***
Москва. Защо западът реши да си затвори очите за Керченския инцидент, пише руският ежедневник “Взгляд“.
Плановете на Порошенко се провалят един след друг. Първоначално той не успя да наложи военно положение в Украйна във формата, от който се нуждаеше, а сега Франция и Германия не подкрепиха плана на нови антируски санкции. Идеята беше торпилирана на равнище управленски органи на Европейския съюз. Защо този път Западът реши да не подкрепи желанието на Киев отново да навреди на Русия, анализира вестникът.
Германия и Франция не подкрепиха идеята за нови санкции срещу Русия на фона на кризата около Керченския проток. Това съобщи в сряда немският Die Welt. Съдейки по изтичането на информация от закритото заседание на Комитета по политика и сигурност в Брюксел във вторник, дипломати от двете страни заявиха, че сега е важно да се предприемат мерки за изграждане на доверие между Москва и Киев. Но "санкциите не са част от тези мерки", подчертаха представителите на Берлин и Париж .
Вместо това Франция и Германия искат "да продължат дипломатическите си усилия" за разрешаване на конфликта в Азовско море - и да предложат включването на силите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).
На официално ниво Берлин не потвърди тази информация , но и не я отрече. Представителят на канцлера Меркел Щефан Зайберт говори за това много отблъскващо.
"Нашата позиция е, че евентуалното разширяване на съществуващите санкции трябва да се обсъжда с европейските партньори. Не искам да изпреварвам тази дискусия ", каза Зайберт, като припомни, че скоро ЕС ще обсъди разширяването на вече съществуващите санкции. "Сега на преден план е деескалацията и предоставянето на помощ на задържаните украински моряци", цитира го ТАСС. Зайберт добави, че Берлин призовава Москва и Киев "да започнат диалог възможно най-скоро".
Но украинският президент Петро Порошенко директно поиска да се увеличи натиска върху Русия след инцидента в Керченския проток. Според него ръководителят на Европейския съвет Доналд Туск "е уверил, че ще направи всичко възможно ... по отношение на продължаването на политиката на санкциите". Обещанията да се оплакват на Запада звучаха и в първите изявления на Порошенко за инцидента.
В публичната сфера, Лондон, Париж и дори Берлин осъдиха действията на Москва. Както обаче се оказва, въпросът не е далеч от реториката. И западната преса незабавно стигна до сърцевината: инцидентът с Керч беше провокация, благоприятна само за Киев.
Както вече отбеляза вестник „Взгляд“, всъщност великите сили - Великобритания, Франция, САЩ - не бързат да отговорят на желанията на Киев. Между малките държави от ЕС няма единство. Полският президент Анджей Дуда, както и естонският министър на отбраната Юри Луйк, недвусмислено подкрепиха наказателните мерки срещу Русия. Австрийският външен министър Карин Кнайсел обаче изрази резерви: ЕС ще вземе решение за нови санкции, в зависимост от "публикуването на фактите и бъдещото поведение на двете страни". Председателят на словашкия парламент, Андрей Данко, се съмнява дали трябва да се повярва на Порошенко:
Директорът на Киевския център за политически изследвания и конфликтология Михаил Погребински не изключва, че срещата между президентите Доналд Тръмп и Владимир Путин все още може да се осуети.
Все още не е ясна последната дума на Тръмп. Не знаем дали ще се състои срещата между Путин и Тръмп. Фактът, че Украйна провокира Русия, също е разбран на Запад, и, разбира се, те няма да следват желанията на Киев. Но публично те все още подкрепят Украйна. Така че все още не е възможно да се заключи, че инцидентът е бил уреден ", каза той пред вестник "Взгляд“.
Погребрински обаче е съгласен, че планът на украинския президент като цяло не е успял. "Порошенко не успя да прокара своята версия на указа, а това значително разваля перспективите му за друг мандат. Някои от моите колеги вярват, че той вече се е отказал от състезанието за президентството. Мисля, че е твърде рано да се направи недвусмислено заключение, но в това изявление има някаква истина ", признава експертът от Киев.
За разлика от Погребински, Кирил Коктиш, доцент в катедра "Политическа теория" в Московския държавен институт за международни отношения, е сигурен, че инцидентът в Керч вече е изчерпан.
"Това беше инициативата или само Порошенко, или Порошенко в сътрудничество с Кърт Волкър.
