Благоевград. Една от най-важните традиции на Бъдни вечер е горенето на бъдника. Това каза за Радио „Фокус“ - Пирин проф. Албена Георгиева, етнолог от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към Българската академия на науките и преподавател в Югозападен университет „Неофит Рилски“ - Благоевград. „В навечерието на Бъдни вечер се отсича 3-годишно дърво – определен вид дъб, секат го момци, тържествено го внасят вкъщи, посрещат го така, сякаш в къщата влиза божество, увиват го със специално платно, миросват го с мед и масло, държат го до огнището и вечерта тържествено го внасят в огъня, като то трябва да гори до сутринта“, допълни тя. Проф. Георгиева посочи, че е много важно „бъдникът“ да гори цялата нощ и сутринта той да посрещне слънцето, тоест да се съберат светлината и топлината на нощта, осигурени от него, с лъчите на слънцето, за да има непрекъснатост в процеса на благополучието, на осигуряването на топлина, светлина и на живот. Тя уточни, че началото на елхичката е поставено в Западна Европа, като първоначално тя се е окичвала с лакомства, защото гладът е бил много основен проблем, а това е символизирало изобилие и богата година. Етнографът обясни, че у нас елхата идва след Освобождението, заедно с руските войски. „Значи, от една страна, се представя дърво, което е окичено с плодовете на човешкия труд – с лакомства, кравайчета, курабийки и т.н., а, от друга страна, в нашия район се гори дърво, но идеята е една и съща. Елхичката трябва да символизира изобилие, благополучие и хармония, а бъдникът, който се е горил в огнището в миналото, символизира онзи световен змей, който символизира хаоса, но като бъде той унищожен, от неговото тяло се раждат светлина, хармония и топлина и всъщност новия живот. По различен начин се символизира това ново начало, което е много важно и което трябва да бъде осигурено“, добави още тя. Натали СТЕФАНОВА
