София. Легендите за съкровища са ценни, защото са част от родовата ни памет. Това каза за предаването „Легенди за България“ на Радио „Фокус“ проф. Албена Георгиева, фолклорист от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българската академия на науките (БАН) и преподавател в Югозападния университет „Неофит Рилски“. Според нея тези предания са част от мъдростта, която хората от една общност са натрупали през времето и продължава да е валидна и днес. Проф. Албена Георгиева разказа за вярванията на българския народ за укриването и откриването на някое имане. „Съкровище се заравя, за да се опази, да не попадне в противника във време на война или принудително бягство. Често съкровището е маркирало територия, в която определена династия има власт. Достъп до него са имали само посветените като част от тайно знание на владетелската фамилия. Ако имането има повече от един притежател, при заравянето те се заклеват, че никой от присъстващите няма да го изрови сам и да го вземе за себе си. Тази клетва осигурява т.нар. стопанин или сайбия на съкровището, който го пази и най-често се явява във формата на змия“, разказа фолклористът. Вярва се още, че в нощта срещу Благовещение – 25 март, на местата, където е скрито съкровище, над земята се появява син пламък, допълни проф. Албена Георгиева. „След като мястото, на което трябва да се търси съкровище, бъде локализирано, има и друг обред – отгоре се посипва пепел или брашно и на другия ден се отива да се види каква следа е оставена върху пепелта. Така съкровището дава знак каква жертва иска да получи, за да може да бъде намерено и разкопано. Според преданията най-често отпечатъкът е човешка стъпка, тоест имането иска човешка жертва и първият, който се докосне до него, ще бъде жертва и ще го сполети нещастие“, обясни още фолклористът. Хората вярват, че който откопае съкровище и го употреби за собственото си обогатяване, е прокълнат, каза още проф. Георгиева и уточни, че човекът може и да забогатее, но не е обичан и го сполетяват куп нещастия. Ако обаче намереното имане се използва за строеж на църква, например – човекът получава благословия и уважението на цялата общност, разказа още тя.
Анна АНГЕЛОВА