Малко вероятно е да е одобрен някъде по-нагоре в американската администрация. Тоест, този инцидент се е оказал неприятна импровизация за Тръмп. Това беше опит да се постави Европа пред свършен факт, когато Киев очевидно си позволява всичко ", обясни експертът.
"Възможно е първоначалното намерение да е било, че корабите ще бъдат потопени, ще има човешки жертви и т.н. Съдейки по заповедите, дадени на моряците, според данните, публикувани от Федералната служба за сигурност на Русия (ФСБ), Киев е очаквал въоръжен инцидент. Имаше изчисление както за травматичния ефект, така и за последвалите нови санкции и за военното положение ", каза Коктиш пред вестника.
"Едно е когато имаш налице истинско стълкновение и друго, когато корабите престояват за повече от 12 часа, става малко нелепо. Ситуацията се превръща във фарс, а не в трагедия, смята политологът. - Ето защо Франция, Англия и Германия реагираха предсказуемо. Германия например обеща да предприеме "най-тежките стъпки", което може да бъде изразено във факта, че Меркел ще говори с Путин и ще изрази загрижеността си".
***
Москва. След Керченската провокация може да последват и други, пише Александър Храмчихин - Заместник-директор на Института за политически и военни анализи в руския вестник “Независимая газета“.
В началото авторът припомня как конфликтът в Азовско море започва със задържането на руския риболовен траулер „Норд“ през март тази година.
Целта на задържането от страна на украинските граничари в Азовско море на риболовния кораб "Норд" през март тази година със сигурност не беше борбата срещу бракониерството. Всичките 10 членове на екипажа на кораба бяха жители на Крим, които получиха руско гражданство през 2014 г. И в главата на някого в Киев се е родила "творческа" идея - да организира пропагандно представление с признанието на моряците, че те са граждани на Украйна. Но нищо не се случи - през целия период на пленничеството им (седем моряци бяха освободени съвсем наскоро и капитанът все още е задържан) никой от тях не искаше да се върне към украинското гражданство въпреки оказаният много силен психологически натиск.
След задържането на „Норд“ Русия увеличи времето за инспекция на чуждестранни кораби, отиващи към азовските пристанища на Украйна - Мариупол и Бердянск и обратно, поради което тези пристанища започнаха да понасят сериозни загуби. В допълнение, няколко украински риболовни кораби бяха задържани, поради което уловът на риба от украинската страна рязко намаля. Това означава, че последиците от прилагането на "творческата" идея се оказаха много тъжни за Украйна.
През септември Украйна реши да укрепи позицията си на Азовско море, като прехвърли двете най-нови речни бронирани лодки на проект 51855 „Гюрза-М“ „Лубни“ и „Кременчуг“ там. Тъй като тези лодки не могат да оперират в открито море, те са били транспортирани от Одеса по суша. Два помощни кораба на украинския флот се преместиха в Бердянск, като поискаха правото да преминат под кримския мост от руската страна, след като получиха руски пилот. Не са възникнали конфликти.
Но украинският президент Порошенко усеща, че дори с използването на административни ресурси той няма да може да спечели предстоящите президентски избори през март 2019 г. Ето защо не трябва да се провеждат никакви избори, както и различни антиправителствени митинги по всяко време (например поради липса на отопление). Или е необходимо рязко да увеличите рейтинга си.
В резултат на това бяха изпратени още „Гюрзи“ - „Бердянск“ и „Никопол“ на поход от Одеса до Бердянск, както и рейдов влекач (който тегли кораби в пристанищата). Нито един от тези съдове изобщо не трябва да излиза в открито море (освен това, както беше казано по-горе, „Гюрза“ може безпроблемно да се транспортира по суша), особено в края на ноември. Но им беше наредено да минат през Керченския пролив, без да уведомяват руската страна. Ако успееше начинанието Порошенко щеше да обяви, че е постигнал голяма победа, спечелвайки рейтинг за изборите. Ако Русия беше потопила лодките и влекача, целият "цивилизован свят" отново щеше да види "лицето на руския агресор". Москва ще получи нова порция санкции и Порошенко ще въведе военно положение с отмяна на изборите, официална цензура в медиите и забрана на публични събития.
