„За съжаление, нямахме организирано политическо усилие българските граждани освен да пишат до Съда по правата на човека в Страсбург, да се научат да се обръщат и към европейските институции, да се научат да търсят информация и за дейността на ЕС и, разбира се, да проектират собствените си интереси и очаквания в този контекст. Ако българските граждани имат разбирането за това, как изглежда архитектурата на ЕС, те могат да адресират своите въпроси. Те са достатъчно грамотни и достатъчно добре ориентирани, за да намерят информацията, която търсят. Но в това отношение липсва европейско лидерство в България, липсва желанието да се насочат гражданските усилия, за да се създаде доверие към институциите”, обясни професорът. Според проф. Гълъбов доверието в европейските институции означава и доверие към българските, защото по този начин те ще бъдат възприемани като част от цялостен процес.
Цоня СЪБЧЕВА