„От машинно гласуване ще са лишени избирателите от малките населени места. Освен това избирателните комисии, вместо да търсят консенсус и да постигат мнозинството от 2/3, препоръчано от Венецианската комисия и прилагано още от 1991 г. насам, ще могат да постигат решения и с по-ниско мнозинство в ущърб на политическия плурализъм“, заяви проф. Друмева.
Във връзка с обжалването на актовете на ЦИК тя отбеляза, че преди изменението чл. 58, ал. 1 от Изборния кодекс е предвиждал решенията на ЦИК да могат да се обжалват пред Върховния административен съд. „С изменението законодателят е приложил същностно различен подход: правилото, че всички актове на ЦИК се обжалват пред ВАС, е заместено с друго правило. Приетата нова редакция на чл. 58, ал. 1 от Изборния кодекс гласи: „Решенията на Централната избирателна комисия по чл. 57, ал. 1, т. 5, 6, 10, 11, 12, 14, 15, 17, 22, 23, 25, 26, 26а, 29, 30, 33, 34 и 45 може да се обжалват пред Върховния административен съд…“, обясни съветникът на президента и отбеляза, че така вместо да се посочат актовете на ЦИК, неподлежащи на обжалване, са изброени изрично онези, които подлежат на обжалване.
„Именно използването на този подход се оспорва във ветото. Така извън изчерпателното изброяване на обжалваемите актове неоправдано остават административни актове, издавани от ЦИК, свързани с избирателни права на гражданите (напр. решенията, с които се определя редът за сигналите и жалбите, решенията, с които ЦИК упражнява контрол по прилагането на кодекса, решенията, с които ЦИК приема правила по прилагането на Кодекса)“, заяви проф. Друмева.
„Многократно на брифинги и в ефир се повтаря, че въпреки предприетото изброяване, няма актове на ЦИК, които остават необжалваеми пред ВАС. Това поставя един основен въпрос - ако и при действащия Изборен кодекс, и при гласувания изменителен закон всички актове на ЦИК могат да се обжалват пред ВАС, тогава защо въобще се прави промяна и се въвежда изброяване на обжалваемите актове на ЦИК? Изброяването съдържа винаги риска да се пропусне нещо. Именно пропускането на няколко вида актове на ЦИК, които не са сред изчерпателно посочените като обжалваеми, се оспорва във ветото. Когато ЦИК приема актове, които не съответстват на Изборния кодекс и те засягат права на избирателите, съдебното обжалване е единственият път за защита. Този въпрос бе отправен към народните представители на заседанието на Комисията по правни въпроси на 5 март тази година. Отговор не последва“, коментира още съветникът на президента.
Тя отбеляза, че за да се разбере действителната воля на законодателя, трябва да се прочетат мотивите, с които тази промяна е внесена от народен представител между първо и второ гласуване. „В мотивите изрично се посочва: „Следва да се отбележи, че не всички актове постановявани от Централната избирателна комисия по своя характер са индивидуални или общи административни актове, които подлежат на съдебен контрол, поради което с предложението са изключени онези решения на Централната избирателна комисия, които имат вътрешно организационен характер или са несъществени по отношение законосъобразното провеждане на изборния процес.“ Това категорично показва, че с приетите изменения редица решения на ЦИК се изключват от съдебен контрол по чл. 58 от Изборния кодекс“, отбеляза проф. Друмева и добави, че затова следва да се четат не само стенограмите, а и мотивите за направените промени.
„Прекият съдебен контрол върху актовете на администрацията, каквато е и ЦИК, е сред постиженията на съвременния български конституционализъм. Отстъпленията могат да бъдат оправдавани единствено с постигането на равна по значимост или по-висша цел“, заяви съветникът на президента.
