Още през септември Варшава излезе с предложението за разполагането на американска база. В средствата за масова комуникация военният обект получи неофициалното име „Форт Тръмп“. Понастоящем се провеждат консултации с полската страна, по време на които се оценява целесъобразността от разполагането на американските военни в страната постоянно. Високопоставени източници от дипломатическите кръгове потвърдиха пред Известия, че в момента действително се водят активни преговори.
„Обмислят се няколко места, където може да се разположи база на САЩ. Най-вероятно – град Ожиш, където вече има цялата необходима инфраструктура, включително и полигон. Този немного населен пункт се намира в стратегически важна местност“, съобщи един от събеседниците. „От Ожиш до Сувалският коридор, където преминава полско-литовската граница, около 120 км. Предполага се, че в случай на външна заплаха американските военни трябва да осигурят безопасността не само на Полша, но и на Латвия, Литва и Естония.
Сувалският коридор представлява сухопътен участък на границата дълъг около 100 км между Калининградска област и Беларус. В НАТО го считат за едно от най-уязвимите места на външните си граници, защото по суша балтийските държави нямат контакт с държавите от блока.
По думите на информирани източници, се обсъждат и други варианти за разполагането на базата. Става дума за градовете Жаган и Дравско Поморске в западната част на страната, където са разположени полски части. Като потенциално място за базиране на американците се разглежда и територията между градовете Бидгошч и Торун.
Москва многократно е заявявала готовността си да предприеме ответни мерки в случай на разполагане на американска военна база в Полша. Така говорителят на руския президент Дмитрий Песков обяви, че Русия няма да допусне „нарушения на паритета“.
Полша е един от ключовите съюзници на САЩ в Европа. В тази страна в момента е разположена значителна военна инфраструктура на НАТО. В град Шчечин се намира щаб квартирата на Многонационалния корпус на НАТО „Североизток“, а в град Бидгошч - Центъра за съвместна подготовка на силите на НАТО. В момента на ротационен принцип в страната се намират около 3 хиляди американски военни.
Известия.Един от най-известните образци на руското въоръжение през последните пет години е ракетния комплекс „Калибър“. Успешното използване на ракети от този тип по време на сирийската кампания накара мнозина да ги считат за една от основните сили на руския Военноморски флот.
Днес има 11 сравнително малки кораба и лодки оборудвани с този комплекс, както и според различни оценки от три до пет ядрени подводници, обзаведени с тези оръжия.
Плановете за „калибриране“ на флота, обаче, бяха по-амбициозни. Държавната програма за въоръжение за 2011-2020 г. предполагаше изграждането на най-малко 14 фрегати и 12 корвета. Тези 26 единици трябваше да дадат залп от 272 „Калибър“-а.
Освен това, първоначалните планове включваха модернизиране на два крайцера („Петър Велики“ и „Адмирал Нахимов“), всеки от които може да носи по 80 ракети от този тип, без да се броят другитеоръжейни системи.
Основната част от „Калибър“ на руския флот трябваше да бъде в подводния флот. Предполага се, че флотът ще получи седем подводници от семейство „Ясен. И най-мощният „ракетен юмрук“ се очаква да бъде получен в резултат на модернизацията на шест подводни по проект 949A „Antey“, всеки от които ще трябва да пренесе до 72 ракети. Накратко, тази програма ще има „залп“ от 432 ракети.
Всъщност тези планове позволиха на руския флот да претендира за второ място в света, след американският военноморски и да се превърне в ефективен инструмент за ядрено възпиране: такъв потенциал на стачка позволява неприемливо увреждане на огромните повечето страни по света в случай на въоръжен конфликт. Необходимостта от гарантиране на не ядрено възпиране включва включването на военната доктрина на Русия. За необходимостта от гарантиране на ядрено възпиране говори военната доктрина на Русия.
Падането на бойните способности на силите на руското военно командване означава потенциална заплаха за стратегическата стабилност като цяло, ако флотът не може да защити собствените си ракетни носители и да предотврати действията на противоракетни крайцери и разрушители.
