***
Вашингтон. Водещото американско издание The Washington Post определя инцидента в Азовско море като „нова руска агресия“ срещу Украйна, която показва колко малко Владимир Путин се интересува от ответната реакция на Запада в лицето на „разделена Европа“ и САЩ начело с Доналд Тръмп.
Версията на редакцията е следната: в неделя руските военни са нападнали три украински бойни кораба, които са се опитали да преминат през Керченския пролив близо до „окупирания от Русия Кримски полуостров“. Уточнява се, че единият плавателен съд е бил изтеглен, а по другите два е открит огън. След това трите кораба са били превзети с общо 23-членния им екипаж. Някои от моряците са били ранени при инцидента, подчертава изданието.
„Този крещящ акт на агресия, която е ясно нарушение на международното право и споразумението между Украйна и Русия, е кулминацията на пълзяща руската кампания, която има за цел да блокира украинските пристанища в Азовско море, в района на Крим. Корабите от украинските пристанища в Азовско море трябва да преминат през Керченския проток, за да влязат в Черно море и след това - в Средиземно море. След нападението на украински кораби президентът Петро Порошенко предупреди за опасността от руска офанзива. Путин обаче постигна някои ключови резултати, включително и увеличаване на неговата популярност, която напоследък падна; дестабилизацията на Украйна в навечерието на президентските избори, както и тестване на реакцията на западните лидери, с които той се очаква да се срещне на форума на Г-20 по-късно тази седмица“, е заключението на редакционната колегия на изданието.
„Разбира се, повечето западни правителства взеха страната на Украйна, а някои отговориха доста остро. Например, министърът на външните работи на Великобритания Джеръми Хънт осъди „руското пренебрежение към международните норми и суверенитета на Украйна". Очевидно обаче Путин не би могъл да хареса реакцията на Тръмп, който от неделя критикува европейските съюзници, без обаче да изрази директен укор към Русия. Вместо това, в отговор на въпрос за инцидента, лидерът на Белия дом заяви: „Не ни харесва какво се случва там – и от едната, и от другата страна". Това означава, че Украйна и Русия също са виновни. Най-драматичното изказване бе направено от Ники Хейли, постоянен представител на САЩ в ООН. Тя нарече руските действия „скандални" и „незаконни", но по същество изключи всякаква осезаема реакция от страна на Вашингтон“.
Това е много далеч от адекватен отговор. САЩ трябва да действат решително и да ограничат по-нататъшната агресия на Русия, уверени са в редакцията. Освен това Вашингтон трябва да възстанови правото на Украйна да праща корабите си през Азовско море и през Керченския проток. На руските пристанища в този регион могат да бъдат наложени санкции. И Украйна може да разположи противокорабни ракети, които ще й позволят да се защитава по-добре.
„Най-малкото агресията на Путин трябва да повлияе на приема, което ще получи от Тръмп по време на срещата на върха на Г-20 в Буенос Айрес. Говорител на Кремъл заяви в понеделник, че среща между двамата лидери се „подготвя" независимо от морска атака, въпреки че Белият дом не потвърди информацията. Американският президент може да изпрати послание, ако откаже да се срещне с Путин, но ако участва в тази двустранна среща, първо трябва да каже на руския лидер, че атаката срещу Украйна е неприемлива и ще има последствия. В противен случай той просто ще потвърди очевидното доверие, което гласува на Путин, и че новите актове на агресия срещу Украйна няма да доведат до никакъв отговор от САЩ“, предупреждава изданието.
***
Киев. На 22 ноември президентът на Украйна Петро Порошенко е подписал указ „За предоставяне на хуманитарна помощ на Йеменската република, Република Судан и Демократическа Република Конго“. Тези държави не са посочени в Указа случайно: във всички тези страни свирепства ужасяващ глад, милиони страдат от тежки болести, недостиг на питейна вода, бойни действия и тероризъм. Важното за автора на киевския ежедневник „День“ Игор Сюндюков е това, че този документ е подписан в по време на Мемориалната седмица в памет на жертвите на „голодомора“ – за който той смята, че е геноцид в Украйна през 1932-1933 година и това за него е истински символично.
В какво се изразява този символизъм, се разсъждава в материала: „Страната и народът, които са изпитали такава безгранична мъка, като Украйна преди 85 години, а може би и повече, е длъжна да чувства нечуждата болка на далечни, както ни се струва, народи, на другия край на земното кълбо“.
Авторът коментира, че Указът на президента за оказване на помощ на тези страни е предизвикал нееднозначна реакция в политическите среди и в социалните мрежи. В материалът се обръща внимание на коментарите на експерти, които са посочвали, че през последните четири години (2013 – 2017) Украйна се е сринала от 47-о на 63-о място в глобалния индекс за продоволствена сигурност на ООН и че тази световна организация е отнесла Украйна към списъка на страните, където има проблеми с продоволствието. „Всичко това е така“, съгласява се авторът. „Но, ако ние сме цивилизовани хора и наистина се стремим да се ръководим от съвременните хуманистични ценности (надявам се, че е така, отбелязва Сюндюков), то не си ли струва да си спомним как благополучната, ‚прилична‘ Европа през 1932-1933 година в значителна степен (макар и не цялата, се забелязва също в материала) не е искала да чуе и види, а още по-малко да направи нещо, за да помогне на милионите украинци, които са измирали от страшна смърт“?
