Лондон. Британската полиция арестува основателя на „Уикилийкс“ Джулиан Асандж в Лондон по искане на САЩ за екстрадиция - драматична ескалация, която може да помогне на дългогодишните усилия на Вашингтон да изправят пред съда човек, чиято дейност е сравнявана от американски високопоставени служители със „вражеска разузнавателна служба“, пише авторитетното американско издание The Wall Street Journal.
Британската полиция арестува Асандж в четвъртък, след като Еквадор оттегли предоставеното му убежище. Властите в САЩ го обвиняват, че е публикувал класифицирани материали от преди почти едно десетилетие, а отскоро и за материал, за който се твърди, че е откраднат от руските хакери в разгара на президентската кампания в САЩ през 2016 г.
Британската полиция е задържала Асандж в полицейски участък в центъра на Лондон. В четвъртък сутринта те влязоха в еквадорското посолство, където Асандж живее от 2012 г. по покана на правителството на Еквадор, и го качиха в полицейски ван.
В посолството полицията арестува Асандж за нарушаване на условията за гаранция по случай на сексуално нападение. След като е пристигнал в полицейското управление, те са го задържали по искане за екстрадиране от страна на американските власти.
Дженифър Робинсън, адвокатът на Асандж в Лондон, заяви в социалната мрежа „Туитър“, че американската заповед е издадена през декември 2017 г. и „е за заговор с Челси Манинг в началото на 2010 г.“
Разследването на американското министерство на правосъдието срещу Асандж започна след оповестяването от „Уикилийкс“ през 2010 г. на хиляди класифицирани доклади от афганистанската война и други материали. Челси Манинг, бивш армейски разузнавателен анализатор, бе призната за виновна на военния съд за предоставяне на документи.
Специалният прокурор Робърт Мюлер също така се фокусира върху ролята на „Уикилийкс“ в публикуването на хиляди хакнати имейли на демократите като част от усилията на Русия да се намеси в президентската кампания през 2016 г.
Отношенията на Еквадор с Асандж се влошиха рязко след избирането през 2017 г. на президента Ленин Морено, който го описва като „камък в обувката ни“ и заяви, че продължаващото му присъствие в посолството е неприемливо.
Министърът на външните работи на Великобритания Джереми Хънт благодари на президента Морено за сътрудничеството с Великобритания.
„Джулиан Асанж не е герой и никой не е над закона. Той се крие от правосъдието от години,“ написа Хънт в социалната мрежа „Туитър“.
Сър Алън Дънкан, високопоставен служител във външното министерство на Обединеното кралство, заяви, че „съдилищата трябва да решат какво ще се случи след това.“ Полицията заяви, че Асаднж ще остане в ареста, докато се яви пред съдия „възможно най-скоро“. . "
Арестът на Асандж отваря път за вероятно искане за екстрадиране от САЩ, по обвинения, свързани с публикуването на класифицирана информация.
През януари федерален съдия отхвърли искането за публикуване на висящите обвинения. Окръжният съдия на САЩ Леони Бринкема заяви, че защитниците на свободната преса, които искат да направят това, нямат доказателство, че Асандж действително е бил обвинен.
Ричард Леджет, бивш заместник-директор на Агенцията за национална сигурност, каза: „Радвам се, че най-накрая ще бъде изправен пред правосъдието за различните си престъпления в Съединените щати и в чужбина.“
САЩ не са коментирали публично дали са направили или планират да подадат искане за екстрадиция. Говорител на Министерството на правосъдието съобщи в четвъртък, че агенцията е запозната с докладите, че Асандж е задържан, но отказа да коментира.
В социалната мрежа „Туитър“ „Уикилийкс“ каза, че прекратяването на убежището на Асандж от страна на Еквадор нарушава международното право.
"Силните играчи, включително [от] ЦРУ, са ангажирани в сложни усилия да го дехуманизират, да го делегитимизират и да го затворят", написаха от „Уикилийкс“.
