София. В изложбите на ръкописи се търсят аспекти, които не са били изследвани и биха били интересни на по-широк кръг хора. Това каза за предаването „Съкровищницата на тайните“ на Радио „Фокус“ проф. Елисавета Мусакова, изкуствовед в Института за изследване на изкуствата. Тя обясни, че ако за една малка група хора, занимаващи се с наука, е интересно как се изписва буква „а“ в четири различни ръкописа, то за привличане на интереса на по-широката публика са необходими доста повече усилия. „Това е и едно от предизвикателствата на тази работа. Една такава сбирка е крайна – тя съдържа определен брой ръкописи – въпросът е как всеки път ще намериш нещо ново в тях, за да ги покажеш. Веднъж това може да са някакви интересни бележки, например, друг път – украсата, трети път – вписването на ръкописа в някаква обща тематика. Всичко това е много приятна творческа задача“, разказа проф. Мусакова. Тя обърна внимание и на друга специфика, с която специалистите задължително трябва да се съобразят, когато правят изложба на ръкописи – физическото състояние на книжовните паметници. „Много е важно дали то позволява ръкописите да бъдат излагани, особено когато съответното изложбено помещение не отговаря на международно признатите норми. В Националната библиотека в Будапеща съм виждала изложба, където хората буквално се блъскаха в тъмната зала, а единствените осветени места бяха витрините, в които стояха ръкописите. Никъде в България в момента не може да се организира изложба с такова отношение и спазване на изискванията – при липсата на съответните витрини и техника това не е възможно“, коментира изкуствоведът. Ключова роля в този процес имат и реставраторите на ръкописи, допълни проф. Елисавета Мусакова, като уточни, че понякога реставратори и оформители на дадена изложба влизат в конфликт. Според нея оформителите би трябвало да се съобразят с реставраторите – именно те знаят какви опасности се крият в един или друг начин на експониране, който оформителите биха избрали като много красив и подходящ. „Тънка работа са изложбите на ръкописи, накратко казано“, каза в заключение изкуствоведът проф. Мусакова.
Анна АНГЕЛОВА