Казанлък. Надявам се в изложбата „Вариациина тема”, в която са показани 74 творби на Чудомир, всеки да открие нещо ново, от това, което мисли, че знае. Това каза за Радио „Фокус” изкуствоведът проф. Марин Добрев. Той подчерта, че винаги свързваме Чудомир с усмивките, с вица, с добродушното намигване, но трябва да се замислим и за нещо друго – за дълбокия психологически анализ, който той прави чрез своите герои. „Съзнавайки добре, че всички ние сме част от неговите герои и той самият е вътре в тях. Тази изложба ни дава основание да помислим и за нещо друго – за пътя, който Чудомир изминава до тези работи, които ние мислим, че познаваме добре, наречени от всички „ Нашенци”, посочи той.
Добрев добави, че не е случаен изборът на заглавие на изложбата „Вариации на тема”, тъй като то е част от речника на Чудомир. Професорът подчерта, че през 1931 година в Париж Чудомир прави една творба, която полага линията на своеобразния присмехулник „Нашенци”, става въпрос за „Веселото семейство”. Рисува го много пъти, дори през 1956 година отново създава негов вариант, който широката публика не познава: „Всяка една от тези рисунки и акварели или тушове и наброски носи в себе си носи мисълта за нещо, което Чудомир смята, че все още не е чел. Например „Копачките” имат около 24 варианта.
Между 1908 и 1915 година Чудомир реално се издържа от карикатури. Така той не мисли влизайки в Академията, че някой ден ще се занимава с карикатура. „Но има една личност, която оказва огромно влияние върху неговото поколение. Става дума за Александър Божинов, от който тръгва една река от хора, които решават, че онова с насмешката може да бъде по – сериозно от философски анализ”, каза проф. Добрев. Той посочи, че през тези години в „Барабан”, „Жило”, „Остен” Чудомир прави над сто карикатури, които са изцяло на политическа тема или социални и те са валидни и до днес, защото ние не можем да избягаме от себе си.
Проф. Марин Добрев подчерта, че връщането на Чудомир в Казанлък носи отношението към човека близо до земята, към ония хора, с които той тръгва в своето творчество. Дали ще са от Турия или Павел баня, това няма никакво значение. Но това са неговите хора, които той съзнава много добре, че винаги може да прегърне, дори когато са го погледнали намръщено, защото знае, че го обичат, както и той ги обича. Реално първите произведения, които се включват към рубриката „Нашенци” към 1931 година, са когато той се завръща от Париж заедно с Мара Чорбаджийска и започва да изпраща материали до вестник „Зора”. И с рубриката „ Скици от малкия град”, се ражда идеята за онова, което ние сега наричаме „Нашенци”. „Една такава изложба, която ние нарекохме „Вариации на тема”, не може да направи пълен разбор на всичко онова, което искаме като организатори да покажем. Защото една изложба би могла да се направи от една единствена тема с всички вариации, които Чудомир прави през рисунката, през температа и отново към рисунката. Ние бихме могли да наречем тази изложба „Път към творбата”, но щяхме да сбъркаме, защото се оказва, че някои от произведенията, които ние считаме за последни, са по – скоро причината за създаването на други творби по друг начин. Решаваме, че ги знаем, но не е така, защото, защото Чудомир много често се връща към теми, за които мисли, че е затворил страницата”, каза проф. Добрев.
Над 2 400 са рисунките, акварелите и други произведения на Чудомир, които Литературно-художествен музей „Чудомир” съхранява до днес.
Славяна ГАЙДАРОВА