София. Жертвите от всички бомбардировки надхвърлят 1800 души, а над 2300 са ранените, за които няма паметник, пред който да сведем глава и поднесем цветя. Това каза проф. д-р Евгения Калинова, историк и преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ в интервю за Агенция „Фокус“ по повод 75-годишнината от англо-американските бомбардировки над България. „Бомбардировките през 1944 г. започват от Дупница - 4 януари, а на 24 януари във Враца загиват 124 души, като и в двата града самолетите обстрелват с бордовите картечници хората на улиците и дворовете. Засегнати са и Куманово, Мездра, Панагюрище. Най-ужасяващи са резултатите от дневната и нощната бомбардировка над София на 10 януари 1944 г., когато жертвите са 750, ранените 710, а паниката обхваща столицата и блокира административния и политическия живот. Хората масово напускат столицата, разрушена, тъмна, студена, останала без продоволствие. След кратък период на затишие, в средата на март 1944 г. бомбардировките са подновени. София е атакувана няколко пъти - на 16, 17, 24, 29 март, но особено разрушително – на 30 март, когато загиват и 139 души. За последен път столицата чува звука на сирените на 17 април, а жертвите са 128“, каза проф. Калинова. Тя допълни, че през март-април няколко пъти е бомбардиран Пловдив, както и Девин, Крумово, Хисаря, Асеновград, Куклен, Перущица, Чепеларе. „От май до края на август на връщане от мисии срещу петролните полета край Плоещ съюзнически самолети хвърлят бомби над Калофер, Велико Търново, Русе, Карлово, Казанлък, Сопот и други. През 1944 г. общо са бомбардирани 131 населени места, убитите са 1276, а 1381 са ранени“, обясни още историкът. Проф. Калинова определи като тежки материалните щети от бомбардировките. „Разрушените сгради са над 12 хиляди – повечето са жилищни - 10 хил. в София, но също и магазини, работилници, предприятия, обществени учреждения. Това се отразява пряко на живота на хората, още повече, че са напълно или частично разрушени и болници, църкви, училища, читалища. Щетите се изчисляват на 24 млрд. лева, а възстановяването ще продължи месеци наред. Едва ли днес ние, живеещите десетилетия наред в мир, бихме могли да си представим другите „щети“ – ужасът от воя на сирените, от падащите наблизо бомби, от горящите сгради, от липсата на транспорт, с който да напуснеш студения и разрушен град“, допълни още тя.
Деница КИТАНОВА

Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”