***
Париж. Проектът за европейска армия се приема добре в Германия, макар ентусиазмът, който да предизвика, да се сблъсква с липсата на разбирателство между Берлин и Париж по въпроса. В двете ключови европейски столици имат различна представа, когато говорят за европейска армия. Германците се стремят към създаването й не заради защитата на Европа, а за да бъде запазена идеята за „европейския дом“. Остава неясно обаче дали канцлерът на ФРГ Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон ще намерят общ знаменател, коментират в редакцията на водещия парижки ежедневник Le Monde.
Ако Германия можеше, щеше да регистрира авторското право на понятието „европейска армия", тъй като Берлин го използва наляво и надясно от десетилетия. От своя страна Меркел побърза да го подкрепи с речта си в Европейския парламент от 14 ноември. Най-изненадващото нещо в ситуацията не беше промяната в ролите, а реакцията на германците. Тя отразява две неща. На първо място Париж и Берлин говорят за различни европейски армии. Освен това Германия е на мнение, че избраното от Макрон време не е подходящо.
Напомнянето за френско-германската дружба не може да скрие факта, че Берлин и Париж се придържат към различна логика, когато говорят за европейската армия. В Страсбург Ангела Меркел говори за нейното формиране, но причината, за която спомена тя, казва много: войната между европейците ще бъде невъзможна. Това отразява традиционната германска концепция, според която сигурността предполага политическа интеграция. По този начин Берлин се стреми да създаде европейска армия, чиято задача ще бъде не да защитава Европа, а да запази „европейския дом“.
Сега, когато европейският проект е под въпрос заради Брекзит, както и заради ситуацията в редица други страни - от Италия до Полша, запазването на ЕС става още по-важно. За канцлера европейската армия е един от начините за продължаване на интеграцията.
От редакцията са категорични – необходима е дискусия за разрешаване на проблемите в Общността, като са изтъкнати четири приоритетни области за разговори. Заключението е, че несигурността за бъдещето на отношенията между ЕС и САЩ, а също и заплахата за Европа, произтичаща от Русия и тероризма, принуждават Брюксел да действа във все повече и различни ситуации. Затова Берлин и Париж трябва да започнат да разговарят не един на друг, а един с друг.
***
Киев/Берлин. В интервю за германския вестник BILD държавният глава на Украйна Петро Порошенко отхвърли твърденията на руския президент Владимир Путин, който свърза инцидента в Азовско море с целите на предизборната кампания на украинския лидер .
„Не вярвайте на лъжите на Путин. Това е нелепо. Спомнете си какво каза на света – че в Крим няма руски войници. Спомняте ли си, че той каза също, че и в Източна Украйна няма руски войници? Или за отравяне на бившия си агент в Солзбъри? Путин разказва приказки на света, сега също“, подчерта Порошенко.
„Агресивната политика на Русия е неприемлива – първо беше Крим, след това Източна Украйна, сега иска и Азовско море. Единственият език, който разбира (Русия) е този на единството на западния свят“, подчерта Порошенко, като допълни, че целта на Путин е да върне „старото руско царство“.
В отговор на въпрос дали Германия трябва да изпрати военни кораби в Азовско море, украинският президент подчерта, че страната е „един от най-близките ни съюзници“. Той изрази надежда, че „страните от НАТО имат готовност да изпратят кораби в Азовско море, за да помогнат на Украйна при необходимост и да гарантират сигурността й“.
Коментирайки очакванията си от Германия, Порошенко отбеляза, че канцлерът на ФРГ Ангела „Меркел е голям приятел“ на страната. „Надяваме се, че отново ще ни подкрепи, както направи през 2015 г., заедно с другите наши съюзници“.
***
Берлин/Анкара. Турция очаква през следващата година да бъдат регистрирани рекордни нива на икономическо сътрудничество с Германия, отбелязва австрийският национален ежедневник Der Standard.
С оглед на затоплянето в двустранните отношения, вицепредседател управляващата в Анкара „Партия на справедливостта и развитието“ Девдед Йълмаз заяви, че очаква търговският обмен между Берлин и Анкара да се увеличи с над 40 млрд. долара през настоящата и с до 50 млрд. долара през следващата, 2019 г.
„Това може да бъде постигнато лесно с оглед на мащаба на нашите икономики“, обясни Йълмаз, като подчерта, че Анкара се надява подновеното икономическо сътрудничество да включва деликатния сектор на отбраната.
Поради кризата в германско-турските отношения и турската намеса във войната в Сирия, германското правителство одобри с неохота доставките на оръжие и други въоръжения за Анкара. „Турция и Германия са съюзници, затова трябва да работим заедно за регионална и глобална сигурност", подчерта Йълмаз, като допълни, че това включва сътрудничество в областта на въоръженията в полза на двете страни. Той изрази надежди, че през следващата година в Турция ще се завърнат и рекорден брой германски туристи.
***
Лондон. Великобритания ще бъде потопена в най-дълбоката си рецесия от 30-те години на миналия век, ако страната напусне Европейския съюз без споразумение предупреди „Банк ъф Ингланд“ вчера, цитирана от вестник The Times.
Цените на жилищата могат да паднат с 30%, лихвените проценти да се покачат до 5,5%, а икономиката да се свие с 8% - по-голямо свиване, отколкото след финансовата криза през 2008 г.,показва най-лошия сценарий.
Бен Бродбент, един от заместник-гуверньорите на банката, каза, че това ще бъде по-лошо от всяка криза, тъй като "се върнахме обратно на злато", както когато икономиката катастрофира през 1930 г. През финансовата криза през 2008 г. британската икономика се сви с 6,3%.
Банката даде оценката си часове след като правителството анализира, че икономиката ще се свие при всички варианти на Брекзит.
Финансовият министър Филип Хамънд каза, че в "чисто икономически смисъл" Великобритания ще бъде по-зле, отколкото ако остане в Европейския съюз. В парламента обаче Тереза Май каза, че анализът на правителството не означава, че страната ще бъде "по-бедна в бъдеще, отколкото сме днес".
Анализите на Банката и правителството, които бяха наречени "измамни" и "нереалистични" от „брекзитърите“, очертават различни сценарии на Брекзит, включително ако парламентът не одобри споразумението с Брюксел и Великобритания напуснаха ЕС през март без споразумение или преходен период.
Анализът на кабинета показа, че икономиката ще се свие до 3.1% за период от 15 години, дори ако премиерът успее да постигне споразумение и да осигури "безпроблемни" отношения с ЕС.
***
