Проф. Михайлов подчерта, че през годините нищо от философията на бюджетиране не се е променило. „Бюджетът изскача на повърхността някъде октомври и на бърза ръка се приема - гласува се ударно за 72 часа. Бюджетите в нормалните държави се обсъждат месеци наред, търси се консенсус, а не в късни часове, вече преуморени, депутатите почти не разбират какво се говори в пленарна зала. Дискусията свършва в 1 или 2 часа през нощта и започва в 9 сутринта. Това е едно налагане на гласуване на огромни за България средства по един абсолютен команден от страна на мнозинството начин“, заяви той.
Народният представител подчерта, че управляващите не са били против предложението в Преходни и заключителни разпоредби, което създава изключително голяма опасност от скрита приватизация в лечебните заведения. Той допълни, че много от въпросите в бюджета са спорни и опозицията е давала своите аргументи. „Забранява се появата на нови болници, но не се предприемат никакви мерки към контрол и евентуално стесняване на легловата база. 80% от легловия фонд в болниците в България се намират в 4 града. Хората в страната нямат пари да отидат на 50 км., за да потърсят помощ“, каза още депутатът. По думите му много от общопрактикуващите лекари не се чувстват удовлетворени, а в определени региони в радиус от 50 - 100 км. не само, че няма лекар, а няма и аптека. „Ако говорим от експертна гледна точка, е меко казано несериозно да се говори, че в рамките на шест месеца може да бъдат променени и да се унифицират всички стандарти по клиничните направления на медицината в България. Аз съм един от хората, които са получили задача от Министерството на здравеопазването да създадат преди години едни от първите стандарти по клинични дисциплини. Това се работи с години – стиковат се между отделни специалности, лечебни заведения, преценяват се възможности“, обясни проф. Михайлов. Според него това, което правят управляващите, прилича на влизането на слон в лаборатория.
Според проф. Георги Михайлов най-големият проблем в бюджета за здравеопазване е наливането на голяма сума пари в нереформирана система. „Лошото е, че това се говори вече две години, а нещата не се променят. Напротив – създават се допълнителни административни структури, които ще усложнят работата на специалистите. Те са претоварени с административна дейност“, коментира народният представител. По думите му целта в болниците е реализирането на клиничната пътека и когато тя изчерпи своя времеви интервал, пациентът е изпроводен до вратата на болницата, за да може тя да продължи да прави не здраве, а клинични пътеки. „Докато това съществува, нещата в България няма да се оправят“, каза още народният представител.
