***
Никозия. Заместник-помощник държавния секретар на САЩ Матю Палмър призова всички страни, заинтересовани от действията в изключителната икономическа зона на Кипър (ИИЗ), да проявят сдържаност и САЩ отново потвърдиха подкрепата на Вашингтон за усилията, подкрепени от ООН за намиране на политическо решение на острова, включващ и двузонална, двуетническа федерация, пише гръцкият вестник Kathimerini.
Палмър заяви в сряда, че САЩ се надяват, че разработването на природните ресурси на острова ще предостави стимули за решение.
Изявленията на Палмър, които също така засегнаха и Договора от Преспа и гръцко-американските икономически връзки, бяха направени, когато Турция стартира най-голямото си военноморско учение в сряда в Черно, Егейско и Средиземно море. Учението „Синя родина“ е описано като демонстрация на сила срещу Гърция и Кипър, пише изданието.
***
Скопие. Според неофициална информация от СДСМ партията планира сериозни кадрови промени след президентските избори –на втората годишнина от идването на власт, пише македонският вестник “Независен“.
Промените в управлението, както се оценява, ще дадат възможност за стабилизиране на правителството, особено след серия от разногласия между коалиционните партньори - СДСМ и ДСИ, чиито представители водят "война" в парламента и правителството, докато партийните лидери и секретари преговарят за съвместно явяване на президентските избори. Но точно когато изглеждаше, че споразумението за консенсусен кандидат е наближило, избухна скандала за имунитета на бившия парламентарен председател Трайко Веляновски, а вчера се появи информация, че поради препятствия от страна на ДСИ не е внесен законопроекта за прокуратурата, с който трябва да бъде решен статусът на Специализираната прокуратура.
Но въпросът е дали и как коалицията ще успее да оцелее до изборите, т.е. до първата половина на май. Високопоставен представител на СДСМ казва, че шансовете за "раздяла" с ДСИ са големи във всеки случай.
Вчера, както и в понеделник, всички дейности бяха отменени в парламента, след като групата на депутатите от СДСМ реши да бойкотира председателя Талат Джафери, който прекъсна сесията за отнемане на имунитета на Веляновски. Обяснението е, че сесията е отложена поради невъзможността да се постигне междупартиен компромис. Според информациите обаче днешната сесия по парламентарни въпроси ще се проведе.
Междувременно депутатите от СДСМ и ДСИ продължават да прехвърлят топката за това кой е виновен за случая "Веляновски", докато в политическите кръгове зависи от дилемата дали неприемането на имунитет е резултат само на споразумение между ДСИ и ВМРО-ДПМНЕ или СДСМ е участвал в споразумението, но ситуацията е излязла от контрол, като е насрочила пленарната сесия, вместо "сценария“ да се спре на сесията на комисията, която приключи с "равенството"?
Въпреки че министър-председателят Зоран Заев каза, че няма дълбоко несъгласие между двете водещи партии в правителството и че ще се решат незначителни недоразумения, за да не се застрашат глобалните процеси, депутатът и вицепрезидентът на СДСМ Мухамед Зекири, от друга страна, подхвърли идеята за ново парламентарно мнозинство без ДСИ. Посещавайки телевизия 21, Зекири, в ожесточен спор с координатора на ДСИ Еюп Алими, отбеляза, че може да има правителство без ДСИ, на което му е било отговорено, че правителство се съставя с 61 депутати.
Запитан дали след събитията във връзка с отнемането на парламентарния имунитет на депутата Веляновски, СДСМ ще остане в коалиция с ДСИ, Зекири каза, че очаква това да бъде обсъдено на заседание на партийното ръководство на СДСМ.
„Бройките правят правителството. Разбира се, ако разполагаме с бройки за формиране на правителство и без ДСИ, това е вариант, защо не“ каза Зекири.
