Сюжетът на "Зелената книга" е вдъхновен от едно истинско приятелство и връща зрителите в началото на 60-те години, когато трио музиканти и доста отракан "цапнат в устата" шофьор-бодигард обикалят дълбокия Юг на Съединените щати в опит да променят трупаните с векове предразсъдъци към цветнокожите. Начело на триото е виртуозният пианист Дон Шърли, а "Зелената книга" е специален сборник с хотели и места за хранене и забавление, които са безопасни за афроамериканци. По време на това турне пред очите на зрителите се ражда една сърдечна дружба между Дон (удивително превъплъщение на Махершала Али) и шофьора му Тони (Виго Мортенсен), която продължава в реалния живот за прототипите на главните герои до 2013 година, когато Дон и Тони си отиват от този свят.
В "Зелената книга" българският актьор Димитър Маринов изпълнява ролята на руския виолончелист Олег. Одобряват го, след като само за 5 дни се е научил да свири на виолончело!
Кой всъщност е Димитър Маринов? Зад това непознато за родната общественост име стои житейска съдба, достойна за касов холивудски филм. Димитър Маринов е роден през 1964 година и още като бебе е осиновен от семейна двойка - бивши индустриалци, послужили за прототип на романа "Тютюн". Едва 4-годишен започва да свири на цигулка и в началото на 80-те вече гастролира по света зад Желязната завеса с детската филхармония "Пионер". За ужас на семейството си, вместо в музикалното училище, се записва по своя воля в железопътния техникум! Но след като се дипломира, вече е решил, че иска да стане актьор. Ходи на уроци при Невена Коканова и на приемния изпит във ВИТИЗ през 1982 година е приет пръв в списъка, след него са Чочо Попйорданов и Христо Шопов.
Но буржоазното минало на неговото семейство му носи само неприятности в Народна република България. Попада на мушката на Държавна сигурност и като войник в танковата бригада в Карлово решава да избяга зад граница. С един свой приятел избират за бягството датата 9.IХ.1983 година. Укриват се в някакви кухини на пътническите вагони (които той знае от железопътния техникум) и "Ориент експрес" потегля на запад. За лош късмет точно на КПП Калотина се включва алармата на ръчния часовник на неговия приятел. И сръбските граничари ги откриват! Военен съд го осъжда на три години и половина лишаване от свобода. Излежава в Централния и Старозагорския затвор 2 години, 6 месеца и 10 дни. Като излиза на свобода през 1986 година, започва работа като чистач нощна смяна в театър "Сълза и смях". През 1990 година емигрира в САЩ и започва от нулата. В джоба си има само 112 долара, а в ръката си стиска любимата цигулка. Няколко месеца свири с групата на Доли Партън, после се установява в Сан Диего, Калифорния, където отваря собствена пицария. Професионален актьорски договор успява да подпише през 1999 година с театъра на Сан Диего, след което продължава театралната си кариера в Сан Франциско. И когато е вече на 45 години, се престрашава и започва да се явява на кастинги в Холивуд. "Със сигурност мога да кажа - заявява Маринов, - че българската публика е значително по-критична и образована от американската. Образованието и интелектът на българите са много по-високи от тези на по-голямата част на хората в Съединените щати - това не е тайна. Затова с огромно нетърпение очаквам да се срещна със зрителите в България!".
„Участник в телефонни измами направи пълни самопризнания, оставиха го в ареста“, е друго заглавие от страниците на изданието. Задържан с помощта на следово куче по улиците на Казанлък участник в телефонни измами, представял се поне на три пъти под различни имена и успял да измъкне 20 425 лв. от възрастни мъже и жени, получи постоянна мярка за неотклонение "Задържане под стража". 58-годишният Петър Петров, който има зад гърба си 11 присъди за различни престъпления, е бил хванат на 11 февруари след сигнал на 72-годишна пенсионерка, хвърлила през тераса на апартамента си 5 735 лв. В хода на досъдебното производство е установено, че съучастник на Петров (по думите му на име Николай Николов) се е обаждал по телефона на пострадалите лица и се е представял за служител на МВР или за лекар. Настоявал е възрастните хора да съдействат на полицията за залавянето на телефонни измамници, като в единия от случаите е поискал парични средства за слагане на ваксина против свински грип. На 16 януари непознат позвънил на 75-годишен казанлъчанин и му съобщил, че се обажда следовател от МВР и че в града върлува група измамници, от които трябва да се пази, поради което следва да продиктува мобилните номера на двата си телефона. След като затворил домашния си телефон, той бил набран по мобилния телефон. На казанлъчанина били дадени указания да приготви наличните си пари, като сумата от 10 300 лв. да пусне през терасата. На 11 февруари по същата схема била убедена 72-годишна пенсионерка да изтегли спестяванията си от банка - 5 735 лв., които хвърлила през терасата, като те по-късно са били намерени и иззети от обвиняемия. По делото е установено също, че на 18 януари непознат се обадил на 69-годишна казанлъчанка, като се представил за доктор Георгиев и заявил, че дъщеря й е в болница, болна е от свински грип и са необходими средства за поставяне на ваксина. В този момент по телефона се включила жена, която плачела и искала помощ. Представящият се за доктор поискал от набелязаната жертва да изтегли налична парична сума в банка. Свидетелката предала, съгласно указанията, сумата от 4 400 лева лично на обвиняемия Петров, който й заявил: "Идвам от името на доктор Георгиев". По думите на наблюдаващия прокурор Таня Димитрова мъжът е направил пълни самопризнания както за казанлъшките, така също и за други случаи на територията на Монтана и Стара Загора. „В момента тече проверка на приватизаторите на големите предприятия в България“, е друго заглавие от "Старозагорски новини". Думите са цитат от председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов. Едно дълго чакано през годините осветяване на приватизаторите на големите, стратегическите в България предприятия за принадлежността им към Държавна сигурност е на път да се случи. И евентуално да се дадат отговори как отявлени кадри на социалистическата партия, борещи се за справедливост и равенство, в зората на демократичните промени станаха крупни собственици на фабрики и заводи.