Произведението на скулптора Красимир Зарков е подарък на Града на липите от старозагорските ротарианци. То бе прибрано на склад, докато върви цялостното преустройство на градското ларго по Оперативна програма "Региони в растеж". Фениксът е един от символите на възкръсналия от пелелищата град след масовото клане и опожаряване, извършено от ордите на Сюлейман паша по време на Руско-турската освободителна война. Тогава са били избити близо 14 000 мирни жители: старци, жени и деца, с артилерия е била обстрелвана църквата "Света Троица", където населението е потърсило подслон. На петнадесетина метра от колоната със символа се монтират медни плочи, на които е изобразен планът на Лубор Байер, по който е извършено възстановяването на града. Основният камък е бил положен на 23 септември 1879 година (5 октомври н.ст.) от тогавашния генерал-губернатор на Източна Румелия Алеко Богориди в присъствието на търновския митрополит Климент и кмета на Стара Загора Стефан Ст. Салабашев. „Министър Теменужка Петкова от парламентарната трибуна: Въглищните централи трябва да ги има и ще ги има!“ гласи друго заглавие във всекидневника. "Ние сме казали много ясно на хората каква е нашата визия. Нашата визия е, че въглищните централи трябва да ги има и ще ги има. До 2030 г. България е заложила в Интегрирания план "Климат - енергетика" (б.р. разработен съобразно европейски регламент и изпратен на ЕК) работата на тези централи на пълната им мощност и впоследствие - до 2050 г., защото този план е с такава прогноза, с такъв хоризонт - до 2050 г. Тези централи ще останат и до 2050 г., защото България няма друга базова мощност, която да й гарантира работата на електроенергийната система." Това заяви в петък от парламентарната трибуна министърът на енергетиката Теменужка Петкова в отговор на питането на народния представител от БСП Красимир Янков какви мерки е предприело Министерството на енергетиката за гарантирано запазване на хилядите работни места в комплекс "Марица изток". "Безспорно Маришкият басейн е сърцето на българската енергетика. Тази част от България е изключително важна от енергийна гледна точка затова, защото тя ни дава възможност, на първо място, да имаме един местен ресурс, именно лигнитните въглища, които пък гарантират нашата енергийна сигурност и се явяват един вид най-голямата диверсификация на един от източниците за производство на електрическа енергия. Този ресурс, който притежаваме в Маришкия басейн, е достатъчен, за да осигури производството на електрическа енергия от въглища в следващите 60 години. Централите, които се намират в Маришкия басейн, са изключително важни от гледна точка на енергийната сигурност на страната", подчерта министър Петкова. Относно тенденциозната политика на Европейски съюз за затварянето на въглищните централи тя посочи, че този проблем не стои само пред България, но и пред други страни, държави-членки на ЕС, като даде за пример Полша, където 80% от електрическата енергия се произвежда от въглища. За запазването на комплекс "Марица изток" във връзка с новите много по-рестриктивни еконорми на ЕК министър Петкова припомни, че веднага след влизането им в сила в МЕ беше създадено координационно звено за подпомагане на въглищните централи при разработване на документите им за получаване на дерогации. "Преди броени седмици Министерството на околната среда и водите излезе с първо свое решение за даване на безсрочна дерогация на ТЕЦ "Марица изток 2". За съжаление, в последния ден, в който изтичаше срокът за обжалване, беше подадена жалба пред Административния съд и сега това решение на МОСВ се обжалва. Но аз съм сигурна, че всички мотиви, които са изложени в това решение, са абсолютно основателни и съдът ще се произнесе справедливо, и се надявам този въпрос да бъде решен", отбеляза Теменужка Петкова. Тя припомни още, че МЕ заедно с БЕХ са предприели поредица от мерки, свързани с дейността на ТЕЦ "Марица изток 2" и до 21 декември м.