При администрацията на Обама тогавашният главен прокурор Ерик Холдър направи разлика между „Уикилийкс“ и новинарските организации, като каза, че „Уикилийкс“ не заслужава същите защити от Първата поправка. Въпреки това, следователите не са могли да открият доказателства, че Асандж е накарал Манинг да предостави документите и не са повдигнали обвинение.
Голямо жури във Вирджиния е поискало свидетелските показания на Манинг през последните седмици, които тя е отказала да предостави. Сега тя е задържана.
Джулиан Асанж отдавна е изправен пред вероятността да бъде арестуван в Лондон по заповед от местен съд, след като той наруши условията на гаранцията по обвиненията за сексуално насилие, Швеция спря разследването, но заповедта е още в сила.
Президентът на Еквадор Морено заяви, че Асандж е нарушил международните споразумения, като „се намесва във вътрешните работи на други държави“ чрез „Уикилийкс“. Той цитира изтичането на документи от Ватикана в „Уикилийкс“ през януари като най-скорошен пример.
„Днес обявявам, че неразумното и агресивно поведение на Джулиан Асандж, враждебните и заплашителни декларации на неговата съюзническа организация срещу Еквадор, и особено нарушаването на международните договори, доведоха до момент, в който убежището на Асандж е несъстоятелно и вече не е приемливо ”, каза Морено.
Ленин Морено каза, че е поискал и е получил гаранция от правителството на Великобритания, че Асандж няма да бъде екстрадиран някъде, където може да бъде подложен на изтезания или смъртно наказание.
***
Вашингтон. Официални представители на САЩ подадоха обвинения в компютърен хакерски процес срещу основателя на „Уикилийкс“ Джулиан Асандж във връзка с публикуването на класифицирани правителствени съобщения от бившия редник и разузнавателен анализатор Челси Манинг, пише електронното издание на американския вестник The Hill
Министерството на правосъдието обяви рано в четвъртък, че Асандж е бил арестуван в Лондон във връзка с федерално обвинение за заговор за извършване на неразрешено проникване в класифициран американски правителствен компютър, което носи максимална присъда от пет години.
В обвинението от седем страници се твърди, че Асандж се е сговорил с други хора, за да получи„съзнателно достъп до компютър, без разрешение или с надхвърлящ разрешението достъп“, за да получи класифицирана информация, която „може да бъде използвана във вреда на Съединените щати“.
В обвинителния акт, който първоначално е бил подпечатан през март 2018 г. в източния окръг Вирджиния, се твърди, че Асандж е помогнал на Манинг да разбие парола, съхранявана на компютър на Пентагона, свързан с американска правителствена система, използвана за съхраняване на класифицирана информация.
„Разбиването на паролата е позволило на Манинг да влезе в компютрите под потребителско име, което не й принадлежи“, се казва в съдебния документ. "Такава мярка би затруднила следователите да идентифицират Манинг като източник на оповестяване на класифицирана информация."
Манинг, разузнавателен анализатор с достъп до документи с най-висока секретност е изтеглила четири почти пълни бази данни от различни отдели и агенции на САЩ, включващи чувствителна информация за войните в Афганистан и Ирак, операции в базата Гуантанамо и други съобщения на Държавния департамент.
Според документите на съда, Асандж е настоял Манинг да предостави допълнителна информация, която е изтекла, като й казва, че „любопитни очи никога не изсъхват в моя опит“.
Съобщението на Министерството на правосъдието последва ареста на Асандж в четвъртък в Лондон, където се крие почти седем години в еквадорското посолство.
Британската полиция съобщи, че е бил арестуван по искане за екстрадиция в САЩ за „обвинения, свързани с компютърни престъпления“ и за нарушаване на условията за гаранция от Великобритания, но не е предоставила информация за обвиненията.
Длъжностни лица на САЩ отдавна наблюдават Асандж, чиято организация е публикувала огромно количство чувствителни файлове, които са притеснили Съединените щати, включително файловете, предоставени от Манинг.