Предвид новото разположение на силите в парламента , след преминаване на няколко депутати от лагера на ВМРО-ДПМНЕ в СДСМ и след сформирането на независима парламентарна група, теоретично е възможно да се направи ново мнозинство без ДСИ. То може да достигне до 70 гласа, в сравнение с сегашните 68. Информацията обаче е, че ще отиде на "затопляне" на отношенията между настоящите партньори не само защото предизборната кампания стеснява пространството за маневри, но и защото във всеки друг вариант би било почти невъзможно да се постигне мнозинство от две трети, каквото е необходимо за някои от ключовите закони за реформи. В допълнение, СДСМ и ДСИ, като партньори, решиха най-трудните въпроси, включително Споразумението от Преспа и решението да не се проведат предсрочни парламентарни избори е направено в името на реформите, които трябва да бъдат изпълнени преди срещата на върха на ЕС през юни, където Македония очаква началото на преговорите за пълноправно членство. По-точно, въпреки категоричната позиция на ДСИ срещу извънредни парламентарни избори заедно с президентските, СДСМ беше разделен по този въпрос, но в крайна сметка се реши, че на реформите трябва да бъде даден приоритет.
Въпреки ангажимента, който ДСИ се опитва да демонстрира по отношение на изпълнението на реформите, сега е потвърдено, че управляващата албанска партия всъщност е пречка, заради която през цялото време правителството не успява да намери решение на статута на Специализираната прокуратура. Този въпрос следва да се регулира от законодателни изменения, изискващи мнозинство от две трети. Без гласове от ВМРО-ДПМНЕ и особено на ДСИ е невъзможно да се осигури мнозинство от две трети за преодоляване на пропуските, които възникнаха след изтичането на първоначалния срок. В случаите, разглеждани от Специализираната прокуратура , макар и най-многобройни да са те срещу бивши служители от ВМРО-ДПМНЕ, има и заподозрени и обвинени служители на ДСИ, тъй като тези две партии бяха партньори в предишното правителство, коментира изданието
Министърът на правосъдието Рената Треневска-Десковска наскоро заяви, че е готова поправката според която Специализираната прокуратура ще бъде част от основната прокуратура, но ще запази своята автономия. Въпреки това, след последните събития между СДСМ и ДСИ, е сигурно, че статута на Специализираната прокуратура ще се реши след изборите. Министърът на външните работи Никола Димитров междувременно в едно неотдавнашно интервю за радио „Свободна Европа“ подчерта, че бъдещето на Специализираната прокуратура е много важно за решението на ЕС относно датата за начало на преговорите.
***
Скопие. Налице е възможност за Македония и Гърция да си сътрудничат във военно отношение след три десетилетия напрегнати отношения заради спора за името и дали това сътрудничество може да бъде повишено до нивото на стратегическото партньорство, което Македония има с армиите на САЩ и Турция, пише първият македонски ежедневник “Нова Македония“.
Тази дилема стана актуална след неотдавнашното интервю на гръцкия министър на отбраната Евангелос Апостолакис, който каза пред Kathimerini, че стремежът на неговата страна е да се превърне в основен стратегически партньор в отбраната със Северна Македония и всичко това да бъде в посока на поддържане мир и укрепване на сътрудничеството на Балканите.
„Всъщност нашият потенциален принос към трансформацията на въоръжените сили на Северна Македония ще отклони други регионални кандидати, които биха могли да се опитат да извлекат полза и да окажат влияние върху съседката си. Нашият стремеж е страната ни да се превърне в основен стратегически партньор на Северна Македония в отстояването на мира и укрепването на сътрудничеството на Балканите - казва Апостолакис .
Междувременно предишният министър на отбраната на Гърция Панос Каменос наскоро изрази неприятелско отношение към Македония в интервю за местната телевизия ТРТ от областта Тесалия.
„Не се чувстваме застрашени. Нито Албания може да застраши Гърция, нито Скопие. Скопие е на 20 минути работа. Ако една единица бронирани превозни средства реши да премине, тя ще стигне до края на Скопие, ще стигне до Сърбия. Отбраната изобщо не ни засяга“ - каза Каменос.
От македонското Министерство на отбраната засега няма информация по въпроси, свързани с това как Македония разглежда настоящите изявления за стратегическо партньорство за отбрана с Гърция и дали това сътрудничество в много отношения ще прилича на стратегическо партньорство в областта на сигурността, което имаме със САЩ и Турция.
От друга страна, в споразумението на Преспа взаимното сътрудничество между двете страни обхваща цяла глава, т.е. цялата втора част от споразумението е посветена на него, като се споменава и военното сътрудничество.
