Ветото върху промените в Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс е дванадесетото за президента, като до момента парламентът е подкрепил само едно от тях - върху Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Държавният глава наложи вето и върху: Закона за концесиите, Закона за опазване на околната среда и водите, Закона за отбраната и въоръжените сили, Закона за бюджета на НЗОК за 2018 година, Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, Закона за посевния и посадъчния материал, Закона за банковата несъстоятелност, Закона за приватизация и следприватизационен контрол, на Административнопроцесуалния кодекс, Закона за държавната собственост, както и Закона за корпоративното подоходно облагане.
Председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов коментира, че мярката, на която президентът налага вето, ще заработи само по престъпления за организирана престъпност и тероризъм - всяка друга теза може да бъде поднесена манипулативно. „България беше в наказателна процедура и беше в предпоставката да започне. Това, което ние направихме, е да се запознаем с директивата на ЕС и да предприемем съответните законодателни промени. Това задържане по никакъв не ограничава възможността за адвокат, който от самото начало, през целия процес, ако има такъв, той получава съответната адвокатска защита. Тук говорим само за обкръжението и близките на задържаното лице", коментира Цветанов и заяви, че стилът на президента е да се налага вето, за да може да има дебат и да се търси поредната конфронтация или заблуждение. Той подчерта, че всичко, което е направено в НК, е съгласно директива на ЕС. Цветанов подчерта, че са в състояние да информират президента по мотивите на промените в Наказателния кодекс, министърът на правосъдието може да предприеме действия. По думите му ветото най-вероятно ще бъде разгледано след Нова година.
Заместник-председателят на ПГ на „БСП за България“ Крум Зарков коментира, че ветото на президента е основателно и от БСП ще го подкрепят. "Нека управляващите, които останаха глухи за всички предупреждения, включително експертната общност, да не се оправдават с европейски директиви“, каза той. По думите му европейската директива ясно определя при кои престъпления може да бъде използвано такова изключение. „В българския закон това нещо го няма и много правилно президентът го връща за повторно обсъждане. Надявам се да бъде чут", коментира още Крум Зарков.