По думите му освен постепенната загуба на трудоспособност, при тези пациенти се появяват различни проблеми в семейството, отчуждаване от обществото, и зараждаща се необходимост от медицински и социални грижи. Поради тези причини диагностицирането, проследяването и лекуването на болестта изисква участието на богат спектър от специалисти. „Това трябва да бъдат невролози, които извършват клинично изследване на неврологичното състояние на тези болни. Това са психиатри, психолози, които провеждат различни невро-психологични тестове за оценка на интелектуалния спад. Специалисти-генетици, разбира се, за генетични консултации и съответните генетични изследвания. Специалисти по образна диагностика – тези, които извършват различни морфологични и функционални изследвания. Имам предвид компютърна томография, магнитен резонанс и от по-съвременните, с които разполага и Университетската болница „Св. Марина“, това е позитронната-емисионна томография“, заяви специалистът.
По думите на проф. Капрелян в екипа трябва да бъдат включени още физиотерапевти, кинезитерапевти, както и представители на неправителствени и здравни организации. Такива структури са Българската Хънтингтън асоциация, Националния алианс на хората с редки болести, Българското дружество и здравни институции.
Бояна АТАНАСОВА