Наскоро „Уикилийкс“ привлече голямо внимание за освобождаването на хакнати имейли от Националния комитет на Демократическата партия и лидера на кампанията на Хилари Клинтън, Джон Подеста, преди президентските избори през 2016 г. Американски разузнавателни служители по-късно обвързаха хакването със заговор от Русия, но в обвинителния акт, публикуван в четвъртък, не се споменава публикуването на имейли на демократите.
В оценка след изборите американската разузнавателна общност стигна до заключението, че организацията, подаваща сигнали за нередности, участва активно в получаването и след това публикуването на демократичните имейли, причинявайки сериозно смущение на партията на фона на горещите президентски избори.
Асандж обаче отхвърли критиките към неговите действия, като заяви, че той е действал като други журналисти, когато искат да публикуват класифицирани документи, които са от обществен интерес.
Показаният в четвъртък обвинителен акт твърди, че Манинг е изтеглила четири бази данни от отдели и агенции на САЩ, съдържащи около 90 000 доклада, свързани с войната в Афганистан, 400 000 доклада, свързани с войната в Ирак, 800 доклада за оценка на задържаните в Гуантанамо и 250 000 съобщения от Държавния департамент, много от тях секретни.
„Манинг е предоставила документите на агенти на „Уикилийкс“, за да може „Уикилийкс“ да ги разкрие публично на своя уебсайт“, се казва в обвинителния акт. „Уикилийкс“ публично пусна по-голямата част от класифицираните записи на своя уебсайт през 2010 и 2011 година.
Длъжностни лица описват това, като едно от най-големите изтичания на класифицирана информация в историята на САЩ.
Съдебно дело през ноември миналата година в несвързан случай в Източна област Вирджиния непреднамерено разкри, че федералните прокурори са подготвили запечатан обвинителен акт срещу Асандж, но подробностите за техния случай оттогава остават обвити в мистерия.
Асандж ще бъде обвинен във федерален съд в Александрия, Вирджиния, след като бъде екстрадиран, според съдебни документи.
В момента Манинг е затворена във федерален затвор, след като отказа да даде показания пред федерално голямо жури, разследващо „Уикилийкс“. Голямото жури я намери за виновна за отказа да даде показания.
***
Анкара. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган в четвъртък изрази надежда, че Судан ще преодолее сегашната криза "в националното помирение и мир", цитира думите му турският вестник Yeni Safak.
Ердоган също така каза, че Турция подкрепя продължаването на "дълбоко вкоренените" отношения с Хартум, като посочва, че няма надеждна информация за съдбата на дългогодишния президент Омар Башир.
По-рано в четвъртък суданската армия обяви "свалянето" на Башир и налагането на двугодишна "преходна фаза".
В излъчено по телевизията изявление министърът на отбраната Авад ибн Ауф също обяви налагането на едномесечен вечерен час - от четвъртък вечерта - и тримесечно извънредно положение в цялата страна.
Ибн Ауф допълнително обяви суспендирането на конституцията на Судан, приета през 2005 г., заедно с разпускането на суданското президентство, парламента и министерския съвет.
Военният съвет, добави той, сега ще бъде изготвен, за да ръководи делата на страната по време на преходния период след Башир.
Лидерите на суданската опозиция от своя страна определиха условията на армията като "неприемливи".
Макар опозицията да подкрепя оттеглянето на Башир, тя отхвърля последните събития, които тя описва като "подмяна на един военен преврат с друг".
Башир дойде на власт след военния преврат през 1989 г. срещу демократично избраното правителство на Садик Махди.
***
Ерусалим. Много мастило е изхабено и ще продължи да бъде хабено за резултатите от изборите за Кнесет във вторник, като политиците, социолозите и коментаторите се опитват да дешифрират магическата формула, която помогна на Бенямин Нетаняху да си спечели пети мандат като министър председател, пише електронното издание на вестник The Times of Israel в материал, представен без редакторска намеса.
Разбира се, има много различни фактори, с които може да се обясни победата на десните, но по-задълбочен поглед върху кампаниите на различните партии победителки, от които, най-вероятно, ще бъде съставено 35-ото правителство на Израел, показва определена тендеция, която може да бъде описана, колкото и провокативно да звучи, с две неща: „религия“ и „расови предразсъдъци“.

