София. Методий обогатява с ново значение съществуващите народни думи – въз основа на преводите по това време се създават нови думи като благодаря и милосърдие. Това каза Андрей Бояджиев, професор по старобългарски език в Катедрата по Кирилометодиевистика при Факултета по славянски филологии към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в интервю за Агенция „Фокус“ по повод Успението на св. Методий, което Православната църква отбелязва на 6 април. Проф. Бояджиев отчете, че толкова сме свикнали с това, че св. Кирил създава азбуката, че нищо почти не остава за неговия по-голям брат св. Методий. „Знаем, че заедно със св. Кирил, Методий създава първата славянска азбука глаголицата. Те превеждат първите богослужебни книги на славянски. Така нареченото служебно, или изборно Евангелие, служебния, или изборен Апостол, Псалтира и един сборник с избрани служби“, обясни той. „Това, което е най-важното, че Методий превежда Библията без една част от книгите, така наречените Макавеи. Превежда Номоканона - един сборник с църковни и светски закони“, коментира проф. Бояджиев. Той обърна внимание, че св. Методий превежда със своите ученици така наречените Отечески книги. „И досега се спори какво точно се е влагало в това съдържание и термин. Вероятно това са разкази за отшелници - така наречените отци на църквата. Има различни мнения по този въпрос, не е само едно“, обясни професорът. Според него най-важното е, че със своите преводи и вероятно със своите оригинални съчинения, Методий успява да изгради и сътвори един нов книжовен език. „Именно на св. Методий дължим и до ден днешен този стар, средновековен, славянски език. Той се превръща в основен писмен език на православните славяни. Методий създава принципи за изграждането на този език. Той обогатява с ново значение съществуващите народни думи. Просвещение първоначално е имала значение на осветяванe. В нов смисъл са употребени многобройни думи. В християнски дух са изменили своята употреба думи като отец, не само като баща, но и в религиозното понятие. По същия начин думата небе е променила своето значение. От друга страна той си служи със заемане на чужди думи и до ден днешен тази християнска лексика идва от преводите, като Евангелие, ангел, дявол, апостол, например еврейски думи като пасха или Алелуя. Латински думи като папеш, което означава папа. По това време въз основа на преводите и новите съчинения се създават новите думи като благодаря, благодетел, светлозарен, безсмъртие, самовластен, например лицемер, невъзможно, неръкотворен, милосърдие. Всички тези думи са възникнали през онзи период“, допълни проф. Бояджиев.
Деница КИТАНОВА

Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”