В частта, свързана със сътрудничеството в областта на отбраната между двете страни, се подчертава, че договарящите страни ще засилят същото чрез чести посещения и контакти между политическите и военните ръководители на въоръжените сили.
Член 17 гласи, че военното сътрудничество ще се осъществява чрез трансфер на знания и помощ в изграждането на капацитет, сътрудничество в областта на военното производство, информиране за сигурността и провеждане на съвместни военни учения.
Университетският професор Атанас Козарев от Скопие, в своя преглед на събитията, приветства възможността за военно сътрудничество между Македония и Гърция и възможността то да се издигне до нивото на стратегическо партньорство, което имаме от години със САЩ и Турция.
„Ако се гледа от геостратегическата призма за сигурност, двете страни споделят същите ценности и предизвикателства по отношение на сигурността, имайки предвид опасностите от тероризма, гражданските войни в Близкия изток и Украйна и т.н. в натовските армии на Атина и Скопие не могат да не си сътрудничат и да не бъдат приветствани“, казва професорът.
Той посочва, че тъй като досега практически нямаме военно сътрудничество в областта на отбраната, много е трудно да се анализира предварително кой сектор на сигурността ще извлече най-голяма полза от тази инициатива.
Професорът отбелязва, че докато Гърция е балканска страна с лоша икономика, тя все още е една от страните от НАТО, която инвестира сериозно в армията и полицията и е на върха в списъка на страните потребители за тази цел.
Козарев припомни, че подобна възможност за ново стратегическо партньорство в отбраната бе обявена през февруари веднага след срещата в Скопие между двамата президенти на Македония и България - Георги Иванов и Румен Радев.
„Това стратегическо партньорство беше издигнато до още по-високо ниво от сегашното изявление на гръцкия министър на отбраната Апостолакис, като се има предвид, че българският президент има и висок военен чин" - обобщава Козарев.
***
Букурещ. Коя е Лаура Кьовеши, пиише румънското англоезично издание Romania Insider.
Лaура Кодрута Кьовеши, на 45 г., е родена в Сфанту Георге, окръг Ковасна, централна Румъния, в район, с етническо унгарско малцинство. Завършва Юридическия факултет на Университета в Клуж-Напока през 1995 г. През същата година започва кариерата си като прокурор в прокуратурата към районния съд в Сибиу. След почти четири години на тази длъжност тя се премества в прокуратурата към окръжния съд в Сибиу и оттам започва нейното издигане. В рамките на четири години тя става главен прокурор на отдела за наказателно разследване в прокуратурата в Сибиу, след което през декември 2004 г. се премества в дирекцията за разследване на организираната престъпност и тероризма в Сибиу. През юни 2006 г. тя става главен прокурор на тази дирекция в Сибиу. От тази позиция става главен прокурор на Румъния през октомври 2006 г. Бившият министър на правосъдието Моника Маковей, сега член на Европейския парламент, предложи Кьовеши за тази позиция и бившият президент Траян Бъсеску подписа споразумението.
Лаура Кьовеши е първата жена главен прокурор на Румъния, както и най-младият главен прокурор на страната. По онова време тя е само 33 години. Кьовеши получи втори мандат през октомври 2009 г.
През май 2013 г. тя е назначена за главен прокурор на Националната дирекция за борба с корупцията (ДБК), специална прокуратура, специализирана в разследването на случаи на корупция от най-високо ниво. Бившият премиер на социалдемократите Виктор Понта, който също беше временен министър на правосъдието, беше този, който я номинира за тази позиция, а президентът Траян Бъсеску подписа това назначение. Няколко години по-късно, под ръководството на Кьовеши, ДБК разследва Понта и брата на Бъсеску.
Националната дирекция за борба с корупцията (ДБК), институция, създадена през 2002 г., достигна своя връх по време на първия мандат на Кьовеши, когато започна стотици разследвания срещу висши служители. През юни 2014 г. ДБК постигна 4-годишна окончателна присъда срещу бившия премиер Адриан Нъстасе, което доведе институцията в центъра на вниманието. След това ДБК успя да постави зад решетките няколко министри, депутати и десетки влиятелни регионални политически лидери , известни още като „местни барони“.