Нека започнем с религията.

Не е изненадващо, че двете ултра-ортодоксални партии се обърнаха към вярата на избирателите. Те винаги го правят, но тази година те бяха изключително фокусирани върху религиозните теми, като свещеността на Шабат и важността на изучаването на Тората. Кампаниите на сефаридксата фракция „Шас“ и ашкеназката „Обединена Тора на юдаизма“ (ОТЮ), които заедно имат 15-16 кресла (в зависимост от окончателните резултати), се дължаха до голяма степен на оказаната подкрепа от изтъкнатите равини.
Изборните клипове на ОТЮ се въртяха около 91-годишния рабин Хаим Каниевски, своя най-изтъкнат лидер и водещ религиозен авторитет на поколението. „Шас“, които на изборите през 2015 година подчертаваха своята добросъвестна социална справедливост, тази година наблегнаха на наследството на покойния духовен гуру рабин Овадия Йосеф, като лидерът Ария Дери, понякога облян в сълзи, призоваваше избирателите да гарантират, че партията, основана от Йосеф преди 35 години, няма да остане под избирателната бариера.
Партията на Дери, цитирайки Йосеф, конкретно обеща на избирателите „място в рая“ в замяна на техния глас.
Стратегията се оказа успешна и за двете партии. ОТЮ и „Шас“ се представиха по-добре, отколкото на изборите през 2015 година.

Какво може да се каже за ролята на расовите предразсъдъци

Секуларните партии, от които се очаква да е съставено следващото правителство, имаха различни кампании, но могат да бъдат разделени на два лагера: такива, които откровено се заиграват с антиарабските настроения на избирателите и такива, които се фокусират основно върху други проблеми. Разпространяването на страх от арабите спечели повече гласове.
Кампанията на оглавяваната от Нетаняху „Ликуд“ изразходва най-много енергия да атакува Бени Ганц и Яир Лапид, съпредседателите на центристката партия „Синьо и бяло“, опитвайки се да ги изобрази като „слаби левичари“. Ако бъдат избран, предупреди безброй пъти Нетаняху, Ганц и Лапид ще формират ляво правителство заедно с, или подкрепяни от, арабските партии.
Във вторник Нетаняху използва социалните мрежи, за да разобличи „сделка“ между представителя на „Синьо-бяло“ Офер Шела и представителя на Работническата апртия Амир Перетц, според която арабските партии ще бъдат включени в планираното от тях правителство.
„Ако искате да го предотвратите, има един единствен начин: гласувайте за „Ликуд“, заяви той.
Малко след това, Ярив Левин, номер 7 в листата на „Ликуд“, публикува видео, в което се твърди, че „Синьо-бяло“ раздава флайери, с които призовава арабите, които не са граждани на Израел, но са в страната нелегално, да убедят своите приятели и семейства да гласуват за тях.
„Това е истината: те казват едно на вас и второ на другите“, заяви Левин. (говорител на „Синьо-бяло“ каза пред The Times of Israel, че партията няма нищо общо с флайерите.
Отправянето на зловещи обвинения срещу арабските избиратели беше основен момент в действията на „Ликуд“ в деня на изборите.
Повтаряйки известното си предупреждение от преди четири години, че арабските израелски избиратели отиват „на тълпи“ към избирателните секции, във вторник Нетаняху оправда факта, че активистите на „Ликуд“ поставиха около 1200 скрити камери в избирателните секции в арабските градове. Вместо да осъди това, което установиха органите, следящи за изборите, като нарушение на изборните правила, премиерът призова да се инсталират камери навсякъде, като заяви, че те трябва да бъдат използвани широко, и то публично, за да „гарантират честни избори“.
Камерите бяха предназначени да запазят „интегритета на гласуването“ обясни по-късно адвокатът на Ликуд Коби Маца, признавайки отговорността на фракцията. „Проблемът е с тези хора в арабския сектор“, каза той, като изтъкна, че арабските избиратели са по-склонни към изборни измами.
