията със Сърбия“ и призова Прищина да отмени 100-процентовите мита върху стоките от Сърбия.
***
Атина. В сряда в Гърция се провежда общонационална стачка, организирана от най-големия профсъюз на работниците от частния сектор – Всеобщата конфедерация на труда (GSEE) – с искане да се повиши минималната заплата до ?751, сключване на колективни трудови договори и спиране на увеличението на данъците, пише електронното издание на вестник Protothema.
В стачката участват и членове на комунистическия профсъюз ПАМЕ (Всегръцкият боеви фронт).
В течение на деня в Атина няма да работи метрото, няма да функционира и тролейбусния транспорт. Автобусите на градския транспорт ще се движат от 9 сутринта до 9 вечерта. Към акцията се е включил и профсъюзът на моряците – всички фериботи ще останат в пристанищата, което означава, че няма да има морски съобщения с островите. Прекратени са също и железопътните съобщения.
В Атина ще се състоят два митинга – в 11 часа на площад Клатмонас ще се съберат привържениците на GSEE, а в 10:30 на площад Омония ще демонстрира ПАМЕ. Протестни акции се планират и в други градове.
От Всеобщата конфедерация на труда заявиха, че се обявяват срещу „водещата към задънена улица и бездушна държавна политика“. Те искат прекратяване на постоянното повишаване на данъците, минимална работна заплата от ?751, сключване на колективни трудови договори и жизнеспособна система за социално осигуряване без каквито и да е намаления на пенсиите и социалните придобивки.
„Трябва да окончателно да се сложи край на политиката на наказателен аскетизъм, бедност и нищета, политика, чиито резултати се оказаха трагични за обществото и икономиката“, се казва в заявлението на профсъюза.
Преди това в Гърция се проведе 24-часова стачка на сътрудниците на медиите, които искаха възстановяване на всички нарушени професионални, пенсионни и профсъюзни права.