Въпреки това, Порошенко успя да прокара през Върховната Рада съкратена версия на военното положение - само за един месец и не в цялата страна. Много е вероятно да последват много по-амбициозни провокации (най-вероятно в Донбас) или текущата версия да бъде продължена, което ще позволи отменянето на изборите само в най-опозиционните южни и източни региони (то е въведено точно в тях).
***
Москва/Вашингтон. Какви теми се очаква да обсъдят президентите на Русия и САЩ, пише руският вестник “Коммерсантъ“.
Москва и Вашингтон отбелязват, че новата среща на двамата президенти ще бъде продължение на преговорите, проведени в Хелзинки на 16 юли. "Мисля, че президентите ще обсъдят всички въпроси в областта на сигурността, контрола върху въоръженията в регионалната област, включително в Близкия изток", каза Джон Болтън. Президентът Путин в сряда призова Съединените щати да търсят обща позиция, като отбеляза: "Ние сме готови за това и искаме това".
Според източник на изданието, близък до администрацията на американския президент, обичайните проблеми между Москва и Вашингтон станаха основният проблем в хода на подготовката за срещата на високо равнище. "Представителите на Кремъл, както вече беше в навечерието на срещата в Хелзинки, настояха да се приеме съвместна декларация след срещата. Но за да се одобри такъв документ, трябва да се постигне споразумение за поне една от позициите ", събеседникът обясни пред вестника.
„Коммерсантъ“ припомня, че, руските власти предложиха на Съединените щати на срещата в Хелзинки да потвърдят ангажимента на страните към четири споразумения - Договор за мерки за по-нататъшно ограничаване на стратегическите нападателни оръжия (СТАРТ-3), Виенския документ за мерки за укрепване на доверието и сигурността от 2011 година и Договора за отворено небе. Американската страна обаче не подкрепи тази инициатива .
Според източник на вестника, близък до администрацията на Доналд Тръмп, Москва настоява да обсъди възможностите за възобновяване на двустранните контакти в бизнеса, културата и науката, както и за започването на преговори за стратегическа стабилност, включително продължаването на Договора СТАРТ-3 за пет години и запазването на Договора за премахване на ракетите със среден и по-малък обсег (ДРСМО). Същевременно, според изданието , руската страна изразява желание да вдъхне нов живот на споразумението за дейността на руско-американската група за кибернетична сигурност (президентите се споразумяха за неговото създаване през юли 2017 г.). Друга потенциална тема за обсъждане са обемите и методите за предоставяне на хуманитарна помощ за Сирия, както и инвестиции за възстановяване на унищожената инфраструктура.
"Във Вашингтон те поддържат противоположни възгледи по почти всички изброени проблеми, затова страните са решили да обсъдят само въпроса - бъдещето на ДРСМО, ситуацията в Сирия и ролята на Иран в този конфликт, както и световните цени на петрола ", пише изданието.
***
Вашингтон. Конгресът на САЩ ще гласува забрана за продължаване на договора СТАРТ-3, пише руският ежедневник “Московский Комсомолец“.
Редица представители на Конгреса на САЩ поеха инициативата САЩ да се оттеглят от Договора за премахване на ракетите със среден и по-малък обсег (ДРСМО), който е безсрочен, а също и да не се продължава договора за намаляване и ограничаване на стратегическите нападателни оръжия СТАРТ 3, чието действие завършва през 2021 г.
В Конгреса на САЩ бе представен законопроект, наречен "Прекратяване на руската ядрена агресия", който забранява продължаването на договора СТАРТ 3 за ограничаване на стратегическите нападателни оръжия след 2021 г.
Според авторите на документа, републиканския сенатор Том Котън и републиканския конгресмен Лиз Чейни, днес Русия има значително предимство в тактическите ядрени оръжия. В това отношение те предлагат подписването на нов договор, който може да включи целия спектър от нови оръжия, които не са взети предвид в старите споразумения.
"Договорът СТАРТ ограничава способността на САЩ да сдържат руската агресия срещу нашата страна, както и на нашите съюзници. Проектозаконът гарантира, че целият, а не отделен ядрен арсенал на Русия ще бъде представен на следващия кръг от преговори", заявяват авторите на законопроекта.
По-рано Белият дом обяви възможното оттегляне на Съединените щати от ДРСМО под предлог, че Русия редовно го нарушава.
Вестникът припомня, че Договорът СТАРТ 3 бе подписан на 8 април 2010 г. от Барак Обама и Дмитрий Медведев в Испанската зала на Президентския дворец в Прага.
