Ескалацията между Русия и Украйна, реакцията на официален Берлин на инцидента в Азовско море и съмнения за нов скандал с дясна радикална мрежа в Бундесвера са част от основните теми, върху които акцентират германските печатни издания.
***
Киев/Берлин. В интервю за германския вестник BILD държавният глава на Украйна Петро Порошенко отхвърли твърденията на руския президент Владимир Путин, който свърза инцидента в Азовско море с целите на предизборната кампания на украинския лидер .
„Не вярвайте на лъжите на Путин. Това е нелепо. Спомнете си какво каза на света – че в Крим няма руски войници. Спомняте ли си, че той каза също, че и в Източна Украйна няма руски войници? Или за отравяне на бившия си агент в Солзбъри? Путин разказва приказки на света, сега също“, подчерта Порошенко.
„Агресивната политика на Русия е неприемлива – първо беше Крим, след това Източна Украйна, сега иска и Азовско море. Единственият език, който разбира (Русия) е този на единството на западния свят“, подчерта Порошенко, като допълни, че целта на Путин е да върне „старото руско царство“.
В отговор на въпрос дали Германия трябва да изпрати военни кораби в Азовско море, украинският президент подчерта, че страната е „един от най-близките ни съюзници“. Той изрази надежда, че „страните от НАТО имат готовност да изпратят кораби в Азовско море, за да помогнат на Украйна при необходимост и да гарантират сигурността й“.
Коментирайки очакванията си от Германия, Порошенко отбеляза, че канцлерът на ФРГ Ангела „Меркел е голям приятел“ на страната. „Надяваме се, че отново ще ни подкрепи, както направи през 2015 г., заедно с другите наши съюзници“.
***
Берлин. Опозицията в Берлин засили натиска върху Министерството на отбраната след медийно разследване за предполагаема тайна мрежа на крайнодесни в редиците на Бундесвера, съобщава водещото германско издание Der Spiegel.
След докладите в средствата за масова информация бе свикано заседание на парламентарната комисия по отбрана, но и след него останаха редица отворени въпроси. От партията „Зелени“ настояха на следващата сесия на органа да бъдат изяснени събитията – при това в присъствието на представители на германската армия.
На свой ред от „Левица“ коментираха, че опасността от разпространяването на крайнодесни идеологии в Бундесвера е „систематично тривиализирана“ от Берлин, при това в момент, в който са налице „конкретни индикации за предполагаема дясна радикална мрежа, която е натрупала оръжия и е подготвена за сериозни актове на насилие“. И двете партии призоваха Министерството на отбраната, водено от Урсула фон дер Лейен (ХДС), да коментират по-подробно медийното проучване.
Германското военно разузнаване обаче твърди, че няма няма информация за екстремистки мрежи в Бундесвера. Директорът му Христофор Грам наскоро увери: „Политически мотивираното насилие не играе роля в Бундесвера".
***
Берлин. Икономиката и търговията са ефективни средства за оказване на натиск в международните отношения, твърдят Ансгар Грау и Филип Фриц в статия за водещия германски национален ежедневник Die Welt. Авторите призовават Европа да повлияе на действията на Русия, а като най-добър инструмент за това те определят проекта за изграждането на газопровода „Северен поток-2“. Германия може да реши съдбата му, уверени са Грау и Фриц, като подчертават, че всъщност Русия зависи повече от отношенията с Германия, отколкото обратното.
До този момент канцлерът на ФРГ Ангела Меркел не е направила никакви изявления за изострянето на ситуацията в Азовско море. В същото време, като никой друг, тя е в състояние да окаже натиск върху Владимир Путин. Определената зависимост на Германия от Русия може дори да се превърне в предимство, уверяват двамата автори на статията.
За пореден път събитията на световната политика принуждават федералното правителство в Берлин да предприеме действия: обстрелването на украински кораби от руските граничари, влошаването на ситуацията в Азовско море и налагането на военно положение в някои части на Украйна - Германия може да изиграе ключова роля в тези събития.
Като най-голямата и икономически силна държава в Европейския съюз, от една страна, Германия е основната движеща сила на режима на санкциите спрямо Русия, а Бундесверът участва в мисията на НАТО в Литва. От друга страна, чрез компании в Русия и не на последно място чрез проекта „Северен поток - 2", Германия е особено свързана с Русия и може да окаже натиск върху нея, макар в Берлин да не изгарят от желание да признаят този факт.
Но сериозността на ситуацията изисква стъпки именно в тази посока. В рамките на посещението си в Мадрид в началото на седмицата, министърът на външните работи на ФРГ Хайко Маас подчерта, че събитията в Азовско море показват, че конфликтът в Източна Украйна и Крим продължава да застрашава европейската сигурност. Въпреки това Меркел все още запазва странно мълчание.
То обаче няма да продължи дълго, защото в четвъртък тя ще се срещне в Берлин с украинския премиер Володимир Гройсман. Неговото посещение е планирано отдавна, но сега придобива различен характер. Фокусът на вниманието вече няма да бъде украинско-германските икономически връзки, а по-нататъшното влошаване на конфликта между Украйна и Русия и възможността да се избегне ескалацията.
Може би чрез доставката на германски оръжия за Украйна или дори чрез изпращане на кораби от германския флот в Азовско море? Не, тези украински мечти е малко вероятно да се сбъднат, признават авторите на статията. Берлин има и други средства, за да запази Русия в сегашните й граници, да подкрепи Украйна и да се погрижи за гарантирането на мира в Европа.
„Северен поток 2" може да се превърне тъкмо в такъв инструмент. Русия е икономически по-зависима от Германия, отколкото обратното. Обемът на търговията между Германия и източноевропейските страни-членки на ЕС - Унгария, Полша, Словакия и Чехия - сега е по-голям от този с Русия.
Берлин трябва да научи урока си. Целта на Русия е да предизвика дестабилизация и постепенно да увеличи влиянието си. Целта на Германия трябва да бъде запазването и, в някои случаи, възстановяването на европейската структура за сигурност. За тази цел тя може да използва следните лостове: да инициира нови санкции, както и да заплаши, че ще изостави проекта за „Северен поток - 2". Сега е моментът за действие, предупреждават Грау и Фриц.
***
