Благоевград. Сурвакарите не бива да се наричат кукери, защото кукерите са характерни за източната част на България. Това каза за Радио „Фокус“-Пирин проф. Албена Георгиева, етнолог от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към Българската академия на науките и преподавател в Югозападен университет „Неофит Рилски“-Благоевград. Тя уточни, че в Западна България названията за сурвакарите са джамалари, сурвакари, старци, бабугери, станчинари. „С Новата година са свързани тъкмо тези маскирания от Западна България. Сега изследователите на тази обредност казват, че това е свързано също с този преход от старата към новата година, с нарастването на слънцето, с различните страхове, които хората са изпитвали от това къде отиват духовете на мъртвите – и на хората, но и на животните. В ловните общества животните са основната прехрана и основният поминък – ловуването“, допълни проф. Георгиева. Тя добави, че авторите, които изследват тази обредност твърдят, че всъщност тук става дума за един опит да се неутрализират, умилостивят и преодолеят онези духове, които се връщат в човешкия свят под формата на чудовища, които плашат хората, защото човекът се е мъчил да поддържа равновесието с природния свят; много често се е опитвал да се извини за това, че убива животните, за да се храни от тях. По думите й това е общо взето и отговорността, която човекът е имал към живота около себе си, към цялата природа. Според нея непрекъснато човекът се е опитвал да си осигури това равновесие, да измоли благоволението на отвъдните сили, да се извини за нещата и щетите, които е принуден да причинява на природата и в същото време да си осигури отново тези сили, които да възвърнат живота. Натали СТЕФАНОВА