г. на стойност над 360 млн. лв. са били закупени необходимите квоти на въглеродни емисии, за да бъде гарантирана работата на централата. Както и че предстои държавата да изпрати нотификация до ЕК с искане за увеличаване на капитала на ТЕЦ "Марица изток 2" - също много важна стъпка, пряко свързана с дейността на централата и с работата на хората в Маришкия басейн. А що се отнася до Интегрирания план "Климат - енергетика", Теменужка Петкова подчерта, че той, освен че е изпратен до ЕК, е качен и на сайта на Министерството на енергетиката. "Ако си направите труда да видите какво пише в него, ще видите какво сме заложили по отношение на въглищните централи. Този документ сме го обсъдили с колегите от синдикатите на мините, с колегите, които работят там. Смятате ли, че правителството не знае какво точно се случва и ще чакаме опозицията да ни подсети за нашите ангажименти и за това кое е важно да се направи за България?!",заключи министър Петкова. Медията ни припомня, че в рамките на две седмици Красимир Янков е третият политик, който се упражнява на тема комплекс "Марица изток". И докато Янков използва законното си право да задава въпроси на парламентарен контрол, останалите двама - Румен Петков и Румен Овчаров, по време на срещи със свои партийни симпатизанти в Стара Загора рисуваха апокалиптични картини за комплекс "Марица изток". „Документална изложба припомня десталинизацията в България“ съобщава още вестника. На 13 февруари в 17:30 часа във фоайето на Литературно-художествения музей "Чудомир" в Казанлък ще бъде открита изложбата "Десталинизацията - дилемата на едно противоречиво десетилетие (1953 - 1964)". Експозицията е подготвена от две български архивни институции - Комисията по досиетата на комунистическите тайни служби и Държавна агенция "Архиви", и ще бъде открита лично от председателя на Комисията - Евтим Костадинов. Тя е първа по рода си и е опит да представи промените във властта и тяхното отражение върху политическия, стопанския, обществения и културния живот в годините след смъртта на съветския вожд Сталин. В този период се появяват първите опити на открита съпротива срещу комунистическия режим в държавите от Източния блок. В България процесът започва плахо по стъпките на "големия брат" от Изток. Култът към личността на българския комунистически лидер Вълко Червенков е заклеймен, но само след няколко години, в рамките на същото това "противоречиво" десетилетие, се вижда неговото преобразуване в нов култ, този път към Тодор Живков.
Една от първите мерки на властта в София, пряко отражение на действията на Кремъл след кончината на съветския диктатор, е помилването на политическите затворници и закриването на 11 затвора, както и на лагера в Белене през 1953 г. В рамките на следващите две години от затворите са освободени известни политици от периода преди 9 септември 1944 г., дейци на опозиционния Земеделски съюз, "царски офицери", както и задържаните по фалшиви обвинения през 1949 - 1952 г. комунистически партийни кадри. В същото време всички освободени продължават да бъдат определяни като потенциално опасни лица и контролът върху тях от страна на тайните служби продължава. Годината 1956-а е знаменателна за цяла Източна Европа, която прави опит да се пробуди от наложения й със сила и репресии Сталински модел на социализъм. Въоръженото антикомунистическо въстание в Унгария дава повод на българските власти да подновят репресиите и слага край на появилите се надежди за политически реформи у нас. Повторно е открит лагерът в Белене, започват кампанийни въдворявания и изселвания на "вражески елементи" за защита на "народната власт" от евентуални "контрареволюционни действия". От днешна гледна точка може би изглеждат наивно опитите на отделни представители на интелигенцията, дейци на културата и изкуството да излязат от комунистическата догма, но те доказват, че не всичко е докрай изгубено. Тези опити обаче получават бързо възмездие от официалната, т.е. от партийната власт: уволнени са редактори на централни вестници (Владимир Топенчаров и Васил Акьов), спрени са отделни театрални спектакли ("Импровизация" на Радой Ралин и Валери Петров), разгромени са цели творчески колективи (Бургаският театър), спрени са филми преди тяхната премиера ("Животът си тече тихо" на Бинка Желязкова и Христо Ганев) или прибрани от прожекции филми, непосредствено след премиерите им ("На малкия остров" по сценарий на Валери Петров и "Невероятна история" на Радой Ралин). Художниците и писателите също имат своите изключени от редиците на партията, спрени изложби, неиздадени стихосбирки, изключени от съответните творчески съюзи. Експозицията показва малко известни и неизползвани досега архивни документи, фотографии и кинокадри, които представят събитията от 50 - 60-те години на ХХ в. и проследяват вътрешните и международните аспекти на процеса, популярен с термина "десталинизация" не само в България, но и в страните от Източна Европа. След откриването на изложбата цялата Комисия по досиетата, известна и като "Чистилището", ще бъде отличена за работата си в укрепване на демократичните ценности в съвременна България.
