София. На Сирни заговезни започва труден период, в който хората трябва да пречистят душата и тялото си. Това каза етнологът проф. Албена Георгиева в интервю за Агенция „Фокус“ по повод празника Сирни заговезни. „Празникът е много важен, защото е в един преходен аграрен момент от годишния цикъл – преходът от зима към пролет и към следваща земеделска година. От християнска гледна точка е обвързан с Великия пост – велик, защото е свързан с Великден и е много продължителен – 7 седмици. По тези две причини и в предхристиянския период, и в християнско време той е означен от важни представи и вярвания на хората. Като преходен период, както при всички преходни периоди, трябва да се осигури добро начало – т.е. преходът да мине безболезнено, по магически начин да започне годината на чисто, да започне с хубави събития“, обясни проф. Георгиева. Тя посочи, че на този ден се палят огньове, които се прескачат се младежи и от по-смелите момичета, защото се е вярвало, че по този начин се пречиства както и самото място, така и хората. „На места са се правили и специални обреди с огъня – ергените са изработвали стрелички, които са запалвали и са изстрелвали по специфичен начин към двора на момата, която младежът е харесвал. Това понякога е било опасно, защото ако падне на сламен покрив или на някоя друга запалителна част от двора, може да стане пожар. Домашните са очаквали готови с кофи с вода, така че да не се получат нежелани явления“, коментира етнологът. „От друга страна, мома, в чийто двор не са паднали никакви стрели, се е считала за по-нещастна отколкото тази, при която има опасност от запалване. Защото това означава, че никой не я харесва, никой не мисли за нея и никой не я желае за бъдеща невеста“, допълни Георгиева. По думите й чрез огъня се е пречиствало мястото, а чрез искането и даването на прошка – и душата на хората. Проф. Георгиева припомни и друг важен обичай за този ден – т.нар. хамкане, което в миналото е било своеобразно гадание за това каква ще бъде годината. „На края на конец, който се е закачал на гредата на тавана, се е връзвало яйце и сирене. И всъщност децата, които са заставали около конеца, е трябвало да захапят яйцето без да си помагат с ръце. И след като се види кой е победителят – т.е. кой ще е късметлията през годината, самият конец се е запалвал и се е наричал за различни култури като пшеница, просо, ръж, в зависимост от това, което е гледал стопанинът. И според това как гори конецът – дали бързо, дали с ярък пламък, дали по-бавно, се е гадаело дали тази култура ще бъде успешна през следващата година на полето“, каза още тя и посочи, че за този обичай се е събирало цялото семейство, за да покаже, че ще бъде заедно в предстоящия труден период. Цветилена СИМЕОНОВА
Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”
