Благоевград. С Бъдни вечер се слага краят на Коледния пост. Това каза за Радио „Фокус“ - Пирин проф. Албена Георгиева, етнолог от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към Българската академия на науките и преподавател в Югозападен университет „Неофит Рилски“ - Благоевград. Тя обясни, че коледният пост е християнски установена традиция, защото християнството отбелязва в своя календар периодите на пост и всъщност с бъднивечерската трапеза се отговява и започва яденето на месо. „Хубаво е, и това особено в Северозападна България е много видимо - храните да са свързани с бобени култури. Това онези култури, които набъбват и се пълнят в чушки и сърми. Символично те означават пълнота. Макар и постна, трапезата трябва да е изобилна – да има зелник или тиквеник, както и всички плодове на човешкия труд. Задължително трябва да има сол, защото тя е кума на трапезата, тя всъщност дава вкуса на живота и храните. Останалите продукти са различни в различните краища на страната“, допълни проф. Георгиева. По думите ѝ отговяването в различните краища е много интересно, като във Врачанско в Северозападна България то става с врабче - тоест първото месо, което човек трябва да опита на Коледа, особено децата, трябва да е от врабче - уловено и сготвено врабче. Етнологът обясни, че месото на врабчето е съвсем малко, но идеята е да има полет и лекота, всичко да върви лесно и на добре. „След това идва и редът на свинята. Тя е тежко животно, свързано със земята. Тя общо взето не е обредна храна, дори в Библията се смята за мръсна храна, защото свинята е всеядно животно. В древната култура тя е израз на плодовитост, на безразборно полово общуване, но нейната глава се използва като обредна храна в навечерието на Васильовден и това е единствената част от свинското месо, която се кади“, добави още тя.
Натали СТЕФАНОВА