„В рамките на днешната среща бяха подписани редица споразумения на икономическо, секторно ниво в приоритетни области за сътрудничеството между двете страни“, каза Дънчила. По думите ѝ приоритетните области са свързани със сътрудничеството на полицейските сили при извънредните ситуации, поощряване на малките и средни предприятия и в областта на транспорта, подобряване на условията за корабоплаване и транспортна свързаност между България и Румъния. „Постигнахме съгласие да придадем по-голям тласък на проектите и съвместните действия в приоритетни области за сътрудничество като свързаността. Ще продължим по този начин съвместните действия, за да обезпечим корабоплаването по Дунав чрез конкретни проекти за поддържане и инфраструктура, идентифициране на конкретно място за построяване на нов мост над Дунав, развитие на жп инфраструктурата, която свързва двете страни. В енергийната област имаме предвид, че газопровода Гюргево – Русе беше открит през ноември 2017 г. и смятам, че ще стане оперативен чрез финализиране на работите през 2019 г.“, допълни още Виорика Дънчила. Тя посочи, че България и Румъния са способни да обезпечат на страните си и на партньорите си от Централна Европа достъп до разнообразни ресурси. „В този момент е важно да оползотворим повече приноса на етническите румънци в България и на етническите българи в Румъния за развитие на двустранните отношения. Също така говорихме за редица конкретни мерки, които можем да предприемем за защитаване, закрила на езиковата идентичност на румънците в България и на българите в Румъния. Що се отнася до сътрудничеството на ниво ЕС, изразявам радостта си относно добрия начин, по който властите от двете страни си сътрудничиха в рамките на механизма за сътрудничество и добри практики. В същото време двете страни си сътрудничат на ниво ЕС за поощряване на съвместните обективи, включително присъединяването към Шенгенското пространство, за които бяха изпълнени техническите критерии още от 2011 г. В същото време това е много важен момент и за ЕС, защото през този период се провеждат обширни дебати относно бъдещето на Европа. Днешната среща е една възможност за Румъния и България за предаване на съвместно послание що се отнася до по-силна и обединена Европа, по-близка го гражданите“, каза Дънчила. Тя отчете, че приоритет на румънското председателство е в отразяването на принципа на сплотеността в рамките на политиките на ЕС, включително в договарянето за бъдещия бюджет на ЕС. „Също така един от приоритетите на Румънското председателство на Съвета на ЕС е поощряване на регионалното сътрудничество на Черно море с подкрепата на ЕС. Изразихме желанието си, че ще можем да разчитаме на подкрепата на България за поощряване на регионалното сътрудничество на Черно море“, допълни още Дънчила. По думите ѝ други области, в които България и Румъния имат общи цели и по които могат да работят заедно на европейско ниво, са укрепването на вътрешната сигурност на ЕС, на Шенгенското пространство, мобилността, социална Европа и поощряване на регионалното и трансграничното сътрудничество и прокарване на политиката за разширяване на Западните Балкани.
Премиерът на Румъния Виорика Дънчила: Ще можем да разчитаме на подкрепата на България за поощряване на регионалното сътрудничество на Черно море
„В рамките на днешната среща бяха подписани редица споразумения на икономическо, секторно ниво в приоритетни области за сътрудничеството между двете страни“, каза Дънчила. По думите ѝ приоритетните области са свързани със сътрудничеството на полицейските сили при извънредните ситуации, поощряване на малките и средни предприятия и в областта на транспорта, подобряване на условията за корабоплаване и транспортна свързаност между България и Румъния. „Постигнахме съгласие да придадем по-голям тласък на проектите и съвместните действия в приоритетни области за сътрудничество като свързаността. Ще продължим по този начин съвместните действия, за да обезпечим корабоплаването по Дунав чрез конкретни проекти за поддържане и инфраструктура, идентифициране на конкретно място за построяване на нов мост над Дунав, развитие на жп инфраструктурата, която свързва двете страни. В енергийната област имаме предвид, че газопровода Гюргево – Русе беше открит през ноември 2017 г. и смятам, че ще стане оперативен чрез финализиране на работите през 2019 г.“, допълни още Виорика Дънчила. Тя посочи, че България и Румъния са способни да обезпечат на страните си и на партньорите си от Централна Европа достъп до разнообразни ресурси. „В този момент е важно да оползотворим повече приноса на етническите румънци в България и на етническите българи в Румъния за развитие на двустранните отношения. Също така говорихме за редица конкретни мерки, които можем да предприемем за защитаване, закрила на езиковата идентичност на румънците в България и на българите в Румъния. Що се отнася до сътрудничеството на ниво ЕС, изразявам радостта си относно добрия начин, по който властите от двете страни си сътрудничиха в рамките на механизма за сътрудничество и добри практики. В същото време двете страни си сътрудничат на ниво ЕС за поощряване на съвместните обективи, включително присъединяването към Шенгенското пространство, за които бяха изпълнени техническите критерии още от 2011 г. В същото време това е много важен момент и за ЕС, защото през този период се провеждат обширни дебати относно бъдещето на Европа. Днешната среща е една възможност за Румъния и България за предаване на съвместно послание що се отнася до по-силна и обединена Европа, по-близка го гражданите“, каза Дънчила. Тя отчете, че приоритет на румънското председателство е в отразяването на принципа на сплотеността в рамките на политиките на ЕС, включително в договарянето за бъдещия бюджет на ЕС. „Също така един от приоритетите на Румънското председателство на Съвета на ЕС е поощряване на регионалното сътрудничество на Черно море с подкрепата на ЕС. Изразихме желанието си, че ще можем да разчитаме на подкрепата на България за поощряване на регионалното сътрудничество на Черно море“, допълни още Дънчила. По думите ѝ други области, в които България и Румъния имат общи цели и по които могат да работят заедно на европейско ниво, са укрепването на вътрешната сигурност на ЕС, на Шенгенското пространство, мобилността, социална Европа и поощряване на регионалното и трансграничното сътрудничество и прокарване на политиката за разширяване на Западните Балкани.