София. С танците си лазарката трябва да покаже, че вече е достойна мома за женене. Това каза етнологът проф. Албена Георгиева в интервю за Агенция „Фокус“ по повод Лазаровден. „Във всеки двор те правят едни много прости стъпки. Разминават се една с друга, другите пеят и това се прави две по две. Не всички лазарки танцуват. Много е важно лазарката да стъпва достолепно, без да подскача много. Подскачат в танците децата, тя е вече мома и трябва да се движи мъдро, с много обрани движения. Трябва да се стегната, с наведени ресници, да показва, че е достойна, мъдра и зряла“, обясни тя. „Моминските групи са се събирали предварително, разучавали са песните от по-големите лазарки или от водачката на групата. Песните не са толкова дълги като коледарските, по-скоро по-кратки, по-лирични, но са също така за членовете на семейството. Особено важни са децата в песните - тези, които подрастват, на които се нарича късмет и здраве“, каза още етнологът. Проф. Георгиев обясни, че в премените на лазарките има невестински накити, тоест и невестински елементи. Обикновено те ги взимат от вече женени жени и то през изминалата зима. Лазаруването е през Великденския пост, когато сватби не се правят. Основната тематика на песните са обновлението, израстването, благополучието“, отбеляза етнологът.
Теодора ПАТРОНОВА


Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”