Централната избирателна комисия разпореди незабавно да се отстранят камерите от всички избирателни секции.
Но постоянното говорене за „арабския развратник“ очевидно изигра своята роля: „Ликуд“ беше най-големият победител в тези избори, печелейки 5 места повече, отколкото през 2015 година.
„Израел Бейтенеу“ (Наш дом Израел) също посвети много усилия в това да громи арабите: някои от основните теми на кампанията й бяха призивите за смъртно наказание за терористите и обещанията да се направи живота по-труден за затворниците. Предизборният лозунг на партията бе обещанието на председателя Авигдор Либерман да не отстъпи пред ХАМАС или арабския депутат-ветеран Ахмад Тиби (Другият основен въпрос за партията, чиито основни избиратели са светски рускоговорящи евреи, бяха свързани с отношенията между религията и държавата).
Партията на Либерман загуби две места във вторник, но от седмици анкетите предвиждаха, че тя ще изчезне напълно от политическия пейзаж на Израел, така че фактът, че тя спечели повече от 4% от гласовете и пет места в Кнесета е впечатляващо постижение.
„Съюза на десните партии“ е консорциум от три партии: „Националният съюз“, „Еврейски дом“ и „Отцма Йехудит“. Последната е съставена от последователи на расисткия равин Мейр Кахан – на чиято партия „Кач“ бе забранено да участва на израелските избори в края на 80-те след един мандат – и тя имаше своя отделна предизборна кампания.
Важен компонент в очаквано провокативната кампания на „Отцма Йехудит“ бе заиграването с антиарабските инстинкти на избирателите. В реклама на партията се обявява, че е по-добре да се убият хиляди терористи, отколкото да се позволи да пострада и един косъм на еврейски войник.
Някои анкети показаха, че URWP е близо до потапяне под електоралния праг от 3,25%, необходим за влизане в Кнесета, но в крайна сметка успя да спечели пет места.
Новата десница на Нафтали Бенет и Аелет Шакед в никакъв случай не е в крилото на гълъбите, когато става въпрос за израелско-палестинския конфликт, но преди изборите тя се фокусира по-малко върху атаките на арабите и повече върху критиката на израелското правителство за това, че е слабо.
Двата основни стълба на кампанията на „Нова десница“ бяха исканията на Бенет да замени Нетаняху като министър на отбраната, така че той да може да свали режима на Хамас в Газа и стремежа на Шакед да ускори реформите във Върховния съд, който партията смята за левичарски.
Докато Нетаняху обеща няколко дни преди изборите да приложи израелския суверенитет към селищата на Западния бряг, Бенет, който отдавна е израелският политик, най-идентифициран с идеята за анексиране на Западния бряг, не се застъпи за този ход.
Партията очевидно не успя да премине прага и търсеше повторно преброяване по време на писането на статията.
Лидерът на партия „Зехут“ Моше Фиглин, бивш деец на „Ликуд“, също се намира в крайно-десния политически спектър и призовава за анексиране на целия Западен бряг чрез насърчаване на арабските израелтяни да емигрират. Но на тези избори кампанията на „Зехут“ бе фокусирана върху легализирането на марихуаната и либерализацията на израелската икономика, омаловажавайки своя войнствен дипломатически дневен ред.
Тази фракция също не достигна бариерата от 3,25%, нужна за влизане в Кнесета.
В опит да се отличи от Ликуд, Новата десница, Исраел Бейтену, Зехут и URWP, Кулану на Моше Калон се обяви за нормално дясно и предпочете да не атакува арабите или левите, като кампанията на партията се фокусира изключително върху социално-икономическите въпроси.
Докато Kahlon обикновено се счита за добър финансов министър, неговата партия падна от 10 места на последните избори до четири този път.
Разбира се, има много причини, поради които израелтяните гласуваха по начина, по който го направиха. Но заиграването с религиозните мотиви изглежда не навреди на ортодоксалните партии, а заиграването с расовите стереотипи не навреди на светските десни партии.