Разбира се, географското положение на Русия не ни позволява да очакваме, че подновяването на флота ще има най-висок приоритет в програмата за военни разходи. Въпреки това, предвид възможностите на съвременните военноморски оръжейни системи и потенциала на вражеския флот, кризата на флота заплашва да застраши цялостно отбраната на Русия, независимо от статута й на континентална сила.
Независимая газета.През следващите дни Украйна планира да свика среща на Съвета за национална сигурност и отбрана, за да одобри санкции срещу Русия. Това бе обявено от главния прокурор Юрий Луценко. Думите му бяха потвърдени от президента Петро Порошенко: „Няма съмнение, че Русия ще плати висока цена за агресията“.
През тази седмица украинските власти обсъдиха ситуацията, развила се след инцидента в Азовско море със западни партньори. Киев призова за по-строги санкции срещу Руската федерация. Председателят на Върховната Рада Андрей Парубий се обърна писмено към вицепрезидентът на САЩ Майкъл Пенс: „Призовавам ви да използвате всички възможности, за да спрете руската агресия срещу Украйна чрез прилагане на допълнителни енергийни и финансови санкции“.
Киев получи отговор от държавния секретар на САЩ Майкъл Помпейо, който тази седмица в Брюксел участва в среща на външните министри на страните-членки от НАТО. Той заяви, че участниците показаха „пълно единство за това, че действията на Русия са незаконни и неприемливи“, съобщиха украински агенции.
Украинската страна, според източници на NG, постави в дневния ред на срещата на министрите, представляващи страните от НАТО, въпроса за затварянето на турските проливи за руските кораби.
Експертите в Киев се съмняват, че украинското предложение ще бъде прието: те напомнят за важни руско-турски икономически проекти, сложни американо-турски отношения. Бившият служител на украинското външно министерство Олег Волошин отбеляза, че срещата на върха на Г-20 показа: В света на голямата политика никой не иска да се кара сериозно.
Екипът на Порошенко ще одобри пакет от антируски санкции. Президентът на Украйна уточни, че това е „за руските пристанища и руските кораби“, което вероятно означава искането на Киев пред турските власти. Главният прокурор Юрий Луценко обаче намекна, че санкциите могат да бъдат много по-широки. „Считам за необходимо в съответствие с установената процедура да представя пред Съвета за национална сигурност и отбрана въпроса за прилагането на лични специални икономически и други ограничителни мерки спрямо физически и юридически лица на Руската федерация, по-специално под формата на замразяване на активи в Украйна“.
Главният прокурор заяви, че украинската страна повече от месец е„събирала информация“. Очевидно е, че подготвителната работа за въвеждането на украинските санкции започна във връзка с изборите, проведени в началото на ноември в Донецка народна република и Луганска народна република, срещу които категорично се противопостави Киев. Сега списъците са полезни във връзка с инцидента в Азовско море. „Мога да ви кажа, че това са четири тома с височина приблизително 40 см, а на всяка страница от тези томове има до 15 юридически лица. Това означава, че има огромен брой юридически лица и физически лица - жители на Руската федерация, които правят бизнес в Украйна“, заяви Луценко.
Експертите отбелязват, че руските компании имат монополно положение предимно в енергийния сектор. Съоснователят на Фондацията за енергийни стратегии Юрий Королчук изброи болезнените точки, които може да бъдат засегнати скоро. Той припомни, че Украйна купува въглища от топлоцентрали в Русия: „Днес запасите в складовете на ТЕЦ са на допустим минимум. Сега няма нищо, което да замени въглищата от Русия ... Освен това Украйна получава 80% от ядреното гориво за АЕЦ от Руската федерация“.
Королчук спомена също петролните продукти - бензин, дизелово гориво. Лъвският дял на украинския пазар е внос на гориво, произведено от руски нефт. „Армейската техника с какъв дизел марширува? Реторичен въпрос“, попита той. И накрая, експертът обърна внимание на фактът, че решението за налагане на военно положение е спряло преговорите за участието на европейските партньори в управлението на украинската газопреносна система след 2019 г.
