***
Вашингтон. В продължение на две години министърът на отбраната на САЩ Джеймс Матис бавно се опитваше да моделира и прескача най-драматичните импулси на президента Доналд Тръмп във военната политика, пише европейската редакция на авторитетното издание Politico.
Тази стратегия обаче бързо приключи, когато стигнахме до Сирия, посочва изданието
Явното неразбирателство между Тръмп и Матис за изтеглянето на американски войници от Сирия беше само последният сблъсък между президента и началникът на Пентагона по отношение на подхода им към разполагането на военните и знаците, които дава американската отбранителна политика.
Пенсионираният четиризвезден генерал се възползва от уважението от страна на Тръмп, като увеличи бюджета за отбрана и предостави повече правомощия на военните командири в тази област. Той дори успя да накара и без това понякога много острата реторика на Тръмп да се обостри спрямо някои региони, които президентът сега се готви да напусне.
Но в крайна сметка техните различия се оказаха твърде ярки, за да бъдат преодолени. Изданието припомня някои от най-важните им спорове:
Войските на границата с Мексико
Подходът на Матис бе много ясен , когато Тръмп два пъти тази година разпореди разгръщането на военни сили на границата между САЩ и Мексико в отговор на подхода на мигрантите от Централна Америка.
През април, след като Тръмп първоначално поиска намесата на военните, Пентагонът отговори, като изпрати 2 100 невъоръжени бойци от Националната гвардия - нещо малко по-различно от подходите на бившите президенти Барак Обама и Джордж Буш.
През октомври, когато Тръмп заповяда да пълномащабно военно разгръщане, Матис се съобрази - но в много по-малък мащаб и в по-скромна роля, отколкото настояваше президентът.
В необявеният спор между президента и Матис, Тръмп призова за 10 000, а после 15 000 войници, за да отблъсне "нахлуването" на имигрантите. Военните изпратиха само около 6000 войници, повечето невъоръжени и в подкрепа на представителите на гражданското правоприлагане. Много от тези войници вече са отзовани от границата.
Дори когато началникът на кабинета на президента Джон Кели разреши на войниците да защитават граничните патрули с огнестрелно оръжие, Матис даде да се разбере, че не е оторизирал войниците за подобни мерки.
Матис също така настоява, че заповедта няма да доведе до стрелба срещу мигрантите, независимо от твърдението на Тръмп, че федералните органи ще реагират на всеки, който хвърля камъни, все едно, че има огнестрелни оръжия.
Войските "дори не носят оръжия“, каза Матис пред репортери. – „Не се тревожете за това.“
Действията в Афганистан
По време на първата година на Тръмп, президентът се застъпваше за изтеглянето на войските от Афганистан, докато военните настояваха за изпращане на още войници. Но Матис и тогавашният съветник по националната сигурност Макмастър успяват да повлияят на на решението на Тръмп.
Президентът в крайна сметка подкрепи препоръката на Матис да изпрати повече от 3 000 военни допълнително и да приеме стратегията за разширяване на присъствието в Афганистан. В речта си от август 2017 г., в която се обявява решението му, Тръмп споменава за това как известни фигури във външната политика от неговата администрация са променили решението му, въпреки че той не е посочил никого по име.
"Моят инстинкт беше да се оттеглим и по принцип обичам да следвам моите инстинкти", каза Тръмп в речта. Но след много срещи, в продължение на много месеци, проведохме финална среща в Кемп Дейвид с моя кабинет и генералите - продължи той и се спря на предпочитания от Пентагона вариант.
Дали Тръмп сега се връща към оригиналните си инстинкти за Афганистан - и дали наследникът на Матис ще го следва ще очертае новата стратегия на САЩ в размирната страна.
Ударите в Сирия
Съобщението на Тръмп тази седмица за изтегляне от Сирия беше сериозно поражение за Матис. Но подходът на Матис му спечели тактически победи в политиката на Сирия в миналото - включително по време на разискванията за това как да реагира на предполагаемото използването на химически оръжия от правителството на Башар Асад. По това време министърът на отбраната се опитваше да овладее агресивните инстинкти на Тръмп, за да контролира ескалацията на конфликта.
Централното командване на военните тогава очертава пет варианта за военни реакции, според военен служител, участващ в дебатите, разказващ за това под условието на анонимност. Когато Матис и Началника на Обединеното командване на началниците на щабове информираха Тръмп за възможностите за реакция , Матис избира най-ограничен вариант - ограничени удари срещу три цели вместо по-широка атака – което по-скоро демонстрира сила.
Тогава стратегията на Матис проработи. Тръмп избира възможността, която Матис защитава.