В заключение Сюндюков поставя нещата по следния начин: „Не е задължително да се съгласявате с указа на Петро Порошенко, но тук стоим пред етическият избор: с кой сме – с Фритьоф Нансен или Бърнард Шоу? С Уолтър Дюранти или с Гарет Джонсън“?
***
Анкара. Президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган във вторник коментира някои от най-важните текущи въпроси от международния дневен ред на страната, включително напрежението в Източното Средиземноморие, ескалацията между Русия и Украйна и подкрепата на САЩ за сирийската издънка на „Работническата партия на Кюрдистан“ (ПКК) – „Отрядите за народна самоотбрана“ (ОНС/YPG) под претекста за борба с терористите от „Ислямска държава“, пише електронното издание на турския ежедневник Sabah.
Ердоган започна с предупреждение към Гърция и Република Кипър да се въздържат от „безразсъдни“ действия в Източното Средиземноморие.
„Безразсъдното поведение не Гърция и администрацията на гърците киприоти (в търсенето на въглеводороди в Източното Средиземноморие), насърчено от получената подкрепа от няколко европейски държави стана заплаха и опасност основно за тях самите“, заяви турският президент на заседание на парламентарната група на управляващата „Партия на справедливостта и развитието“.
„Тъй като ние сме Турция, няма да направим и минимална концесия от нашите тези, нито в Източното Средиземноморие, нито в някой друг регион и ще защитаваме правата си до край“, добави той.
Изданието коментира, че Анкара постоянно оспорва сондажните дейности на Република Кипър във водите около острова на основание, че турците киприоти също имат права върху ресурсите в района.
„Сабах“ припомня, че на 18 октомври турската флота блокира гръцка фрегата, която се е опитвала да попречи на работата на първия турски сондажен кораб Барбарос Хайредин Паша. Инцидентът предизвика незабавна реакция от турските власти, които предупредиха Гърция да не предприема действия, които биха могли да взривят ситуацията в региона на Средиземно и Егейско море.
Ердоган коментира също и скорошната криза между Русия и Украйна в Керченския пролив. Той заяви: „Призоваваме руските и украинските приятели да разрешат проблемите си чрез диалог, колкото може по-скоро и да направят Черно море море на мира“.
„Турция иска да види братските страни Русия и Украйна една до друга, а не една срещу друга, в момент, когато светът е изправен пред сериозни заплахи“, обясни държавният глава.
Вестникът посочва, че, според твърденията на украинските Военноморски сили, руски кораби са открили огън и са задържали три от нейните артилерийски съда в неделя. Инцидентът предизвика остра ескалация на напрежението, което нараства между двете страни, след като „Москва анексира Крим от Украйна през 2014 година“.
Що се касае до терористичната групировка „Ислямска държава“ в Сирия, Ердоган заяви: „В Сирия вече няма „Даеш“. Има само няколко малки бандформирования, обучени и държани в резерв, под прикритието, че са „Ислямска държава“, за да създават хаос в Турция и региона“.
„Ние, като Турция, се обвързваме да завършим ликвидирането на остатъците от тази организация в рамките на няколко месеца“, увери турският лидер.
Вестникът коментира, че САЩ си партнират със свързаните с ПКК ОНС в Сирия в своята борба срещу „Ислямска държава“. Материалната подкрепа и съвместните патрули между САЩ и ОНС тревожат Анкара, която предупреждава Вашингтон, че партньорството с една терористична групировка в борбата срещу друга няма да доведе до желаните резултати.
Турция е категорична, че ПКК и ОНС са органично свързани терористични групировки. САЩ, обаче, независимо, че включват ПКК в списъка си на терористите, подкрепя ОНС военно, под претекста, че се бори с „Ислямска държава“, обяснява изданието. Към момента, по данни на Sabah, САЩ са изпратили 4700 тежки въоръжения и бронирани машини на ОНС.
***
Техеран/Брюксел. Ръководителят на Иранската организация за атомна енергия Али Акбар Салехи предупреди, че Техеран губи търпение с Европейския съюз, отбелязва израелския вестник The Jerusalem Post.
„Ако не можем да продадем петрола си и не се радваме на финансови сделки, не мисля, че запазването на сделката (за ядрената програма на страната) ще ни донесе повече полза", подчерта Салехи, като се обърна към Върховния представител на ЕС по външните въпроси и политиката на сигурност Федерика Могерини с думите, че откакто Брюксел даде обещание за продължаване на търговията с петрол въпреки американските санкции, Иран е изгубил търпение в очакване на развитие. „Излязохме от предварителния график още преди месеци“, отбеляза Салехи след среща с Могерини.
Ръководителят на Иранската организация за атомна енергия подчерта, че страната може да възобнови 20-процентното си обогатяване на уран, ако не види икономическата полза от споразумението от 2015 г. със световните сили.
Споразумението от 2015 г. задължи Иран да ограничи спорната си ядрена програма, широко разглеждана на Запад като прикрито усилие за разработване на средства за създаване на атомни бомби, в замяна на прекратяването на международните санкции.
Американският президент Доналд Тръмп оттегли САЩ от споразумението през май тази година, а по-рано този месец и наложи санкции за иранския износ на петрол, припомнят от редакцията.
***
