София. В края на XIX век българските печатници са само 55 в сравнение с над 160 в първите години на следващия век. Това каза за предаването „Съкровищницата на тайните“ на Радио „Фокус“ проф. Лъчезар Георгиев, преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и автор на научна и художествена литература. Той обясни, че следосвобожденското печатарство неслучайно се развива много интензивно в този период, след като от самото си зараждане то е било активно. „Независимо, че има книжовни прояви на български автори в периода XVI–XVIII век, печатали в чужбина, началото е поставено през 1806 г., както смятат повечето изследователи, с появата на „Кириакодромион, сиреч Неделник“ на Софроний Врачански. Оттам започват сериозните печатни прояви на Българското възраждане. Появяват се първите учебни издания, които в през 30-те и 40-те години на XIX век са засилваща се тенденция. Началото на печатарското дело по българските земи се полага в Русе в печатницата на Дунавската област през 1864-1865 г. Това е първата институционализирана издателска дейност у нас, макар и на територията на тогавашната Османска империя. Там излизат над 190 български книги и други издания като вестник „Дунав“. След Освобождението печатарското дело продължава да се развива много интензивно. В началото на 80-те години е създадена Държавната печатница в столицата“, разказа проф. Георгиев. Той уточни, че градове като Пловдив, Велико Търново, Свищов, а по техните стъпки – и други по-големи областни центрове у нас се превръщат в своеобразни книжовни центрове и средища на българската книга. „Българските печатници след Освобождението произвеждат и сериозни български книги. Докато в началото на 90-те години на XIX век градове като Свищов и Пловдив разполагат с по 7 печатници, то през 1910 г. в столицата печатниците вече са 33, в Пловдив и Русе – 9, във Варна – 8, във Велико Търново и Свищов – 4“, разказа още той. Големите печатници и в столицата, и в други български градове се развиват интензивно за чест на българската книжна индустрия, допълно проф. Лъчезар Георгиев. Той уточни, че по този начин книжната продукция на българите, която излиза в чужбина след Освобождението, е все по-малко.
Анна АНГЕЛОВА