Политиката спрямо Иран
Що се отнася до Иран, Матис се оказа в нежеланата от него позиция да следва приемствеността на политиките на предишната администрация, когато той все още беше в униформа.
Матис многократно е противоречил на Тръмп, като е заявил публично, че САЩ остават част от многонационалното споразумение от времето на Обама, насочено към ограничаване на ядрените амбиции на Иран - и свидетелство, че Иран се съобразява с него. В Сирия, където американските и иранските войски често са в непосредствена близост, той се противопоставя на призивите от Белия дом да се противопоставят на иранското влияние формално в стратегията на САЩ, настоявайки американските войски да останат фокусирани върху ислямската държава.
Това беше в контраст с по-изявената му роля, която беше играл като генерал по времето на Обама, той често се изправя пред обвинения от страна на ястреби, че не е склонен да се изправи срещу Техеран.
Матис "трябва да бъде много чувствителен към позицията на президента", каза, по-рано тази година пред изданието Джеймс Джефри, навремето посланик на Обама в Ирак, когато Матис оглавява Обединеното командване, а сега специален пратеник на администрацията на Тръмп за преговори в Сирия. "Обама беше президент, който беше много предпазлив, за да се противопостави на Иран военно ... така че Матис гледаше напред и това вероятно щеше да навреди на отношенията му с Обама".
Сега, Джефри каза, Матис "си има работа с президент, който е изключително агресивен по отношение на Иран и много нестабилен. Така че той трябва да внася равновесие и да балансира преди всяка крачка на президента. Виждаме го да прави това със Северна Корея и го виждаме да го прави с Иран.
***
Madrid. Авиокомпанията „Иберия“, която е британска собственост може да загуби правото си да работи в Европейския съюз, след като Обединеното кралство официално напусне блока на 30 март 2019 г., ако британския парламент не ратифицира споразумението за оттегляне, пише англоезичното електронно издание на испанския вестник El Pais.
Европейската комисия заяви в сряда, че авиокомпании, които са под прага от 51% за собственост в ЕС, няма да могат да оперират в Европа, ако не бъде подписана сделка за Брекзит.,
Като се има предвид, че „Иберия“ е собственост на International Airline Group (IAG), която е и собственик на „Бритиш Еруейз“ и „Вуелинг“, испанската авиокомпания може да бъде възпрепятствана да лети в Европа и дори в Испания, ако не се не се постигне споразумение с Великобритания.
От авиокомпанията засега не предприемат мерки да преместят по-голямата част от собствеността си в ЕС, както правят други британски компании. Ако няма сделка, то авиокомпанията ще може да изпълнява само полети до Обединеното кралство след 29 март догодина.
***
Будапеща. Президентът Янош Адер подписа изменениета на Кодекса на труда, съобщи самият той на официалната си интернет страница, цитиран от унгарското англоезично издание Hungary Today.
В изявление, публикувано на уебсайта, Адер каза, че е оценил изменението, одобрено от парламента на 12 декември, от три аспекта.
На първо място, той е установил, че изменението е съвместимо с конституцията. На второ място, той е сравнил новите правила за извънредния труд с тези, които са в сила в други европейски страни, и е установил, че в някои страни, включително Великобритания, Дания, Ирландия и Чешката република, разрешеният извънреден труд е равен или по-голям, отколкото в Унгария. На трето място, той е оценил как изменението ще засегне 4,5 милиона служители в Унгария и дали гаранциите, които ги защитават, са намалени. Адер каза, че новият закон не отслабва защитните разпоредби, засягащи служителите. Увеличеният извънреден труд може да бъде приложен само след предварителното писмено одобрение на служителя, а работодателят не трябва да наказва тези, които не желаят да работят извънредно, добави той.
***
Париж. Затварят двореца Версай в събота заради очаквани протести, пише европейското англоезично издание The Local.
Протестното движение на "жълтите жилетки" изглежда се успокоява, но това не означава, че те се отказват, пише изданието.
Според някои планове за протести тази събота, включително в Париж, очакванията са, че протестите през шестия пореден уикенд няма да са така масови, както през последните седмици.
В четвъртък Дворецът Версай обяви, че ще затвори в събота заради евентуален план на протестиращите да нахлуят в известния културен обект на югозапад от Париж.
Този ход следва призивите в някои страници в социалната мрежа „Фейсбук“ протестиращите да се съберат в двореца в събота. Около 8 000 души са заявили, че са заинтересовани да отидат на обявения протест.
Затварянето е " превантивна мярка по препоръка на местната власт", каза управата на двореца пред AFP Повече подробности за начина, по който се очаква полицията да реагира на планираните протести във Версай, ще бъде оповестено в рамките на днешния ден.