Резултатите от работата на ДБК донесоха на Ковеси много публичност в международните медии и подкрепата на чуждестранни посолства в Румъния, най-вече от американското посолство в Букурещ. Ръководителят на ДБК получи няколко награди от чужди страни, включително Франция, САЩ и Швеция.
През 2016 г. Кьовеши получи подновен мандат по предложение на министъра на правосъдието Ралуца Пруна. Президентът Клаус Йоханис, който също е привърженик на дейността на Кьовеши, подписва това назначени.
Промяната настъпва през 2016 г., когато Социалдемократическата партия (СДП) отново идва на власт и нейните лидери започнаха кампания срещу ДБК. Те обвиниха институцията в злоупотреби и в политически натиск. Те също така предположиха, че Кьовеши е част от така наречената „сянка“ - тайна структура на властта, която имала за цел да поеме контрола върху политическата власт в Румъния. Лидерът на СДП Ливиу Драгня, осъден за изборни измами през 2015 г., след разследване на ДБК и заподозрян по няколко други разследвания за корупция, стана основният противник на Кьовеши.
Управляващата коалиция на започна да променя законите в областта на правосъдието и наказателните кодекси, за да направи по-трудно за прокурорите да разследват политици на власт, а ДБК веднага реагира, казвайки, че това ще направи борбата с корупцията по-малко ефективна в Румъния. Уличните протести срещу управляващата коалиция и в подкрепа на ДБК започнаха през февруари 2017 г. Европейската комисия и чуждестранните посолства също реагираха, потвърждавайки подкрепата си за антикорупционната институция.
Започна дълга война, по време на която управляващата коалиция бавно наложи промените си на етапи, като продължи да дискредитира върховните съдебни институции, които се противопоставиха на тези промени, а именно ДБК и Главна прокуратура. Политиците обвиниха ДБК в злоупотреби и незаконно сътрудничество с Румънската разузнавателна служба , както и натиск върху съдиите за присъди.
През 2017 г. ДБК беше засегната от първите вътрешни скандали. Изтекоха записи, в които Кьовеши твърди, че иска от прокурорите да тръгнат след премиера и да действат по-бързо с големите случаи на корупция. По това време ДБК заяви, че записите са редактирани и извадени от контекста.
През февруари 2018 г. министърът на правосъдието Тудорел Тоадер започна процедурата за освобождаване на Кьовеши от кормилото на ДБК. Той представи доклад, включващ най-вече обвинения срещу Кьовеши, много от които се основаваха на медийни съобщения, и само накратко визират дейността й в ръководството на ДБК. Докладът обвини Кьовеши, наред с другото, с увреждането на имиджа на Румъния в чужбина, като говори за широкоразпространената корупция в страната и за усилията на управляващата коалиция да отслаби борбата с корупцията в интервютата си с международни медии.
Президентът Клаус Йоанис отложи отговора на молбата на министъра на правосъдието за почти шест месеца, но Конституционният съд го принуди да подпише уволнението й, което направи през юли 2018 г. След освобождаването й от ръководството на ДБС Кьовеши бе преместена в Главната прокуратура.
През декември 2018 г. тя представи кандидатурата си за главен прокурор на новата Европейска прокуратура . Веднага след това управляващата коалиция в Букурещ поднови атаките си срещу нея, опитвайки се да блокира назначаването й. Въпреки това, комисията за подбор, съставена от международни специалисти, постави Кьовеши на върха на списъка с кандидати за поста, изпратен на Съвета на ЕС и Европейския парламент.
Междувременно новосъздадената секция за разследване на магистрати в Румъния официално обяви, че разследва Кьовеши за злоупотреба със служебно положение, подкуп и фалшиви показания в случай, свързан с екстрадирането от Индонезия на управител на инвестиционен фонд, осъден за измама. Делото е започнало от жалба срещу Кьовеши, подадена от бившия депутат Себастиан Гита, който избяга в Сърбия през декември 2016 г., след няколко разследвания на ДБК, насочени срещу него.
Румънското правителство и министърът на правосъдието Тудорел Тоадер лобираха срещу Кьовеши в Съвета на ЕС, където тя загуби първоначалния вот в полза на френския кандидат. Комисиите от Европейския парламент обаче гласуваха за Кьовеши, като я върнаха в надпреварата за назначаването, което ще бъде решено след преговори между Европейския парламент и Съвета на ЕС.
