***
Брюксел. Върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини не изключи възможността за преначертаване на границата между Косово и Сърбия, като подчерта, че потенциалната корекция на границата никога не трябва да води до етнически "чисти" държави, пише албанският ежедневник, базиран в Косово Gazeta Express.
Могерини заяви, че ЕС би приветствал всеобхватно, правно обвързващо споразумение като резултат от диалога между Прищина и Белград за нормализиране на отношенията, без да има строго етнически граници. "Диалогът принадлежи на участващите страни, докато Брюксел го улеснява. Прищина и Белград определят темите, скоростта, детайлите и резултата. ЕС не трябва да казва какъв да бъде резултатът ", каза Могерини. - Нека да бъда ясна. Каквито и да са идеите за корекция (на границите), те никога няма да доведат до етнически "чисти" държави.“ Могерини заяви, че все още е оптимист, че може да се постигне правно обвързващо споразумение въпреки големите проблеми, които съществуват в момента. Тя призова властите в Прищина да отменят 100-процентовите мита за стоки от Сърбия и Босна и Херцеговина, като подчерта, че въвеждането на митата не е в дух на сътрудничество и противоречи на договореното досега.
***
Брюксел. Европейският парламент ще разгледа резолюция за приемане на България и Румъния в Шенген, пише Romania Insider.
Резолюцията, изготвена въз основа на доклад на българския евродепутат Сергей Станишев (преизбран за трети път като лидер на Партията на европейските социалисти на 8 декември), е незаконодателна и необвързваща и отправя искане към Съвета на Европейския съюз да вземе бързо и положително решение за присъединяването на двете страни към Шенгенското пространство.
Депутатите изразиха подкрепата си за приемането на Румъния и България в Шенген за първи път през юни 2011 г. и многократно потвърдиха позицията си по-късно. Но окончателното решение за присъединяването на двете страни трябва да бъде взето единодушно от Съвета на ЕС, институция, която ще бъде председателствана от Румъния през първите шест месеца през 2019 г.
В края на май ЕП потвърди с резолюция, че Румъния и България са готови да се присъединят към Шенгенското пространство и поиска от Съвета на ЕС да одобри присъединяването на двете държави. В документа депутатите също осъдиха контрола по вътрешните граници на Шенгенското пространство, които ограничават свободата на движение между 26-те държави-членки.
***
Атина. Предстоят важни разговори между САЩ и Гърция в четвъртък, пише електронното издание на гръцкия вестник Кathimerini.
Гръцкото правителство има големи надежди за резултата от много важните стратегически разговори между САЩ и Гърция, които ще се състоят във Вашингтон в четвъртък с участието на висши гръцки и американски официални представители. Основните теми се очаква да бъдат регионалната отбрана, сигурността и енергетиката.
В деня, когато гръцкият премиер Алексис Ципрас ще обсъжда с колегите си от Европейския съюз в Брюксел бюджетните въпроси и Брекзит, неговият заместник-министър на външните работи Йоргос Катругалос заедно с началника на Генералния щаб на Гръцката национална отбрана адмирал Евангелос Апостолакис ще има срещи в американската столица с държавния секретар на САЩ Майк Помпео и заместник държавния секретар по европейските и евроазиатските въпроси Уес Мичъл.
В края на миналия месец, по време на четиридневно посещение в Гърция, помощник-секретарят по въпросите на вътрешната сигурност на САЩ за предотвратяване на заплахи и политика на сигурност Елизабет Нюман заяви, че разговорите й ще създадат "важна основа" за стратегическия диалог между САЩ и Гърция тази седмица.
Очаква се диалогът да се съсредоточи върху пет ключови "стълба на сътрудничество" - отбраната и сигурността, търговията и инвестициите, политиките за борба с тероризма, енергетиката и начините, по които Гърция и САЩ могат да допринесат за стабилността в района, простиращ се от Източното Средиземноморие до Балканите и по-широкия черноморски регион.
САЩ подчертават при всяка възможност, че стратегическото местоположение на Гърция е от ключово значение за запазването на Турция в западната система за сигурност. Междувременно ролята на Гърция в Източното Средиземноморие придоби значимост, тъй като загрижеността за енергетиката и сигурността засили интереса на САЩ в региона.
***
Анкара. Турция започва втори сондаж за търсене на газ в Източното Средиземноморие, съобщава турският вестник Daily Sabah.
През октомври Анкара изпрати сондажния кораб „Фатих“, за да проучи крайбрежието на Турция като контрамерка на планираните сондажи от страна на Кипър, като заплаши чуждестранните енергийни компании, извършващи проучвания в изключителната икономическа зона на Кипър.
Според вестника вторият сондажен кораб, закупен от Турция, се очаква да пристигне в средиземноморски води до края на януари 2019 г., съобщи турският енергиен министър Фатих Донмез.
Донмез изтъкна продължаващите усилия на Турция в проучването на запасите от въглеводороди на сушата и в нейните териториални води като част от националната енергийна и минна политика, която има за цел да гарантира, че Турция ще посрещне енергийните си нужди от собствени източници.
"Очакваме вторият сондажен съд да пристигне в Средиземно море до края на януари (2019). С този кораб ще продължим нашите сондажни дейности както в Средиземно море, така и в Черно море ", каза той.
Министърът не посочи името на кораба или пристанището, от което се очаква да пристигне. Той каза, че двата сеизмични кораби на Турция „Барбарос Хайретин Паша“ и „МТА Оруч Рейс“, продължават да извършват сеизмични проучвания съответно в Черно море и Средиземно море.
Донмез каза, че Турция е започнала първото си дълбоководно сондиране в района на Анталия на брега на Средиземно море на 30 октомври с Фатих. В допълнение към дълбоководното сондиране при Анталия, Министерството даде началото на плитки сондажи в района на Мерсин в Средиземно море на 26 ноември.
"Дейностите за сондиране продължават и в плитки води край Мерсин (в южна Турция). Ще продължим да проучваме (резервите на нефт и газ) в този регион ", добави министърът.
Турският министър повтори, че без съгласието на Турция не може да се реализира никой енергиен проект в региона, като добави, че трансанадолският тръбопровод за природен газ (ТАНАП) и газопроводът „Турски поток“ превърнаха Турция в ключова страна за сигурността на енергийните доставки в Европа.
