Благоевград. В миналото 7 или 9 постни ястия на Бъдни вечер са значели много, тъй като ежедневно селската трапеза е била много бедна. Това каза за Радио „Фокус“ - Пирин проф. Албена Георгиева, етнолог от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към Българската академия на науките и преподавател в Югозападен университет „Неофит Рилски“ - Благоевград. Тя уточни, че хората тогава са разполагали само с това, което са произвеждали сами. По думите ѝ е много важно да се представи изобилието в този ден, тъй като това е началото на новия календарен цикъл, което всъщност е едно магическо наричане – да има много ястия на трапезата, тоест трапезата винаги да е пълна, винаги да има хляб и храна за хората, за да продължава животът и за да бъде благополучна самата къща и хората в нея. „Общо взето, числото, когато е чифт, обикновено символизира някакво устойчиво състояние, а когато е тек – символизира развитие и напредък, особено числото 3, което много често се среща в приказки и песни – нещата се извършват 3 пъти, за да са успешни, защото тройката символизира развитие. Единицата – самият човек, той създава условие за начало, развитие и действие, но сам човекът не е пълен и цялостен, той трябва да бъде допълнен от още една единица, за да бъдат двойка. Истинското развитие е, когато вече има трето, когато има дете, когато има движение напред и животът продължава. Четворката е особено устойчива – 4х3=12 – дузината е много устойчиво и важно магическо число“, отбеляза проф. Георгиева. Тя добави, че ястията на трапезата са 7 или 9, като и двете числа са магически, едното е 4+3 – хем устойчивост, хем развитие; а другото е 3х3 – двойно развитие. Етнологът подчерта, че и двете числа се срещат и в кабалистиката, и в библейски събития.
Натали СТЕФАНОВА